Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






КАМЕННИЯТ ПАСТИР

03.05.2020

Каменният пастир е името на менхир (огромен камък, побит вертикално в земята), издигащ се самотно в полето на 1 км северозападно от чешкото селце Клобуки, намиращо се близо до град Слани, окръг Кладно, Средночешки край.

Представлява необработен колонен камък, изработен от тъмен желязен пясъчник от периода Креда. Това е един от малкото такива камъни в Чехия и е най-високият сред тях.

Каменият пастир (чеш. Kamenný pastýř), също Вкамененият пастир, Каменният човек, Вкамененият или Вкамененият слуга) е изработен от ръждивокафяв среднозърнест пясъчник с желязна замазка. Височината му е около 340 см (70 см. са потънали в земята) и ширина в най-широката част около метър. Теглото на менхира е около 5 тона. Камъкът вероятно е от праисторическата епоха, но това все още не е доказано. Според преобладаващото мнение Каменният пастир датира от времето на келтското племе бои, обитавали от IV до I век пр.н.е. района на днешната западна чешка област Бохемия, която води названието си тъкмо от името на това племе. Най-старите документи за този камък датират от 1841 г., когато е обозначен на картата.

През 1852 г. в архивите на село Клобуки е написано: "... В региона имаше голяма буря, по време на която вихрушката не се отнесе с уважение към камъка. Бурята го повали и го победи. Затова хората от Клобуки бяха много тъжни. Общинският съвет се събра и реши да възстанови каменния човек, за да запази стария паметник. Управлението на работата бе поверено на един член от почетния орден на мелничарите. Работата не беше лесна. Работниците копаха няколко часа, преди отново да вдигнат пастира. Тогава дойдоха музикантите и шаферките. Всички бяха много радостни, че каменният човек отново пазеше нивите ... "

Каменният пастир

През 2007 г. мястото около менхира е променено (поставена е павирана настилка и пътека към пътя). В непосредствена близост до камъка е поставена дървена палисадна ограда. 

Интересен факт представлява връзката между менхира и планината Ржип – свещената планина, където според легендата се заселват първите чехи, водени от митичния герой Праотец Чех. Ако от Камениия Пастир се наблюдава планината Ржип, на 30 април и 13 август слънцето ще изгрява непосредствено зад него, и то точно на важните келтски празници Белтин и Лугнасад.

Вярно е, че в околностите на Клобуки са открити келтски гробове и много изследователи настояват, че огромният менхир е издигнат от келтите. Вярно е обаче също, че хората от мистериозната мегалитна култура, издигащи гигантски камъни в цяла Западна Европа, са живеели през третото хилядолетие преди Христа, много години преди келтските племена да дойдат на днешната територия на Чехия. Фактът, че е съществувала мегалитна култура, развила се през 3-то хилядолетие пр. н.е., се доказва от откритията в района на селото, отнасящи се към културата на шнуровата керамика. Предполага се, че хората, които са ги издигнали чешките менхири, са живели по бреговете и реките и са пристигнали на чешка територия вероятно по поречието на Елба и по-нататък по течението на реките Охрже и Вълтава. 

С помощта на магнитометри е установено, че Пастирът създава отрицателна магнитна аномалия и магнитното му поле е обратно на земното поле. 

Фактът, че в периметъра на менхира може да са стояли други по-малки камъни, се потвърждава и от оцелелите свидетелства на счетоводител от захарния завод в Клобуки през 1901 г. Те показват, че на 200 до 300 м северно от днешния менхир, са се издигали два камъка от подобен материал, а на около двадесет и осем крачки от Пастира откъм близкото село Телце, се е намирал друг голям камък.

Известна чешка екстрасенска и йогиня Олга Крумловска заявява, че камъкът излъчва огромна положителна енергия. Тя препоръчва на човек да се облегне на камъка с гръб, да докосне менхира с главата си, да затвори очи и - ако е възможно - да не мисли за нищо. Скоро той ще започне да усеща лека топлина, проникваща в него през главата и гърба и може да почувства, че земята под краката му изсмуква нещо тежко от него, което вреди на организма. Отрицателната енергия се абсорбира напълно в земята и нейното място се запълва от положителна космическа енергия. Тогава човек изпитва голямо облекчение на тялото и душата си.

Легендите за Каменния пастир

Според местните жители менхирът бил заобиколен от шест до дванадесет по-малки камъни (може би кръг от по-малки мегалити), които обаче трябвало да се премахнат, за да може мястото да се използва за оран. Наричали са го Пастирът със стадото (овце). 

Друга легенда гласи, че камъкът е бил овчар, чиито овце са се скитали навред и той ги е чакал, стоейки отчаян толкова дълго, че се е вкаменил.

Трета легенда гласи, че камъкът е бил пастир, който е молил Исус Христос и Св. Петър да остане вечно жив.

Но най-известната легенда казва: „ … Пастирът прави една стъпка, голяма като пясъчно зърно, всеки път, когато камбаната в църквата звъни. Когато Каменният пастир дойде в църквата в Клобуки, ще дойде краят на света. Не е нужно обаче да се страхуваме от това, защото всеки път, когато се разнася камбанен звън от отсрещната страна в Коковице, камъкът трябва да се върне.”


 Ивайло Лазаров
ivobg.net