Самата дума „вила“ е славянска, но в други пантеони мястото им се заема от следните същества: никси (при германците ), сидхе (при келтите ) и нимфи (при гърците и римляните), подобни на тях са русалките. През Средновековието за обозначаването им се е използвала старата френска дума fae (фея), която е основата за днешната английска дума fairy. В някои региони, например на Балканите, вилите са имали голямо религиозно значение.

Славянският израз на думата вила (на Балканите самовила) идва от думата viliti - да бъдеш обсебен, луд. По същия начин значението на понятието дивоженка се извлича от израза дива жена, което може да означава дива, побъркана, но може да се отнася до думата дива или самодива – от лат.Divus - божествен, свръхестествен. Обозначението русалка очевидно произлиза или от думата руский (червенокос), или от думата руса, която означава "река".

Най-ранните известни сведения за славянските вили идват от Средновековието. Още през 6 век Прокопий пише за почитането на „вилите“, но не записва славянското им обозначение, а ги нарича нимфи. В Русия вилите за пръв път се споменават в източници от 11 до 12 век (във връзка със забраната за поклонението им), но в по-късния фолклор вместо тази дума вече се използва думата русские. Те се упоменават в България от 13 век и в Сърбия от 14 век.

Произходът на вярата във вилите не е напълно ясен; те може да са реликва на първоначалните божества, които са били почитани преди познатите днес езически пантеони. Друга теория казва, че първоначално вилите са били вещици, които по-късно са придобили свръхестествен характер. Идеята, че вилите са душите на преждевременно починали момичета, особено на тези, които са се самоубили или са се удавили, вероятно е възникнала под християнско влияние. В този случай те са подобни на свръхестествените същества, наречени скитници – бродещи в нощта, особено сред блатата, които светят и примамват пътниците, отклонявайки ги от правилния път.

Представата за вилите като души на мъртвите също е свързана със същества, наречени навки или мавки, известни главно в Украйна, чието име идва от староруския израз "Навь“, който обозначава мъртвите. Представяни са във вид на малки деца или красиви полуголи момичета, които нараняват хората. Ако никой не се влюби в тях в течение на седем години, те ще се превърнат в русалки. Подобни същества могат да бъдат открити в България (навяк), Словения (navje) и Полша (látawec). В традицията след появата на християнството седмата седмица след Великден е наричана „седмица на русалките“ и „русалкова“, което е подобно но на празника, наричан Възпоменание на мъртвите души.

В Словакия вилите са души на момичета, които са умрели след като са били сгодени, а след това нямат спокойствие и се скитат през нощта. В Полша и Сърбия те са горди момичета, които са осъдени на безпокойство заради безразсъдни постъпки, като те вредят на хората, или им помагат, според тона какво е житейското им поведение. Вилите са бели, леки и вечно млади. Тяхната магическа сила е скрита в косата им, която достига до земята. Ако загубят дори един-единствен косъм, те умират. Вилата има красиви очи и такъв съблазнителен глас, че този, който го чуе, никога няма да спре да тъжи по нея. Вилите обичат танците, музиката и пеенето. Принуждават младежите да танцуват с тях и след това ги наказват или възнаграждават за това. Там, където танцуват през нощта, тревата е по-буйна и смъртният не може да стъпи на нея, в противен случай той ще умре. Вилите са смели, храбри и са по-силни от хората.

В преданията се казва, че в древни времена вилите често помагали на хората в полето и около добитъка и всеки човек с добро сърце имал вила, която да му помогне. Някои животни също имали своите вили. Но когато хората започнали да се карат, когато из ливадите започнали да плющят камшици и се чувала стрелба, вилите отишли в далечна страна и не се върнали. Но праведен човек от време на време може да ги види да танцуват на поляната или да чуе печалните им песни.

На Балканите са известни планински вили (планинкини вили, самогорски самовили), които живеят в пещери и могат да се превърнат в змии. В определени периоди могат да бъдат господарки на пещерите. В чешкия и словашкия фолклор има вила, наричана zemná paní, която е владетелка на златни мини.

На Балканите също са били известни и т. нар. въздушни вили (облакови самодиви). Те се движат по въздуха и оказват влияние върху времето, особено върху облацитe и буритe, техните стрели са мълниите. Руснаците познавали трите сестри на вятъра Буря (буря), Mетель (вихър, извиващ се преди снеговалеж) и Вьюга (виелица). В Чехия подобно същество, облечено в бели одежди, плачещо в комини и гробове, е наричано Мелузина или Ветернице.

Известни са и горските вили, наричани кърпи. Те живеят по дърветата, описани са като красиви полупрозрачни момичета в леки рокли със златни или руси коси. Тези коси са източникът на тяхната сила. Те са били в състояние да се трансформират в различни животни като коне, вълци, соколи или лебеди и са били опитни в лечението и гадаенето. Също така са яздили коне, ходили са на лов за елени, танцували са в гората и са пеели. Те се появяват, когато падне роса или се образува дъга.

_{Сръбските епични герои принц Марко и Милош Обилич, и вилата Равигова в картина на художника Пая Йованович.}

Водните вили често се наричат русалки, те обитават извори, реки и езера и са в близост до водни течения. Косата им трябва винаги да е мокра, в противен случай ще умрат. Тази фея също може да причини наводняване, като сресва косата си.

Има също и лоши вили, в българската митология се наричат юди, название, което е синоним на думите самовилии самодиви. Заради съзвучието в българския език с името на Юда, съществата се превръщавт в самостоятелна фолклорна фигура. Юдите били красиви и обитавали водни места или гори, примамвали хората по пътя им и ги удавяли. В Чехия ги наричат йезинки, в Словакия - босорки.

Дивоженки или диви жени е названието на женски горски демони. Така се наричат грозните и сурови вили, които често крадат човешките бебета, за да ги подменят с техните собствени. Те обитават гори или пещери (в този случай се наричат пещерки).

Специфична група са вилите-съдийки. Те обикновено са три и се появяват при новороденото, на когото предсказват съдбата или определят неговите качества. В гръцката митология те са наречени Моари, а в Древния Рим - Парки. В германската митология названието им е Норни.

Същество, което също е свързани с вилите, е полудницата – женски дух, бродещ по пладне по нивите и убивайки, когото срещне. Полудницата понякога краде и деца.

Вилите могат да бъдат разделени на отрицателни и положителни.

Отрицателни вили

Казват, че водните вили обичат удавниците. Русалките са особено опасни на Петдесетница, когато те не само давят поклонниците, които не разгадават главоблъсканиците им, но и преследват корабите и унищожават мостове, язовири и риболовни мрежи. През нощта горските вили привличат минувачите, за да ги карат да танцуват до смърт.

На вилите се приписват и кражбите на бебета от люлките им и подмяната им със собствените им деца, които са осакатени както физически, така и психически (в Литва се смята, че вилите не могат сами да имат деца, така че на мястото на откраднатото дете в люлката се поставя друго, което е изкуствено, то е магическо творение без душа). Най-големият риск от насилие над деца е в първите дни след раждането (специално за християните, докато детето не бъде кръстено). По това време на майката не е разрешено да се отдалечава от детето. В случай, че детето вече е подменено, има различни суеверни съвети как да се отървете от него (например често да го удряте, за да може вилата да го съжали, да дойде при детето и да върне откраднатото бебе).

Описаните по-горе вили не винаги имат зли намерения. Понякога вилите се описват като коварни и отмъстителни, но друг път се подчертава тяхната небрежност и лекомислие. От тази гледна точка може да се каже, че когато една вила танцува с млад мъж, докато той умре, това не е задължително от зли намерения - тя просто не знае, че младежът няма физическата възможност да танцува цяла нощ.

Вилите често си отмъщават за това, че им нарушават спокойствието, като изсичат дървета или убиват животни. Защитно средство против тях са ментата, пелинът и растението девесил.

_{Русалки}

Положителни вили

Връзката на вилите с хората понякога се описва като много положителна. Някъде вилите не нараняват младите мъже, а напротив, помагат им, защитават ги и им подаряват подаръци (напр. в Сърбия са известни приказни "посестрини", въображаеми сестри и закрилници на младите юноши). Те дори могат да се оженят за тях (понякога доброволно, в други случаи - по принуда, дори ако бъдещият мъж им открадне част от имуществото, без което не може да си тръгнат), но такъв брак обикновено има условие, което не трябва да се нарушава, в противен случай вилата напуска съпруга си и никога не се връща при него. Такова условие е, че човек никога не трябва да напомня на вилата нейния приказен произход, да отрязва косата й, или да се опитва да разбере какво прави тя в заключена стая през нощта. В легендите съпругът обикновено не спазва това изискване и вилата изоставя него и децата му завинаги. Но докато вилата е с него, тя му помага със своите знания или магия и двамата съпрузи се справят много добре. Децата, чиито бащи са женени за вили, са изключително умни и имат отлична памет.

Според легендите вилите също могат да помогнат на момичетата и да бъдат приятелки с тях.

Хората са принасяли жертви на вилите, за да им се харесат. Те оставяли торти, полски култури и цветя, особено край изворите, и окачвали цветни панделки по дърветата.

В Русия на Петдесетница празнували т. нар. русалия, русалкови празници. По време на тях са принасяни жертви на русалките, които са били много неспокойни и опасни по това време – на брега са оставяни хляб, масло и сирене. По време на тези празници хората играели весели игри, пеели демонични песни, свирели на цигулки, свирки, барабани и танцували. Тези празници са документирани и на Балканите през 11 век в т. нар. книга на Савина.

Същества, които са слабо свързани със славянските вили, в чешката литература също се превеждат като вили. Такива са съществата, наречени пикси (англ. pixie), както и някакви определени видове елфи.

Пиксите са малки (по-малки от 30 сантиметра) и летят. Те често имат крила на пеперуда или на ципокрили. Обичат да си правят различни шеги с хората, например да крадат техни вещи. Допирът до желязо им причинява болка, така че хората могат да се защитават от тях с железни предмети. Защитните свойства на подковата се основават на факта, че е желязна и затова предпазва от вили: през Средновековието подковите са били най-разпространените железни предмети, които селянинът е могъл да си достави.