Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ПРОСЛАВЕНИЯТ КУРОРТ МАРИАНСКЕ ЛАЗНЕ И ЛЮБОВНАТА ИСТОРИЯ НА ГЬОТЕ

19.05.2020
Марианске Лазне, колонадата с пеещия фонтан.

Марианске Лазне е курортен град в Чехия, намиращ се в западната част на историческия регион Бохемия, в долина, разположена на юг от резервата Славковски лес.

Марианске Лазне (чеш. Mariánské Lázně), с предишно име Мариенбад (нем. Marienbad), е лечебен курорт, поради наличието на извори със студена минерална вода, притежаващи целебни свойства. Разположен е на неголямо възвишение, на височина 567–626 м над морското равнище.

В околностите на Марианске Лазне има 100 минерални извора с въглероден диоксид и минерални соли, от които 53 се използват. Температурата на всички източници варира от 7°C до 10°C.

Местата, където днес е вторият по големина курортен град в Чехия Марианске Лазне, в древността са били блата и напълно безплодни земи. Благородникът Горзната основава през 1197 г. манастир в село Тепла, под чието управление е била и територията на съвременните курорти. Монасите били първите, които забелязали находища на сол в горите си и дори се опитали да извършат добив. По-късно тази сол успешно се продава като разслабително.

Междувременно започват да се разпространяват различни слухове за лечебното въздействие на минералните води и първите нуждаещи се отиват при изворите. Местните жители не се доверявали на курорта. По време на управлението на императрица Мария Тереза ​​отново са анализирани минералните води, като през този период за първи път се появява и името „Мариенбад”. Името е получено в съответствие с първата курортна сграда, построена при извора на Мария. Този извор е известен от дълго време, поради силната миризма е бил наричан "миризливия".

Създаването на курорта е извършено от почетния лекар Йохан Йосиф Нехър, манастирски лекар, който през 1779 г. убеждава игумена и няколко монаси да опитат курортни процедури. Той открива, че ако се приема вода няколко пъти на ден, се подобрява апетита и храносмилането, и изчезва безсънието.

Манастирът трябвало да се бори за необходимите разрешителни за изграждането на курортната сграда до 1786 година. През 1812 г. Мариенбад е отделен като отделна община от село Ушовице и получава статут на курортно място през 1818 година.За по-нататъшното развитие на курорта отговаря игуменът Карел Райтенбергер, който в началото на 19 век започва строителството на спа къщи и павилиони.

Марианске Лазне става място за няколко политически срещи и преговори. През септември 1899 г. е взето решение по въпроси, предхождащи бурската война в Южна Африка. На 16 август 1904 г. император Франц Йосиф I и британският крал Едуард VII се събират на официална среща в хотел Нове Лазне. В следващите години се водят преговори между Великобритания и Русия и България.

Марианске Лазне, 1918 г.

Преди Първата световна война Мариенбад e един от най-модерните курорти не само в Австро-Унгария, но и в цяла Европа. По време на Първата световна война развитието на курорта е спряно. След Първата световна война и създаването на Чехословакия гостите се връщат в курорта. Рязкото увеличение на трафика привлича повече посетители и курортите е трябвало да решат проблемите с настаняването. Но скоро настъпва икономическа криза, която отново спира развитието на града.

Втората световна война почти не оказва отражение на Марианске Лазне и затова курортният облик на града е запазен. По време на т. нар. Кристална нощ от 1938 г. нацистите разрушават еврейската синагога. Парцелът след разрушаването на синагогата на главната улица остава празен и до днес.

През 1945 г. щабът на ВВС на Руската освободителна армия (ВВС КОНР) е разположен в Мариенбад.

След експулсирането на немските жители след края на Втората световна война Марианске Лазне остава частично обезлюден град. Тласък в развитието на града настъпи едва след 1989 година. Някои исторически сгради обаче остават изоставени и до днес, например курортният комплекс на площад Гьоте, в който е живял британският крал Едуард VII.

Марианске Лазне е бил редовно посещаван от много световноизвестни личности, които допринесят за нарастването на международната му популярност:

Франц Йосиф I - австро-унгарски император

Едуард VII - крал на Великобритания

Антонин Дворжак - музикален композитор

Томас Едисон - американски изобретател

Зигмунд Фройд - психолог и основател на психоанализата

Йохан Волфганг Гьоте - един от най-важните немски поети и философи

Фредерик Шопен - полски композитор и пианист

Франц Кафка - писател

Ръдиард Киплинг - английски писател, носител на Нобелова награда

Т. Г. Масарик - първият чехословашки президент

Джон Пиърпонт Морган - американски магнат, финансира изграждането на Панамския канал

Фридрих Ницше - немски писател и философ

Луи Рено - френски индустриалец и основател на Renault

Ярослав Зайферт - поет и носител на Нобелова награда

Алберт Швейцер - хуманист, носител на Нобелова награда

Йохан Щраус - австрийски композитор

Марк Твен - американски писател

Николай Гогол – руски писател

Ричард Вагнер - немски композитор

Карл Мария фон Вебер - немски композитор

Уинстън Чърчил – британски политик, министър-председател на Великобритания

Пиер дьо Кубертен – френски барон, педагог и историк, основател на съвременните олимпийски игри

Николай II – император на Русия

Лудвиг ван Бетовен – немски композитор

Максим Горки – руски писател

Йохан Щраус (син ) – немски композитор и диригент

Стефан Цвайг – австрийски писател

Алфред Нобел – шведски химик и изобретател

Фридрих Ницще – немски философ

Владимир Ленин - революционер, политик

Хенрик Ибсен – норвежски драматург и поет



В Марианске Лазне се провежда ежегоден музикален фестивал на името на Шопен.

В чест на град Марианске Лазне е наречен океанският лайнер Мариенбад. Корабът, управляван от австро-унгарската корабоплавателна компания Austrian Lloyd, е пуснат на пазара през 1913 г., а интериорите са украсени с картини на града.

Градът фигурира в заглавието на един от най-важните филми в историята на киното – френският филм от 1961 г. "Миналата година в Мариенбад" (L'Année dernière à Marienbad), получил наградата „Златен лъв“ на фестивала във Венеция, проведен през същата година.

Марианске Лазне намира място в творчеството на световноизвестната италианска група "Пух“ – в песента „Lettera da Marienbad“ (Писмо от Мариенбад), издадена през 1973 г.

Йохан Волфганг фон Гьоте, маслена живопис на Йозеф Карл Щилер, 1828 г.

Любовната история на Гьоте

Немският поет и учен Йохан Фолфанг Гьоте посещава Марианске Лазне (по онова време Мариенбад) общо четири пъти между 1820 и 1823 г. Той е безкрайно възхитен от местните природни условия и призовава игумена Райтенбергер да не пести сили и пари за изграждането на курортни жилища. Освен това препоръчва на курортните лекари, в допълнение към традиционните медицински услуги, да въведат съвременни методи на лечение.

По време на посещенията си той изучава местната флора. Присъствието на Гьоте в Марианске Лазне оказва много положителен ефект върху посещаемостта на курорта - там започва да идва богата клиентела.

През 1821 г. по време на дълго пребиване в града с цел отдих, в опит да се разсее от мрачното ежедневие, от страданията на старостта и самотата, Гьоте се среща със 17-годишната наивно-кокетлива немска благородничка Улрика фон Левецов. За последен път в живота си 72-годишният поет почувства „голямата страст“. Но това не е първата среща между двамата. Улрика се запознава с него като малко дете в компанията на майка си през 1806 г. в курортния град Карлови Вари и го среща още веднъж през 1810 г. в друг курортен град - Теплице.

Улрике фон Левецов. Анонимна пастелна живопис, 1821 г.

През 1823 г. Гьоте отсяда в къщата „U Zlatého hroznu“, в която днес се намира музея на Марианске Лазне. Той се обръща с молба към херцог Карл Август Саксен-Ваймар-Айзенах да му стане сватовник и да поиска ръката на Улрика от майка й Амали. През 1823 г. Гьоте празнува 74-ия си рожден ден с Улрике фон Левецов в Шварценберг-Лустхаус (днес „Hotel Weißes Ross“; чешки: Bílý kůň). Но младата красавица отклонява дипломатично предложението за брак, като заявява, че все още не проявява интерес към това да стане нечия съпруга.

Отказът й е шокиращ за Гьоте, който винаги е бил облагодетелстван от съдбата и който е бил щастлив в любовта през целия си живот. Това най-голямо лично поражение на Гьоте става и върхът на неговото поетично творчество. Той напуска Марианске Лазне и вече не идва в областта Бохемия, въпреки че го планира за 1824 г . 

Немският поет изразява болката си от несподелената любов в стихотворението „Мариенбадска елегия“, започнато на 5 септември 1823 г. и завършено на 20 септември същата година, което Улрика вижда едва след смъртта му. Тя не потвъждава фактът, че между нея и Гьоте възниква любовна връзка. Отказът си да се омъжи за него Улрика обяснява с нежеланието си да сключва брак изобщо. И вероятно тя не е хитрувала, тъй като, доживявайки до 95-годишна възраст, така и не минава под венчило никога. Елегията беше предшествана от епиграф от „Торквато Taсо”: „Там, където човек изтръпва в агония, Господ ми даде да разкажа как страдам.”


 Ивайло Лазаров
ivobg.net