News

Йозеф Ресел е роден на 29 юни 1793 г. в чешкия град Хрудим (по онова време Чехия е част от Австро-Унгарската империя). Баща му е от немски произход, майка му е чехкиня. Завършва училище в Хрудим и през 1806 г. заминава да учи гимназия в Линц, Горна Австрия. След успешно приключване на обучението си, той е приет в артилерийската школа в Чешке Будейовице през 1809 г., но поради физическата си слабост не става офицер. След това започва да учи медицина във Виена, но след две години родителите му вече не могат да го издържат, така че се налага да прекрати студентството си. Кандидатства за стипендия в Горската академия в Мариабрун, близо до Виена, но е отхвърлен като „твърде слаб“.

Съотечественик на Реселс от Хрудим бил личен слуга на император Франц I и му представил реалистична скица на битката за народите при Лайпциг, изготвена от Ресел. Императорът бил толкова впечатлен от работата, че платил на автора си стипендия от личната си кутия - и Ресел завършва през 1817 г. с отличие. След това Ресел работи за австрийската държава като лесовъд на провинция Карниола, намираща се на територията на днешна Словения, където картографира местната дълбока гора и допринеся за възстановяването на карстовия регион. От 1820 до 1838 г. той работи като лесовъд в Триест, където изпробва най-голямото си изобретение - витлото. Наред с другите си дейности, Ресел пише трактат за физическите условия на пристанищетов Триест, както и учебник по морска геометрия. През 1839 г. се присъединява към Военноморските сили, където подбира подходяща дървесина за корабостроене. През май 1852 г. е назначен за началник на морската гора във Венеция.

_{Йозеф Ресел}

В малкия словенски град Костаневица на Кърка Ресел за пръв път изпробва изобретеното от него витло, като го монтира на малка лодка. В Триест той започва изпитания. Тестването на 5 тонна лодка с ръчно витло е успешен. Ресел заключава, че най-доброто положение на витлото е на кърмата на кораба между свръзката и кормилото. Витлото, което той конструира е в съответствие с принципите на Архимедовия винт.

"Той иска да пробие морето с винт!" – са казвали, когато през 1826 г. извършва първите практически експерименти с „витлото“. Първоначално то е поставено в предната част на лодката и е ръчно задвижвана от двама мъже. Винтът е работеле толкова добре, че изобретателят подава заявка за патент: “Аз, Йозеф Ресел, лесничей, с настоящото заявявам учтиво, че съм направил изобретението ...”

Той получава патента на 11 февруари 1827 г., но свързаният с него монопол е валиден само две години.

Неуспешни са опитите на Ресел да финансира проекта, както и да основе австрийска винтова параходна компания. През 1829 г. Ресел заминав за Париж, където изработва друго витло, което представя пред ентусиазирана публика. Но тъй като Ресел не успява да сключи договор за използването на винта с изпълнителската френска компания, други изземват неговото изобретение, без да му позволят да се възползва от успеха.

През 1829 г. Ресел успява да убеди богатия италиански търговец Отавио Фонтана да финансира изграждането на кораб, на който ще бъде тествано витлото. Корабът достига скорост от шест възела в пристанището на Триест с модифициран параход на име Civetta, чийто собственик е Фонтана. Но корабът спира след 5 минути. Опитът се проваля поради неспособността на завода в Щирия да произведе качествен парен двигател. Парната машина се разваля (получава се взрив) и полицията забранява по-нататъшни опити след аварията. Въпреки това, корабът, независимо от парният си двигател с мощност само 6 к.с., достига скорост от 6 възела благодарение на своето 1,58 м бронзово витло.

Ресел поверява своите инструкции и чертежи на френски бизнесмен, които от Франция са изпратени в Англия. Там идеята му е възприета и 10 години след тестовия кораб, параход, задвижван от изобретението на Ресел, вече плава по световните морета под английски флаг. Ресел е ощетен от плагиатство и в продължение на няколко години предявява юридически искове.

През 1840 г. британският параход „Архимед“ акостира в Триест. Ресел се отправя в града, за да раздгледа парахода, построен по идея на Франсис Петит Смит. Ресел с огорчение установява, че Смит е използвал неговите разработки. Мошеничества, безкрайни кавги и изпитания с английските власти за неговото оригинално авторство придружават чешкия изобретател до смъртта му. На смъртното си легло той написва съобщение на гърба на лекарска рецепта, в което умолява семейството си да продължи да защитава правото му на изобретател на витлото.

Йозеф Ресел умира в хотел „Баварски двор“ в Любляна, заболявайки от коремен тиф, след завръщане от обиколка из околните гори.

Той не дочаква приживе признание за изобретението си. Подобно на много велики мислители той получава признание за своето епохално откритие едва след смъртта си. През 1866 г. изобретението на витлото е официално предоставено от Американската академия на науките във Вашингтон.

Иозеф Ресел не е бил бизнесмен по дух, не се е интересувал толкова от патентите. Голямото му семейство живее при скромно. През 1821 г. той сключва брак с 18-годишната Якобина фон Оребич, която му ражда 3 деца. През 1826 г. Якобин умира и Йозеф Ресел се жени повторно през 1830 г. за Терезия Кастеличкова, от която има 7 деца.

_{Паметникът на Йозеф Ресел в Реселпарк, Виена}

Наследството на Йозеф Ресл се поддържа не само от чехи, но особено от австрийци, а също и от словенци. Паметникът на Йозеф Ресел е поставен през 1863 г. пред сградата на Техническия университет във Виена в парка, който сега носи името на Ресел. Едва през 1924 г. паметник на Йозеф Ресел е открит в родния му град, като е поставен пред сградата на областния музей. Името на Ресел носи и гимназията в родния му Хрудим.

Паметни плочи възпоменават Йозеф Ресл също и в Линц. Улиците, именувани на него, са разположени в Усти над Лабем, Пардубице, Прага, Пилзен, Оломоуц , Мост, Чешке Будейовице, Острава, Кромержиш, Нови Жичин, в авсрийските градове Виена, Грац, Вайс, Оберварт, Дорнбирм, Хохенемс, Линц, Инсбрук, Санкт Пьолтен, Залцбург, Клагенфурт, в Берлин, в словенските градове Любляна, Пиран и Мотовун, както и две улици в Триест. Бюст на Ресел е поставен и в Пантеона на Националния музей в Прага.

Гимназията в Хрудим, родното място на Ресел (сега Чехия ), носи неговото име. Има и по-голяма от живота бронзова статуя на гранитен цокъл на площада пред местния исторически музей Хрудим.

Неговите постижения в корабостроенето са признати и в ГДР. Например, оперативното училище (BBS) на корабостроителницата VEB Roßlauer в град Десау-Рослау носи името Йозеф Ресел.

На него са именувани и Госедната награда „Йозеф Ресел“ за лесовъди от град Виена и Център „Йозеф Ресел“ от Университета за приложни науки „Пинкафелд“.

_{На гърба на банкнотата с 500 шили от 1966 г. е показан пароходът Civetta, който се задвижва с винт.}

Портретът на Йозеф Ресел и корабът, задвижван от неговото изобретение, са основният предмет на банкнота от 500 австрийски шилинга, издадена през 1965 г. През 1957 г. Йозеф Ресел е обект на чехословашка пощенска марка, а през 2002 г. - марка, издадена от „Словенска поща“.

На 19 февруари 2016 г. австрийската поща издава специална щампа Австрийски изобретения - корабното витло на Йозеф Ресел.

Марки са се появявали и преди: на 6 декември 1936 г. в Австрия е издаден тъмносиня постоянна марка Йозеф Ресел - винтов параход Civetta 1829 с неговия портрет и корабната кърма с витло на заден план.

Една от най-известните е Реслова улица в Прага, на която се издига православната църква "Св. Кирил и Методий" , в която чехословашките десантчици се скриват след убийството на райхс-протектора на Бохемия и Моравия Райнхард Хайдрих.

През 1861 г. синът му Индржих Ресел получава почетно гражданство на град Хрудим.