Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ПОДЗЕМНИ СЪЩЕСТВА ОТ СЛАВЯНСКАТА МИТОЛОГИЯ

05.06.2020

В славянската митология особено място заемат духовете, демоните и миниатюрните същества.

Легендите разказват, че те живеят под земята, като някои от тях пазят подземните богатства, други покровителстват миньорите, а трети са пазители на дома.

Пермоник е демон, който е обитател и пазач на рудниците, герой от чешкия и словашкия фолклор. Според народните вярвания той живее предимно в минните райони край чешките градове Кладно, Пршибрам, Кутна Хора и Отаславани. 

Думата пермоник произлиза от немската bergmännchen („миньор“) и се появява в редица варианти: permon, perkmon, pergmon (в чешкия град Пршибрам) или perkmont (в град Илове, също в Чехия). От немската дума berggeist „минен дух“ произлиза името перикаст, използвано в град Кладно. На други места се появяват имена, различни от немските, като минния дух в чешкия град Яхимов, както и названията скарбник, пустецки, фантана, сосна и климек, срещащи се в чешкия град Острава. В Полша това същество също е наричано скарбник (от думата скарб, „съкровище“.

Пермониците се характеризират с голяма глава, широки рамене и къси крака, облечени са като миньори и носят фенерче в ръка. Те правят открития, които може да са обявяване на бедствие, но може да означават и намирането на вена от благороден метал, а също и че дочуването на шума от тяхната работа носи щастие. Когато миньор срещне пермоник, той трябва да го поздрави с гръмко и незабавно „Здравей, Боже“, а ако това същество му препречи пътя и откаже да се отклони, той трябва да пропълзи между краката му. Съществата, наречени пермоник биха могли да бъдат склонни да се жертват и да се придържат към методите на минния добив, но могат и да се ядосат от подсвиркване и друг шум, а също и от незачитане на техните заповеди и забрани.

Фигура на приказно същество от групата на лудковете, град Вроцлав, Полша.

Други форми на тези приказни създания са т. нар. лудкове (на чешки: ludkové) – малки същества от западнославянския фолклор, често живеят под земята, чието име означава „малки хора, хора“. Образът им вероятно съчетава в себе си култът към предците и вярата в джуджетата. В словашкия фолклор те се наричат людци или люлици (в превод от словашки: марионетки), които са облечени като миньори и живеят в планините. В немската област Лужице, населявана от лужишки сърби, те са назовават с имената лудки, лужки и палчики. В Полша тези същества са наричани краснолудки, краснале, в Беларус – красналюдки. Името им произлиза от техните червени шапки.Предполага се, че митологизирането им произтича от вярата в мъртвите предци и починалите деца. Счита се, че те са защитници на домовете на хората.

В полския и руския фолклор  има подобни същества, наречени карлове, карлици или карзелци, чието име произлиза от немската дума kerl, означаваща „мъж, момче“.

Краснолудките се използват и за политически цели в различни страни. В Холандия те се появяват в края на 60-те години като част от анархисткото движение Провос, от което възниква Партията на джуджетата. Краснолудките стават емблема на полската антикомунистическа организация Оранжева алтернатива и през втората половина на 80-те години на миналия век, когато във Вроцлав, а след това и в редица други градове в Полша са рисувани графити с изображения на тези приказни същества.

Образът на краснолудките се използва в изработката на градинските гноми (на полски: urasnale ogrodowe) - гипсови или пластмасови фигурки с височина няколко десетки сантиметра , понякога надхвърлящи метър , боядисани с ярки цветни бои, поставяни в градински имоти, с цел украса, вид декорация, която е особено популярна в Германия. Във фолклорните представи гномите са пазители на подземните богатства, вярва се, че предпазват миньорите от различни беди по време на работа.

Вроцлавски гном от групата на краснолудките.

Пустецки (чешки: Pustecký; на полски: Pustecki) е дух или призрак в чешката и полската митологии, който живее на територията на въглищна мина край до чешкия град Карвина, намиращ се в областта Тешинска Силезия, близо до границата с Полша. Прилича на миньор, често облечен в празнична миньорска униформа, с дълга сива брада. Той има златна карбидна лампа на шлема си, която излъчва червена светлина, и държи в ръцете си сребърна кирка. Може да приема и формата на различни животни, например жаби и мишки.

Самите миньори говорят за това какъв вид дейност извършва Пустецки. Според легендата той живее във въглищните мини. Добър и грижовен дух, Пустецки винаги помага на трудолюбиви миньори, и често ги награждава за доброто им сърце и упоритата им работа със злато и пари. Спасява изгубените под земята рудокопачи, като ги извежда на повърхността. Пустецки се грижи за душите на загиналите в мините. Той предупреждава миньорите за възможна опасност по време на работа. Този дух се превръща в някакво малко животно, като например мишка, и започва да цвърчи силно. Пустецки не обича подсвирването в неговите подземни „коридори“, той наказва такива хора.

Добрият Шубин, или просто Шубин, е герой от миньорския фолклор в историко-географската област Донбас, минен дух, подобен на гном, „собственик на мина“ и покровител на миньорите.

Прозвището на духа, очевидно, идва от думата „шуба“ и намеква за гъстата вълна, приличаща на кожено палто, с която уж е покрит. Изобилието от косми по тялото е характерна черта на източнославянските природни духове: водния, горския, духа-полевик. Съществуват и други версии за произхода на името Шубин. Една от легендите гласи, че това е работник, който поради подлостта на своите другари е бил убит при експлозия на метан. Според друга версия, това е името на един специалист по минно дело, който е имал таланта да прогнозира опасни ситуации под земята. Според трета версия, която е най-близка до истината, Шубин е специален работник с газова горелка, който изгаря натрупания метан в мината. Такъв работник през 19 век се разхождал в овчи кожух, обърнат наопаки, с обезмаслена кожа и буквално с факел изгарял газо-въздушната смес в кухините, предотвратявайки газовите експлозии. Има и вярване, че Шубин е душата на загинал миньор, скитащ в забоя, което не противоречи на версията за душата на починалия работник.

Шубин се появява като стар миньор, кашлящ като старец, с ярко пламтящи очи, космати копита. Шубин обича да се шегува: плаши миньорите, изведнъж избухва в смях в тъмнината или хваща някого за крака. Живее привидно в далечни или отдавна изоставени минни работи, където може да се скита незабелязано. Той има огромна сила. Шубин е истинският собственик на подземията.

Шубин се отличава едновременно с доброта, щедрост и в същото време изключителна раздразнителност и злост. Той е благосклонен към честните работници, бедните хора и жесток и отмъстителен спрямо арогантни хора, особено към потисниците на миньорите. Шубин помага на работниците, които попадат под развалините, но може да заблуждава хората, движещи се под земята.

В миньорските села има много истории за хора, които са видели този дух в собствените си очи. Веднъж един работник в мина счупил фенера си. Оказвайки се в пълен мрак, той напълно изгубил ориентация. Многочасовите му скитания не го довели до изхода. Миньорът изпаднал в отчаяние, когато внезапно видял огънче в далечината. Когато се приближил, той видял фигура, която държи мигащ фар. Мъжът не се уплашил, а я последвал послушно, докато тя не го извела от тъмния лабиринт. Някои миньори твърдят, че Шубин е добър или зъл, в зависимост от човека, когото среща.

Но не във всички легенди Шубин действа като въплъщение на добрите сили. Миньорите от Антрацитовския район, Луганска област, твърдят, че този призрак е отмъстителен и често се разгневява, причинявайки аварии в мините.

Съществува легенда, че някога в търсене на по-добра съдба един работник бил отведен в едно селище в Донбас. Той посетил механата, където помолил посетителите да му помогнат да си намери работа в мината. Пияните миньори отговорили, че първо ще го изпробват на практика. Този новодошъл трябвало да слезе в мината, като запали факла и измине няколко метра под кухината, Ако не се уплаши, тогава може да стане миньор. Непознатият дори не знаел истинската цел на теста. Всъщност миньорите искали да разберат дали в рудника има метан, който постоянно предизвиквал много нещастия в тази мина. Ако има газ, той ще избухне и това ще спаси живота на миньорите, които ще работят на следващия ден. Ако не, толкова по-добре за начинаещия. И се случва така, че при определена концентрация газът не избухва, а изгаря. Миньорите облекли човека в кожено палто, за да се предпази от евентуални изгаряния. Работникът направил всичко, което му било казано. Но, за съжаление, в мината произтекла експлозия.

Оттогава духът му се скита под земята и отмъщава на миньорите за техните напълно несправедливи действия. Понякога той става направо нелеп и тогава в мините се случват ужасни инциденти, които отнемат живота на повече от дузина миньори. Никой никога не е правил панихида за него, за да успокои завинаги душата му. И името му не е известно на никого. Наричат го Шубин (пише се с малка буква), защото, както се казва, е бил облечен в кожено палто, което някога му е било дадено от миньорите. За да прогони злия дух от луганските мини, митрополит Йоаникий, архиерей на Украинската православна църква (Московски патриархат), специално се спуснал в една от мините в Довжанския район и отслужил молебен там.

В Русия, в някои региони дори може да се чует израза „при него дойде Шубин“. Това означава, че човекът е в много опасна или отчаяна ситуация. Говори се, че на Урал през 19 век имало един жесток майстор по минно дело Шубин, който убивал работниците под земята. За това и бил убит. Оттогава той скита под земята и обикновено се появява пред хората под формата на прегърбен старец в парцаливо палто и ботуши. Говори се, че всеки, който види Шубин, едва ли ще остане жив.

Популярността на легендата за Шубин довежда до факта, че на неговото име в Донбас са наречени развлекателни заведения, барове, както и популярната марка бира "Добрият Шубин" произвеждана в донецката пивоварна "Сармат".

Според разказите на някои миньори от град Довжанск, Луганско област, освен Шубин, в мините се появява и женски дух. Веднъж един миньор изчезнал в мината. След дълго търсене той най-накрая бил намерен гол в нейните подземия. Миньорът загубил ума си и затова бил приет в лудницата. А след това още няколко миньори полудели. Всички те разказвали за някаква „бяла кралица”, много красива жена, която се опитва да ги съблазни. Но миньорите не издържали на лудата й красота и напълно загубили ума си. Хората дълго се смеели на този беден човек и минавайки край психиатричнатаболница, където се лекували миньори, казвали, че там се заселват бели крале. А за бялата кралица се казва, че е изчезнала от тази мина. Но никой не може да каже задълго или не.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |