Иберийският рис първоначално е бил разпространен по целия Иберийски полуостров. Котките са живеели там в по-откритите обрасли с храсти местности или в дъбовите гори. През нощта рисовете да ловували предимно диви зайци, както и мишки, и други малки бозайници, и птици.

За съжаление, в наши дни иберийските рисове са критично застрашени. Поради вирусно заболяване, загубата на местообитание и невъзможност за лов, тяхната популация драстично е намаляла през 20-ти век. Експертите смятат, че сега има едва около 200 риса, повечето от тях, обитаващи Андалуския национален парк Донона и Сиера де Андужар.

В момента надеждата на природозащитниците и биолозите е да спасят редките рисове от изчезване чрез консервационно развъждане. Котките се отглеждат успешно в специални места в Андалусия още от 2005 г. и по тази програма вече са родени около 100 млади животни. През 2009 г. първите иберийски рисове са освободени и оттогава се размножават свободно в природата.



Помощ за рисовете, както и за други застрашени видове идва и от Института за изследване на зоопаркове и диви животни в Лайбниц. Учените там са разработили метод, който може да се използва за запазване на замразени клетки в мъжкия репродуктивен тракт на животните, дори и след смъртта им. Тъй като в малкото останали живи екземпляри съществува риск от генетично обедняване, методът отваря възможността за производство на зрели сперматозоиди от запазените стволови клетки и незрели сперматозоиди, като по този начин се запазят гените на вида. Този метод вече е дал положителни резултати при тестове с домашни котки, гепарди и други видове котки.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |