Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ПИОНЕР В БОРБАТА СРЕЩУ РАСИЗМА

13.06.2020
Корабът „Витяз“ с който Миклухо-Маклай се отправя на едно от множеството си пътешествия до Нова Гвинея.

Още през XIX век антрополога Николай Николаевич Миклухо-Маклай се противопоставя на съмнителните тези на собствения си учител - известният учен Ернст Хекел.

Наричан е още „германският Дарвин“ - биологът Ернст Хекел (1834 - 1919 г.) има решаващ принос в популяризирането на теорията на еволюцията. Но големият изследовател имаше и мрачна теория, относно еволюционната история на човека.

Той предполагаше, че съвременното човечество се състои от различни видове, които се различават по своето ниво на развитие. Някои са по-близо до хипотетичния предшественик на човека, докато други са се развили много повече. Такова разделение на висши и нисши раси е ядрото на всички дискриминационни и расови възгледи.

Интересно е, че Хекел е бил необичайно ненаучен при разработването на теорията си за различно развитите човешки групи. Защото според собствените му твърдения живите същества трябва да бъдат изследвани в непосредствената им среда, за да се определи дали различията им са в рамките на вида или принадлежат на различни видове. И макар че е прилагал този принцип по отношение на растения и животни, Хекел се е въздържал да събира такива научно обосновани данни при изследване на човешки групи. Може би защото, спекулативните му обяснения за човешката еволюция добре са се вписвали с възгледите на колониалната епоха.

Но един от студентите на Хекел се изправя срещу теорията на своя учител с научно обосновани доказателства. Роденият в Русия натуралист Николай Миклухо-Маклай (1846 - 1888) е учи няколко години в Йена при Хекел. След това той работи като асистент и ходи на съвместни изследователски пътувания с учителя си. В един момент обаче се получава разрив и пътищата им се разделят.

Ернст Хекел (вляво) със своят асистент Миклухо-Маклай на Канарските острови през 1866 г.

През 1870 г. Миклухо-Маклай заминава на изследователска експедиция до Нова Гвинея, за да проучва жителите на Папуа. Тази цел вероятно не е избрана случайно - в своя труд „Естествена история на творението“ Хекел описва жителите на Папуа като представители на примитивен вид, който би трябвало да бъде най-близо до хипотетичния предшественик на човека. Но всичко това са само предположения - Хекел никога не е бил в Нова Гвинея и не е изследвал жителите на Папуа. От своя страна Миклухо-Маклай прекара повече от година с папуасите по време на първия си престой. В последствие още пет пъти посещава Папуа.

Миклухо-Маклай по време на проучванията си на полуостров Малака.

В хода на своите емпирични изследвания Миклухо-Маклай събира достатъчно доказателства, които показват, че папуасите са разновидност на съвременния човек. Неговото заключение е, че папуасите трябва да бъдат признати за пълноправни членове в рамките на човечеството и техните права трябва да бъдат защитени.

По това време и други учени и мислители се изказват против расизма, като например Александър фон Хумболт. Но Миклухо-Маклай е първият антирасист, който категорично подкрепя своята гледна точка чрез основани на доказателства дългосрочни полеви изследвания.

Миклухо-Маклай

За съжаление антропологът умира твърде рано и за разлика от Хекел няма достъп до широката общественост. Трудът на Миклухо-Маклай не оказва голямо влияние върху науката и обществото по това време. Ако беше получил повече внимание, расистките идеи, които нанесоха толкова големи вреди, особено през 20-ти век, може би щяха да бъдат унищожени още в зародиш.


 Ваньо Янков