News

Прокоп Дивиш (гражданско име Вацлав Дивишек) е роден в село Хелвиковице, намиращо се близо до град Жамберк, Източна Чехия (по онова време страната е част от Хабсбургската империя). Учи в църковно латинско училище в град Зноймо. През 1720 г. се присъединява към католическия монашески Орден на премонстрантите в Лоуцкия манастир град Зноймо, където дава религиозен обет, получава новото име Прокоп и където през 1726 г. е ръкоположен за свещеник. Той променя и фамилното си име, което от Дивишек става Дивиш. В предмонитарното училище Дивиш продължава да изучава философия и теология, които след това сам преподава. През септември 1726 г. е ръкоположен за свещеник. През 1729 г. е назначен за професор по философия и теология. По време на педагогическата си дейност той разработва дисертация в областта на теологията и философията. През 1733 г. Дивиш успешно защитава работата си и е удостоен с докторска степен по теология в Залцбург и докторат по философия в Оломоуц . След като завършва университета в Залцбург, той е назначен за поддръжник в Лоуцкия манастир.

През 1736 г. Дивиш приема предложението да поеме управлението на енорията в село Пржиметице, близо до Зноймо, и да стане пастор в църквата „Света Маргарет“. Там той се посвещава изцяло на експериментите си със статично електричество. За целта Дивиш сам изработва устройство, наречено electrum. Устройството представлява стъклена топка, прикрепена към дървена стойка, която той зарежда електрически, като я търка във възглавница от телешка кожа.

В периода 1741 - 1742 г. Прокоп Дивиш поема поста приор в манастира в Лука.

_{Прокоп Дивиш - бюст на площад Дивиш пред сградата на Йезуитския колеж в Зноймо.}

През 1742 г. Дивиш се завръща в Пржиметице и продължава изследванията си там. Още тогава Дивиш открива, че мълниите по време на гръмотевични бури имат електрически характер и всъщност са същите явления, които той наблюдава при своите експерименти.

Слухът за неговите експерименти скоро достига до императорския двор във Виена. През 1750 г. Дивише е поканен да демонстрира своите експерименти пред император Франц Стефан Лотарингски и императрица Мария Тереза. Императорската двойка е крайно впечатлена от експериментите.

Дивиш поддържа оживена кореспонденция с физици по целия свят. През 1753 г. немският физик Георг Вилхелм Рихман е убит от мълния в Санкт Петербург и това провокира Дивиш да напише кратък латински трактат за привличането на токови удари от облаците в земята. Той изпраща този доклад до Академията на науките в Санкт Петербург на 24 октомври 1753 г. за преглед.

Академията на науките не обръща нужното внимание на теориите на Дивиш, заради цитатите от Библията и неговите електро-теологични теории, които са били остарели по онова време. Въпреки тези недостатъци и непознаването на езика на съвременната наука, специфичните констатации на Дивиш се оказват полезни и заслужават вниманието на учените.

Научната общност е дълбоко разтърсена от трагичната смърт на професор Рихман и експериментите с мълнии биват спрени. Прокоп Дивиш обаче решава да реализира намерението си - да изгради метеорологична машина.

_{Реконструиран чертеж на метеорологичната машина.}

„Метеорологичната машина“ на Дивиш (machina meteorologica) не е гръмоотвод в съвременния смисъл на думата. Тази машина е трябвало постоянно да балансира напрежението между небето и земята и по този начин да предотврати възникването на разряда.

Основата на машината е хоризонтален железен кръст, издигнат на височина 15 метра (а по-късно на височина 41,5 метра). Елементите на кръста са допълнени в края вертикално с по-къси хоризонтални пръти, върху които биват поставени 12 метални кутии с метални шипове стърчащи към небето и пълни с железни стърготини. Цялата конструкция е свързана проводящо към земята с три вериги.

На 15 юни 1754 г. Прокоп Дивиш издига метеорологичната си машина. Идеята е била системата да изсмуче електричеството от облаците и да намали риска от мълнии. Въпреки че експерименталната уредба на Дивиш не осигурявала очакваната защита и също така беше неефективна за защита на цяло село, устройството се използвало като гръмоотвод.

Още през 1749 г. Бенджамин Франклин представя аргументи, че мълниите имат електрическо естество. Въпреки това той изгражда своя заземен гръмоотвод във Филаделфия през 1760 г., шест години след Дивиш. Това е устройство е идейно различно от изобретението на Прокоп Дивиш. Бенджамин Франклин изгражда своя едноостър проводник въз основа на по-опростена и по-правилна идея, че мълниеприемникът само може да насочва мълниите до безопасно място и не може да предотврати зараждането им. Неговият гръмоотвод е по-лесен за изграждане, осигурява по-добра защита с по-малко разходи.

Прокоп Дивиш прави своите експерименти по време на всяка буря. Той описва заключенията си в обширен трактат, озаглавен „Magia naturalis“ (За природата на атмосферното електричество), който посвещава на императрица Мария Тереза. Дивиш проверява принципа на своето изобретение още по време на посещение в императорския двор, където обърква експериментите на придворните физици с помощта на шипове, скрити в перуката му.

През 1759 г. безпрецедентна суша засяга цяла Централна Европа. В Пржиметице обаче селяните вярвали, че истинската причина за тази суша е мълниеносният проводник на Дивиш, който разпръсква облаците. През март 1760 г. те проникват в градината на църквата в Пржиметице и разрушават цялата гръмоотводна конструкция. Въпреки това, година по-късно, по искане на селяните в Пржиметице, конструкцията е възстановена.

Прокоп Дивиш умира на 21 декември 1765 г. в Лоуцкия манастира в Зноймо.

_{„Метеорологичната машина“ на Дивиш.}

Днес копие на гръмоотвода на Дивиш стои до родната му къща, а друго копие се намира в сградата на Театър Дивиш, построена и открита през 1926 г. в Жамберк. Трето копие се намира в мемориала „Прокоп Дивиш“ в Зноймо-Пржиметице.

Дивиш прави няколко изобретения, свързани с електричеството: конструира машина, която произвежда статично електричество,изгражда уникален струнен инструмент, наречен "Zlatý Diviš“ – аналог на съвременния музикален синтезатор, използва статично електричество за медицински цели, като използва благоприятното му въздействие за лечението на различни форми на парализа, ревматизъм и мускулни крампи.

Научни трудове на Прокоп Дивиш:

• Alpha, et omega. Seu principium, et finis duobus tractatibus […] 1735 г.

• Deductio theoretica de electrico igne. 1755.

• Längst verlangte Theorie von der meteorologischen Electricite. 1765 г.

• Ara Theologica. 1735.

• Descriptio machinae meteorologicae.

• Reflexio Procopii Divisch sanctae scripturae doctoris canonici Praemonstratensis super infeliciter tentatum experimentum meteorologicum a domino professore Richmanno Peterburgensi 26 юли 1753 г.