News

Волфганг фон Кемпелен е роден през 1734 г. в Прешпорок (Пожон), днешна Братислава, по онова време столица на Кралство Унгария, което е част от Хабсбургската империя, в немскоезично семейство (възможно е семейството му да е с ирландски корени).

Баща му Енгелберт Кемпелен e висш митнически офицер, когото император Карл VI. повишава до статут на благородник, а майка му Анна Терезия Спиндлер е дъщеря на бивш кмет на града. Самият Волфганг фон Кемпелен често се свързва с титлите барон или рицар, но оцелелите източници не потвърждават нито една от тях със сигурност.

Учи философия и право в Прешпорок, Гьор, Виена и Рим. Занимава се с медна гравюра, но също така се интересува от математика и физика. През септември 1757 г. се жени за Франциска Пиани, която умира четири месеца след сватбата. Той се жени повторно през 1762 г. и съпруга му става Анна фон Гобелиус.

Превежда от латински на немски Codex Theresianus – законите на императрица Мария Терезия, която го наема на работа в императорския двор, като няколко години заема длъжността секретар, а по-късно и съветник в Съдебната палата във Виена. По-късно е назначен за директор на всички унгарски солни мини, където модернизира местните рудни съоръжения. Също така контролира колонизацията на опустошената от войната и природните бедствия област Банат, където води борба с различни разбойнически банди, пресушава блата, възстановява пътища, построява училища и въвежда задължително образование. По време на престоя си в Банат, той пръв започва да отгглежда лен и построява фабрика за сукно. Награден е с доживотна рента за постиженията си, но я губи известно време след смъртта на Мария Терезия. Родният език на Кемпелен е немският, но той е бил забележителен полиглот – говорил е общо осем езика.

През 1770 г. Волфганг Кемпелен, който е бил отличен шахматист, изгражда механична машина, по-късно наречена „Турчинът“, която придобива широка международна известност. Зад дъската е била монтирана механична фигура, облечена като турчин, която играе изкусно шах.Това е фалшива шахматна машина, която е била контролирана от шахматист, скрит във вътрешността й.

_{Тайнственият интериор на щахматната машина на Кемпелен.}

През 1778 г. Кемпелен, по искане на императрицата, изобретява триизмерно осезаеми тип букви като помощно средство за Мария Терезия Парадис - талантлива певица, композитор и пианистка, останала неграмотна заради слепотата си, като по този начин научава незрящите да четат и пишат. През 1779 г. той конструира печатница с подвижен набор, предназначен за Парадис, за което тя му благодари в писмо, написано с тази машина.

Кемпелен се изявява и като художник, приет за член на Императорската кралска академия за изящни изкуства. Автор е и на епиграми, стихотворения и драматични творби, на които сам създава музиката. Работи и като ювелир.

Значимите конструкции на Кемпелен включват фонтана в замъка Шьонбрун във Виена, водопроводната система в Братиславския замък или т. нар. совалков мост над Дунав, както и водопроводното оборудване на Житния остров. Негово изобретение е и парния двигател, монтиран на градската порта на Виена. Кемпелен е един от конструкторите на парната турбина, представена пред император Йозеф II през 1788 г. Той също така ръководи реконструкционните дейности на замъка Буда и общинския театър. В Голямата съветска енциклопедия Кемпелен е посочен като автор на проекта за плавателен канал от Дунав към Адриатическо море.

През 1769 г. Волфганг Кемпелен провежда първоначални проучвания с различни музикални инструменти, за да възпроизведе човешкия глас възможно най-реалистично, използвайки изкуствени артикулационни процеси. Инструментите с двойна тръстика му се струват особено подходящи за това, поради известна аналогия на двойната тръстика с гласовите струни на човека. В последвалия период той допълва своите механични наблюдения със задълбочен самоук анализ на човешкия език и артикулационните процеси.

През 1788 г. Кемпелен създава говоряща машина, задвижвана ръчно, която превръща сгъстен въздух във въздушни вибрации, подобни на човешкия глас . Машината е представлявала четириъгълна дървена кутия, дълга около 1 м и широка 0,5 м, снабдена с мехове и сложна система от клапани, щифтове и др.; машината е възпроизвеждала гласа на 3-4-годишно дете.

_{Волфгант Кемпелен}

През 1791 г. е публикувана книгата на Кемпелен Mechanismus der menschlichen Sprache nebst Beschreibung einer sprechenden Maschine (Механизъм на човешката реч), в която той анализира създаването на звуци и която се счита за важно произведение в историята на фонетиката. Дизайнът на машината имитира анатомията на дихателната система на човека: меховете имитират белите дробове, вместо гласните струни Кемпелен използва регулируема тръба, друга тръба замества носната кухина.с две ноздри, като машината има и „уста” – фуния, направена от каучук. Сменяйки капака на гумената фуния с ръка, може да се възпроизведат няколко различни гласни, както и определени съгласни. Голямата пречка пред Кемпелен, е че той не е могъл да намери подходящ материал, който да имитира езика, мекото небце и устните.

Въпреки че някои експерти поставят под въпрос, че машината би могла да издава членоразделни звуци, според много специалисти тази машина е първият истински синтезатор на човешки глас. Всички звуци са създадени от вибрациите на език от слонова кост, през който преминава изтласканият въздух. Казват, че машината е могла да произнася различни срички, комбинацията от които дава възможност за съставяне на изречения на различни езици. Според Кемпелен най-подходящите езици са френският, италианският и латинският език, докато по-малко вероятно е да се имитира немски език, тъй като съдържа редица затворени срички и групи съгласни. Артикулацията на различни звуци се регулира чрез промяна на налягането на въздуха в "устната кухина" или чрез отваряне или покриване на различни отвори. Например, „ноздрите“ е трябвало да бъдат затворени при повечето звуци и да се отварят само по време на образуването на носни съгласни. Звукът [r] се образува чрез подпомагане на вибрацията на езика посредством метална жица. Някои съгласни като [d] , [t] , [g] или [k] обаче не са много добре артикулирани.

Волфганг Кемпелен умира в бедност във Виена на 26 март 1804 г.

Оригиналната „говоряща“ машина на Кемпелен се счита за изгубена. Разработката на машината е претърпяла няколко версии, последната от които е запазена и от 1906 г. се съхранява в Дойчес Музеум в Мюнхен.

Веднага след появата на механизма на Кемпелен са направени първите версии на „говорещата“ му машина; Гьоте съобщава за една такава. Друга версия е създадена през 1830 г. от британският физик Чарлз Уитстоун. Съществуват и съвременни версии на говорящата машина на Кемпелен – намират се в Австрия, Унгария, Германия, Франция, Нидерландия и САЩ.

Експериментите на Кемпелен са представени на Александър Бел, изобретатил по-късно телефона, който се опитва да приложи знанията си за нуждите на глухонемите.

Името на Кемпелен се появява в кратката история на Едгар Алън По "Фон Кемпелен и неговото откритие", която съдържа редица намеци за шахватната машина на Кемпелен и нейния собственик.

Астероидът (26661) Кемпелен е кръстен в чест на Волфганг фон Кемпелен. Открит е на 27 ноември 2000 г. в обсерваторията на Астрономическия институт на Академията на науките на Чешката република в град Ондржейов.

Името на Кемпелен носи първият говорим калкулатор за незрящи, конструиран в началото на 90-те години на миналия век от Научноизследователския институт по радиотехника на Чешката академия на науките.