Банска Щявница, който е най-старият планински град на Словакия, е разположен в центъра на огромна вулканична калдера, създадена от срутването на древен кратер, Градът, разположен по ниските склонове на планините Гланценберг и Парадайз, който се явява също и най-старото словашко миньорско селище, от XIII до XIX век става известен както в целия европейски континет, така и извън него, като един от най-значимите центрове за добив на злато и сребро, а също и като най-важният световен център на минната наука и технологии.

На 11 декември 1993 г. Банска Щявница, заедно с широката зона около нея, включваща няколко миньорски селища, са включени в списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Градът е познат като „Меката на минералите“, тъй като в него са открити близо 150 вида метали, включително благородни.

Първият добив на полезни изкопаеми на мястото на Банска Щявница е започнат вероятно от келтите още през III век пр.н.е. е.

През 1156 г. Банска Щявница е упоменат като миньорски град. През 1217 г. за първи път се споменава добивът на сребро в околностите на града, а през 1238 г. Банска Щявница получава градски права. През XIII век в града пристигат немски колонисти от Тирол и Саксония.

През Ранното и Късното Средновековие градът е основен производител на сребро и злато в Кралство Унгария (Словакия е част от това кралство от единадесети век до 1918 г., когато влиза в състава на новосъздадената държава Чехословакия). През 1156 г. градът е наречен "Terra Banensium" (Земята на Миньорите).

През 1443 г. градът е разрушен от силно земетресение.

В средата на XV век се появяват Старият и Новият замък - укрепления срещу турски набези.

Печалбата на града от добитите сребро и злато поставя европейски рекорд и между 1740 и 1760 г. минната хазна реализира чиста печалба от 42 498 000 гулдена.

В края на XIX век рудодобивът в Банска Щявница става нерентабилен и от развит миннодобивен център градът се превръща само в учебно-образователно средище.

_{Площад Троичне намести}

Съвременният град Банска Щявница е загубил своето индустриално значение, но е популярна туристическа дестинация. Сърцето на града е историческият площад Троица, където се издига монументална колона на Дева Мария и Света Троица., създадена по повод чумната епидемия.

Мината на открито, намираща се на 1 км от града, е превърната в музей, най-големият в Словакия, предлагащ посещение на два километра през галериите от XVII век. Друга мина, Гланценберг, която се явява най-старата, е привличала много знаменити посетители, такива като Франсиск I , император на Свещената Римска империя, Йозеф II , император на Свещената Римска империя, както и Леополд II, също император на Свещената Римска империя.

Старинният облик на града се оформя от запазената риолитова настилка, дървените стъпала, системата от подпорни стени, тесните улички, различни художествени скулптури, както и други исторически образци.

_{Банска Щявница (1863)}

В планините, разположени в близост до града се намират изкуствени водни резервоари, наричани „тайхи“, които в миналото са били около 60 и са служели за отводняване на подземните води, проникващи в галерите на рудниците. Проектирани са и са създадени през XVIII век. Днес тези малки езера се използват за отмора.

Голям интерес представлява часовникът на фасадата на кметството, поставен на преустроената кула през 1788 г., на който стрелките са сменени една с друга – голямата показва часовете, а малката – минутите. За причината за тази странност се разказват много истории. Според една от тях, направата била поверена на чирак, който сгрешил, но това не било забелязано, преди майсторът да си тръгне. Според втора версия на историята след поставянето на часовника вскички били толкова пияни, че не забелязали грешката. Друга история твърди, че според градските съветници, след като часът е по-дълъг от минутата, то и неговата стрелка трябва да е по-дълга. Причината за това е, че търговците, които редовно пътуват из града, не желаят да допринасят за разходите за изграждането на часовниковата кула, така че жителите на Банска Щявница решили, че няма да могат да разчетат точното време на часовника дори тогава...

Поради големия наклон на терена, върху който е построен градът, често входовете на къщите са към втория или третия етаж и оттам се слиза по вътрешни стълби към по-долните етажи.

Тъй като покривите на някои къщи са изравнени като ниво с улиците над тях, в миналото хората са връзвали козите си за комините на съседите си.

Поради стръмните наклони в редица къщи се влиза уж на първия етаж, а се оказва, че това е техният последен етаж.

Когато е построен Новият замък, предназначеението му е било да охранява града. На всеки 15 минути стражът в замъка надувал рог, за да уведоми жителите, че всичко е спокойно. Тази традиция е възстановена преди няколко години и днес звукът на рога се чува на всеки четвърт час.

В Банка Щявница има акведукт, при който водата е текла отгоре, а пътниците минавали под него. Това е мостът, построен по пътя за село Бански Студенец, който днес е сух, но в миналото е функционирал по този обратен начин.

За първи път в света в Банска Щявница е използван барут при добив на полезни изкопаеми (1627 г.).

През 1722 - 1724 г. английският механик Исак Потър построява в град Нова Баня, намиращ се недалеч от Банска Щявница, първата в Европа въздушно-парна машина. През 1729 г. машината е демонтирана в Нова Баня и е транспортирана първо до село Ходруша, а след това до Банска Щявница.

През 1763 г. в града е основан Минен колеж, преименуван на Минна академия през 1770 г., което е първото минно училище в Европа и най-старото техническио училище в света.

Топилната сребърно-оловна инсталация, създадена през първата половина на XVII век и модернизирана през 1872 г., все още съществува. Това е една от сградите на първата фабрика в света за производство на машинно направен жилен кабел.

Градският печат на Банска Щявница, използван в документ (между 1227 и 1238 г.), чрез който на града е предоставено правото да бъде модел за всеки следващ миньорски град, е най-старият градски печат в Европа.

В Лютеранския лицей в града е учил Шандор Петьофи.

_{Старият замък}

Легендата за овчаря и двата саламандъра

Съществуват няколко легенди за основаването на града. Най-известната от тях казва, че находищата на сребро и злато в близост до града са намерени от овчар на име Себениц в подножието на Старата планина, благодарение на два гущера. (Вместо гущери в по-късната версия на легендата фигурират погрешно саламандри – заради названието на парада, провеждан по време на ежегодния градски фестивал, наречен „Празници на саламандрите“ (който е и празник на миньорите), при което начело на шествието върви човек, преоблечен като овчар, със саламандър в ръце).

Легендата гласи, че овчарят, който пасял стадото си по склоновете на днешния хълм на Стария град, бил позадрямал, когато нещо искрящо привлякло вниманието му и тай забелязал два гущера - гърбът на единия блестял покрит със златен, а другият - със сребърен прах. Те се скрили от него под намиращ се наблизо камък. Овчарят отместил камъка встрани и за негова изненада намерил под него буца самородно злато, голяма колкото шапка. Слухът за неговото откритие се разпространила със скоростта на вятъра и хората започнаха да пристигат от всички страни. Те изкопали шахти, а по-късно създали цели мини и селища. Построили красиви къщи, църкви, училища и основали многолюден град, богат и известен, който нарекли Банска Щявница. Под влиянието на тази легенда, саламандрите биват включени в стария герб на града, който днес вече е с променен вид.