Киджон-донг e село в Северна Корея и се намира на около два километра югозападно от общата зона за безопасност и на два километра северозападно от южнокорейското село Тесьонг-донг.

В Северна Корея Киджон-донг се нарича „мирното село“, докато в Южна Корея е назовавано с определението „пропагандното село“.

Според официалната позиция на Северна Корея в селото живеят 200 семейства, членове на местната селскостопанска кооперация, а на територията му са разположени детска ясла, детска градина, две училища (основно и средно) и болница.

Селото е построено през 50-те години на миналия век и се състои от поредица от многоетажни жилищни сгради, изградени от бетон и боядисани в светли цветове, с очевидни признаци на електрификация (по онова време това е било лукс за провинцията както на Северна, така и на Южна Корея). Заобиколено е от ферми и огромни обработвани ниви, които се виждат както от северната, така и от южната страна, и е подредено по такъв начин, че погледнат от другата страна на границата, най-поразителните му характеристики са светлосините покриви и огромен севернокорейски флаг. Макар, че не може да бъде посетено, това е единственото севернокорейско селище, което може да бъде видяно откъм южнокорейската територия.

Южна Корея твърди, че Киджон-донг е необитаемо пропагандно село, построено през 1950 г., за да примами южнокорейците да намерят убежище там. В селото живеят севернокорейски военни, които отговарят за поддържането на укрепления, артилерийски постове и подземни бункери, разположени по протежение на границата.

Твърдението, че Киджон-донг е бутафорно село, по примера на т. нар потьомковски села в Руската империя, се основава на следните наблюдения:

Светлината в прозорците светва, но само в едни и същи части на сградите и по едно и също време.

Само в някои части на селото отвреме-навреме се появяват строители, а през останалото време по улиците не се вижда никой, освен войници и жени, които мият прозорци.

Жените са едни и същи от 15 години.

След появата на мощна оптична технология, южнокорейците доказаха, че сградите са просто „кутии“, бетонни конструкции, в които липсват вътрешни помещения.

До 2004 г. мощните високоговорители, инсталирани в сградите в Киджон-донг, излъчват програми, възхваляващи достойнството на живота в Северна Корея, в които се твърди, че южнокорейците, които са преминали границата, ще бъдат посрещнати като братя. През 2004 г., очевидно осъзнавайки, че ефективността на подобни програми е минимална, тяхното съдържание е променено на обикновена антизападна пропаганда и патриотични маршове. Обемът на излъчването е бил 20 часа на ден.

През същата година правителството на Южна Корея най-накрая решава да направи своеобразен отговор. В южнокорейското гранично село Памунджом, разположено на 1,8 км от Киджон-донг, са инсталирани високооворители, които започват да излъчват южнокорейска рок музика

В резултат на това шумът в района на демилитаризираната зона става абсолютно непоносим и по мълчаливо споразумение и двете страни изключват високоговорителите.

През 80-те години правителството на Южна Корея построява 98,4 метров флагщок с корейския флаг, до пещерата Тайченг.

По-късно правителството на Северна Корея изгражда по-висок флагщок със знамето на Северна Корея, с височина 160 метра, като за повдигането му са необходими 50 души. Книгата на рекордите на Гинес обаче отказва да нарече издигнатата структура флагман, предпочитайки да я нарече просто неподдържана структура, вертикален пост.

Памунджом е село, разположено на съвременната граница на Северна и Южна Корея, в демилитаризирана зона, където са разположени сградите за провеждане на преговори между двете държави. Това е единственото място, където войниците на Северна и Южна Корея се срещат лице в лице.

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |