News

Златната уличка (официално име Zlatá ulička u Daliborky) се намира между северната крепостна стена и сградата на старото бурграфство и граничи с две кули, Бялата кула на запад и кулата Далиборка на изток.

Къщите, които са построени в края на 16 век, са били обитавани до Втората световна война. Те са изградени в стил маниеризъм. Живописният характер на уличката е бил възприет по време на Първата република, като се е внимавало къщите да не се променят твърде много. Цялата уличка е доста популярна сред туристите, може би и заради приказния си вид с избледнели пастелни тонове, мъничките прозорци и врати, ниските покриви на къщите и поредицата от комини.

През 16 век къщите на уличката са били използвани само като аварийни жилища.

Първоначално уличката се е наричала Златарска (Zlatnická), заради златарите, за които се твърди, са живели там през 16 век. Това е малко вероятно, тъй като уличката е била най-бедната част в района Храдчани. Друго тълкуване на името се отнася до алхимиците, които е трябвало да правят опити за добиване на злато на това място. Възможно е също така да е било иронично име на бедната уличка.

През 1597 г. „стрелците при портите на Пражкия замък“ поискали разрешение от император Рудолф II. да закрепят арките в току-що ремонтираната стена и да изградят в тях къщи, които да заемат само дълбочината на нишите. В рескрипт от 16 септември 1597 г. императорът разрешава тяхното създаване.

„Червените стрелци“, както били наричани заради цвета на униформите си, не получавали новите жилища като подаръци. Те ги изграждали за своя сметка, а също така ги продавали и купували, първо едни на други, а по-късно и на други хора. Първоначално това са били различни служители на замъка - портиери, стражи, звънар и др., а по-късно и хора, които започват да наемат къщи на Златната уличка. Много скоро къщите на уличката се разширяват чрез различни стопански постройки и камини. Създадени са и нови разширения на противоположната романска стена и стената на сградата на старото бурграфство. В крайна сметка пространството на уличката става толкова тясно, че на места тя е била широка по-малко от метър.

По време на санирането през 1864 г. тези стопански постройки, кошари и дървени навеси са премахнати и са останали само къщите по северната стена.

През втората половина на 19 век жителите на уличката осъзнават ясно икономическия потенциал на къщите си, а Златната алея, пронизана от митове и легенди, се превърнала във важна атракция за туристите. Срещу заплащане любопитни гости са имали възможност да погледнат през прозореца към Еленовия ров - естествено дефиле, което отделя наблюдателната кула на Пражкия замък от северната предградие на замъка, което иначе е била затворена за обществеността. Също така, от началото на ХХ век започва изработката на пощенски картички със сцени от ежедневието в уличката, които били продавани на посетители.

След Втората световна война кабинетът на президента на Чехословашката република купува къщите от последните собственици и цялостният ремонт на Златната уличка е завършен през 1955 г. Цветовата схема на фасадите е проектирана от знаменитият художник и режисьор Иржи Трънка. В момента къщите на Златната уличка се използват като магазини, галерии и изложбени салони.

_{Златната уличка – нощен изглед}

Цялата улица е павирана с т. нар. котешки глави – популярно название на вид каменна настилка, пешеходната й част е тясна, а къщите приличат на къщички за кукли. Най-правдоподобният външен вид на къща от 16 век, построена на тази уличка, е къща №20, която е с фаянсов под, а оригиналният размер е най-добре показан от къща №13, чиято фасада изобщо не влиза на улицата, тъй като е единствената къща от пътеката до ден днешен. Покривът на арките на крепостната стена се състои от отбранителен коридор, свързващ Бялата кула с кулата Далиборка (в къща №12 по стълбище се влиза на терасата пред тази кула).

Златната уличка е спечелила благоразположението на много чешки писатели, художници и поети. През 1916 г. писателят Франц Кафка (благодарение на сестра си Отла) наема една от къщите на Златната уличка – къща №22. Той остава там до 1917 г. като междувременно завършва работата по някои разкази, поместени в сборника „Селският лекар", публикуван през 1920 г.

_{Къщата, в която е живял Франц Кафка}

В къща №12 си дават среща известни чешки писатели и поети, сред които носителят на Нобелова награда Ярослав Сейфепт – писател и поет. Той е обитавал къща в съседство със Златната уличка, която днес не съществува. Немският писател и мистик Густав Мейринк поставя там митичната къща U Poslední lucerny; къщата може да се види само в определени нощи, в противен случай на мястото й стои само замъковия зид. Казват, че след като прекрачи прага на тази къща, поклонникът влиза във втора, митична и литературна Прага, която според легендата съжителства като "втори град" в града.

Преди Втората световна война известната пражка гадателка и ясновидка Матилда Прьошова, известна с художественото си име Мадам дьо Тебес, живее в къща с табела с мотив на бухал, кристална топка, картички и котка.Тя умира в резултат на изтезания по време на разпит в Гестапо.