News

Съществуват езера и водни басейни високо в планините, в изолирани пустинни оазиси или във вулканични кратери. Отдавна учените се питат, как рибите могат да колонизират тези отдалечени местообитания. Единственото правдоподобно обяснение изглежда е, че водните птици помагат в това начинание, като транспортират рибни яйца през въздуха до изолираните местообитания.

Има два възможни начина за транспортиране на яйцата: лепкавият хайвер може да се прилепи към оперението или краката на водоплаващите птици и след това да се излюпи след транспортирането му в новото местообитание. Другият възможен начин за пренасяне на хайвера е чрез екскрементите на птиците. Точно този метод на разпространение са решили да проверят учените от Унгарския изследователски център в Дебрецен. Резултатите от експерименталното проучване показват, че рибните яйца могат да преживеят преминаването през храносмилателния тракт на птиците без увреждане. Чрез екскрементите си птиците могат да разпространяват риба на стотици километри.

Като експериментални животни учените са подбрали добре познатата зеленоглава патица (Anas platyrhynchos) и два вида риби, които са широко разпространени в Европа: обикновеният шаран (Cyprusinus carpio) и сребриста каракуда (Carassius gibelio). И двата рибни вида имат яйца, които са характерни за много видове риби, обясняват изследователите. За да определят дали яйцата могат да преживеят чревния птичи проход невредими, учените хранели осем птици всеки ден с 500 рибни яйца.

Както съобщават изследователите, обикновено отнема около час, в някои случаи до шест часа, тази богата на хайвер храна да премине през храносмилателният тракт на птиците и остатъците да бъдат отделени. Анализите на птичите екскременти са показали, че около 0,2 процента от рибените яйца са оцелели при преминаването през храносмилателната система на птиците без увреждане. Съдържащите се ембриони са оцелели, а някои рибки са се излюпили, съобщават учените.

Преживяемостта от 0,2 процента изглежда ниска, но на фона на често огромните нива на прием вероятно е достатъчна за разпространение, казват учените. Защото е известно, че хайвера е популярен хранителен източник за много водолюбиви птици, поради високото му съдържание на протеин и енергия. За да компенсират загубите, много видове риба също произвеждат огромни количества хайвер.

Изследователите са определили, въз основа на полетните характеристики на този вид птици, че за един час, те биха могли да прелетят около 60 километра. Ако коремът на птицата задържи съдържанието за по-дълъг период от време, радиусът на разпространение, съответно се увеличава. В крайна сметка разстояния от няколкостотин километра изглеждат възможни за „птичата въздушна поща“.

Според изследователите обаче има нужда от допълнителни изследвания: важно е да се изясни за кои видове птици и риби е възможен този транспорт и какви допълнителни фактори играят роля за това.