Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ВОЙВОДОВО – ЧЕШКОТО СЕЛО В БЪЛГАРИЯ

24.06.2020
Типична чешка селска къща във Войводово

Войводово е село в община Мизия, област Враца, Северозападна България, намиращо се на 10 км. от Дунава., южно от град Оряхово.

Основано е през 1900 г. предимно от евангелисти чехи, но също и от словаци, банатски шваби и банатски българи, всички заселници от района на Банат – историко-географска област в Югоизточна Европа, по онова време част от Австро-Унгария.

Повод за идването на чехите и словаците във Войводово е приетият през 1880 г. Закон за заселване на пустеещите земи в България, който довежда и голяма част от банатските българи. През 1896 г., по примера на банатските българи, голяма група безимотни и малоимотни чехи и словаци от Банат решават да се изселят в България.

Първата изселническа група от 20 семейства тръгва през 1896 г. Втората група изселници, състояща се от 25 семейства, тръгва по р. Дунав с параход през есента на 1897 г. По същото това време от Банат се изселват и около 20 сръбски семейства от селата Баранда и Ковачичка, както и няколко семейства българи — павликяни. През пролетта на 1900 г. около 70 чешки, словашки, сръбски и български семейства пристигат в пустеещата местност Гладно поле, която е била част от землището на обезлюденото през 1711 г. село Голяма лъка, заселват се там и образуват ново село, наречено Гладно поле.

Стара къща в чешки селски стил във Войводово.

През 1904 г. Войводово има 410 души, от които 215 са чехи, 100 словаци, 57 сърби, 29 българи католици и 9 български православни. На своя регистриран пик през 1939 г. чешката колония съставлява 527 души от общо 798, а останалата част се състои от 104 словаци, 148 българи, 13 руснаци (или русини) и 6 сърби. Имало е чешко училище, както и протестантска църква. Общността била дълбоко религиозна и пуританска. Чешкият език е доминиращият в цялото село, включително и сред другите етноси. Главната улица е кръстена на „Света Елена“, в чест на чешкото село Свата Хелена (днес Сфанта Елена, окръг Караш-Северин, Румъния), от което произхождат повечето чехи. Войводово също се явява и център за по-нататъшна миграция на чехи в други села в България, като около 20 чешки семейства се заселват в село Белинци, област Разград през 1935 г. По вероизповедание чешките и словашките заселници били протестанти - чехите били баптисти, дарбисти и методисти, словаците били назаряни, а банатските българи изповядвали католицизма – били павликяни.

Въпреки че всички семейства (около 700 души), с изключение на 12, напускат Войводово през 1949-1952 г., след като са били призовани от правителството на Чехословакия да заселят обезлюдени гранични чехословашки територии (няколко села и градчета в Южна Моравия), селото до голяма степен е запазило характерната си чешка селска архитектура. В сравнение с българските селски къщи тези във Войводово са ниски и издължени, боядисани са в бяло и имат червени покриви с черен цокъл и тесни прозорци с дървени капаци. Нетипичните за българската архитектура къщи в селото местните хора ги наричат битници. Кирпичените им тухли са направени от тъпкана пръст и плет, всяка стена е с дебелина приблизително 55 сантиметра. Дворовете обикновено са 30 × 60 метра перпендикулярни на улицата и успоредни на къщата. Всяко семейство е имало по предварително разпределение двор от близо два декара и работна земя по 10 дка на глава, но не по-малко от 30 дка и не повече от 60 дка.

През 1931/1934 г. със средства, дарени от чехословашката държава и с доброволен труд на местното население е построен Народен дом „Т. Г. Масарик“, който служи и за училище — начално и прогимназия. Построени са и две църкви: баптиска и дарбистка.

Евангелската църква в село Войводово.

До средата на петдесетте години на миналия век цялото село говори само чешки, въпреки че в около тридесетина къщи живеят и българи.

Чехите и словаците от селото никога не се хранели на полето. На обед впрягали конете, връщали се в селото, слагали ястията върху бели покривки, постлани на масите и след като обядват и си отпочинат, сменяли конете и качени на каруците си, се връщали обратно на нивата. На отиване и връщане от полето мъжете са обличали бели ризи.

Шест дни от седмицата работели, а на седмия си почивали, като спазвали стриктно това библейско правило. В събота следобед жените премитали улиците и печели вкусни сладкиши – традиционните за чешката и словашка кухня рохлички, колачета и бухти. Всички се къпели задължително, в неделя обличали новите си дрехи и отивали на литургия. За тях е била характерна необикновена социална сплотеност. Общността им е била етнически капсулирана, а за да се предпазят от асимилация, пазели строго момите си, като не се допускали смесени бракове.

Най-напред от Войводово се изселват банатските българи — павликяни. Те се преселват в с. Бърдарски геран, където е имало повече заселници от павликянското религиозно течение. През 1927 г. десетина чешки семейства от с. Войводово заминават за Аржентина. До 1952 г. от село Войводово в Чехословакия се изселват 121 чешки и словашки семейства. През 1960 г. в селото има само пет къщи, обитавани от семействата на фамилията Копривови.

Стара чешка къща в село Войводово.

След изселването на чехите и словаците, през 1950 г., в с. Войводово пристигат заселници от кюстендилските села Горно и Долно Уйно през 1950 г. (80 семейства), а през 1952 г. години в кирпичените къщи, останали от чехите, се заселлват 40 семейства ихтиманчани. На преселниците от Кюстендилско и Ихтиманско са раздадени около 2000 декара обработваема земя. Пристигат преселници и от Белица, както и от други места, включително Западните покрайнини.

През 1910 г. селото, дотогава наричано Гладно поле, променя името си на Войводово - чест на Войводата - бунтовник от четата на Христо Ботев, загинал в местността през 1876 година.

Въпреки, че чехите отдавна са го напуснали, Войводово и днес понякога е наричано „чешкото село“.

В селото все още съществува общност на Евангелската методистка епископална църква, която в началото на 20 век, под ръководството на пасторите Мартин Рохачек, Готлиб Ковал и Йозеф Харман, e най-проспериращата в цяла България.

Празникът на селото е на 12 юли, Петровден. Всяка година на този ден се дава курбан в чест на светци, приготвя се обща трапеза, пеят се песни, играят се хора. Според вярванията, празникът се чества и за предпазване от огън, пожар, гръмотевици и градушка. Извършва се и жертвоприношение на петел. Петелът е соларен символ, свързан с представите за Слънцето, той възвестява слънчевия изгрев и е обвързан с Възкресението.

През 2015 г. населението на село Войводово наброява 230 души.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net