Марианске Лазне (чеш. Mariánské Lázně), с предишно име Мариенбад (нем. Marienbad), е лечебен курорт, поради наличието на извори със студена минерална вода, притежаващи целебни свойства. Разположен е на неголямо възвишение, на височина 567–626 м над морското равнище.

В околностите на Марианске Лазне има 100 минерални извора с въглероден диоксид и минерални соли, от които 53 се използват. Температурата на всички източници варира от 7°C до 10°C.

Местата, където днес е вторият по големина курортен град в Чехия Марианске Лазне, в древността са били блата и напълно безплодни земи. Благородникът Горзната основава през 1197 г. манастир в село Тепла, под чието управление е била и територията на съвременните курорти. Монасите били първите, които забелязали находища на сол в горите си и дори се опитали да извършат добив. По-късно тази сол успешно се продава като разслабително.

Междувременно започват да се разпространяват различни слухове за лечебното въздействие на минералните води и първите нуждаещи се отиват при изворите. Местните жители не се доверявали на курорта. По време на управлението на императрица Мария Тереза отново са анализирани минералните води, като през този период за първи път се появява и името „Мариенбад”. Името е получено в съответствие с първата курортна сграда, построена при извора на Мария. Този извор е известен от дълго време, поради силната миризма е бил наричан "миризливия".

Създаването на курорта е извършено от почетния лекар Йохан Йосиф Нехър, манастирски лекар, който през 1779 г. убеждава игумена и няколко монаси да опитат курортни процедури. Той открива, че ако се приема вода няколко пъти на ден, се подобрява апетита и храносмилането, и изчезва безсънието.

Манастирът трябвало да се бори за необходимите разрешителни за изграждането на курортната сграда до 1786 година. През 1812 г. Мариенбад е отделен като отделна община от село Ушовице и получава статут на курортно място през 1818 година.За по-нататъшното развитие на курорта отговаря игуменът Карел Райтенбергер, който в началото на 19 век започва строителството на спа къщи и павилиони.

Марианске Лазне става място за няколко политически срещи и преговори. През септември 1899 г. е взето решение по въпроси, предхождащи бурската война в Южна Африка. На 16 август 1904 г. император Франц Йосиф I и британският крал Едуард VII се събират на официална среща в хотел Нове Лазне. В следващите години се водят преговори между Великобритания и Русия и България.

_{Марианске Лазне, 1918 г.}

Преди Първата световна война Мариенбад e един от най-модерните курорти не само в Австро-Унгария, но и в цяла Европа. По време на Първата световна война развитието на курорта е спряно. След Първата световна война и създаването на Чехословакия гостите се връщат в курорта. Рязкото увеличение на трафика привлича повече посетители и курортите е трябвало да решат проблемите с настаняването. Но скоро настъпва икономическа криза, която отново спира развитието на града.

Втората световна война почти не оказва отражение на Марианске Лазне и затова курортният облик на града е запазен. По време на т. нар. Кристална нощ от 1938 г. нацистите разрушават еврейската синагога. Парцелът след разрушаването на синагогата на главната улица остава празен и до днес.

През 1945 г. щабът на ВВС на Руската освободителна армия (ВВС КОНР) е разположен в Мариенбад.

След експулсирането на немските жители след края на Втората световна война Марианске Лазне остава частично обезлюден град. Тласък в развитието на града настъпи едва след 1989 година. Някои исторически сгради обаче остават изоставени и до днес, например курортният комплекс на площад Гьоте, в който е живял британският крал Едуард VII.

Марианске Лазне е бил редовно посещаван от много световноизвестни личности, които допринесят за нарастването на международната му популярност:

Франц Йосиф I - австро-унгарски император

Едуард VII - крал на Великобритания

Антонин Дворжак - музикален композитор

Томас Едисон - американски изобретател

Зигмунд Фройд - психолог и основател на психоанализата

Йохан Волфганг Гьоте - един от най-важните немски поети и философи

Фредерик Шопен - полски композитор и пианист

Франц Кафка - писател

Ръдиард Киплинг - английски писател, носител на Нобелова награда

Т. Г. Масарик - първият чехословашки президент

Джон Пиърпонт Морган - американски магнат, финансира изграждането на Панамския канал

Фридрих Ницше - немски писател и философ

Луи Рено - френски индустриалец и основател на Renault

Ярослав Зайферт - поет и носител на Нобелова награда

Алберт Швейцер - хуманист, носител на Нобелова награда

Йохан Щраус - австрийски композитор

Марк Твен - американски писател

Николай Гогол – руски писател

Рихард Вагнер - немски композитор

Карл Мария фон Вебер - немски композитор

Уинстън Чърчил – британски политик, министър-председател на Великобритания

Пиер дьо Кубертен – френски барон, педагог и историк, основател на съвременните олимпийски игри

Николай II – император на Русия

Лудвиг ван Бетовен – немски композитор

Максим Горки – руски писател

Йохан Щраус (син ) – немски композитор и диригент

Стефан Цвайг – австрийски писател

Алфред Нобел – шведски химик и изобретател

Фридрих Ницще – немски философ

Владимир Ленин - революционер, политик

Хенрик Ибсен – норвежски драматург и поет

В Марианске Лазне се провежда ежегоден музикален фестивал на името на Шопен.

В чест на град Марианске Лазне е наречен океанският лайнер Мариенбад. Корабът, управляван от австро-унгарската корабоплавателна компания Austrian Lloyd, е пуснат на пазара през 1913 г., а интериорите са украсени с картини на града.

Градът фигурира в заглавието на един от най-важните филми в историята на киното – френският филм от 1961 г. "Миналата година в Мариенбад" (L'Année dernière à Marienbad), получил наградата „Златен лъв“ на фестивала във Венеция, проведен през същата година.

Марианске Лазне намира място в творчеството на световноизвестната италианска група "Пух“ – в песента „Lettera da Marienbad“ (Писмо от Мариенбад), издадена през 1973 г.

_{Йохан Волфганг фон Гьоте, маслена живопис на Йозеф Карл Щилер, 1828 г.}

Любовната история на Гьоте

Немският поет и учен Йохан Фолфанг Гьоте посещава Марианске Лазне (по онова време Мариенбад) общо четири пъти между 1820 и 1823 г. Той е безкрайно възхитен от местните природни условия и призовава игумена Райтенбергер да не пести сили и пари за изграждането на курортни жилища. Освен това препоръчва на курортните лекари, в допълнение към традиционните медицински услуги, да въведат съвременни методи на лечение.

По време на посещенията си той изучава местната флора. Присъствието на Гьоте в Марианске Лазне оказва много положителен ефект върху посещаемостта на курорта - там започва да идва богата клиентела.

През 1821 г. по време на дълго пребиване в града с цел отдих, в опит да се разсее от мрачното ежедневие, от страданията на старостта и самотата, Гьоте се среща със 17-годишната наивно-кокетлива немска благородничка Улрика фон Левецов. За последен път в живота си 72-годишният поет почувства „голямата страст“. Но това не е първата среща между двамата. Улрика се запознава с него като малко дете в компанията на майка си през 1806 г. в курортния град Карлови Вари и го среща още веднъж през 1810 г. в друг курортен град - Теплице.

_{Улрике фон Левецов. Анонимна пастелна живопис, 1821 г.}

През 1823 г. Гьоте отсяда в къщата „U Zlatého hroznu“, в която днес се намира музея на Марианске Лазне. Той се обръща с молба към херцог Карл Август Саксен-Ваймар-Айзенах да му стане сватовник и да поиска ръката на Улрика от майка й Амали. През 1823 г. Гьоте празнува 74-ия си рожден ден с Улрике фон Левецов в Шварценберг-Лустхаус (днес „Hotel Weißes Ross“; чешки: Bílý kůň). Но младата красавица отклонява дипломатично предложението за брак, като заявява, че все още не проявява интерес към това да стане нечия съпруга.

Отказът й е шокиращ за Гьоте, който винаги е бил облагодетелстван от съдбата и който е бил щастлив в любовта през целия си живот. Това най-голямо лично поражение на Гьоте става и върхът на неговото поетично творчество. Той напуска Марианске Лазне и вече не идва в областта Бохемия, въпреки че го планира за 1824 г .

Немският поет изразява болката си от несподелената любов в стихотворението „Мариенбадска елегия“, започнато на 5 септември 1823 г. и завършено на 20 септември същата година, което Улрика вижда едва след смъртта му. Тя не потвъждава фактът, че между нея и Гьоте възниква любовна връзка. Отказът си да се омъжи за него Улрика обяснява с нежеланието си да сключва брак изобщо. И вероятно тя не е хитрувала, тъй като, доживявайки до 95-годишна възраст, така и не минава под венчило никога. Елегията беше предшествана от епиграф от „Торквато Taсо”: „Там, където човек изтръпва в агония, Господ ми даде да разкажа как страдам.”