Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ЗАМЪКЪТ ЛИТОМИШЪЛ И ЛЕГЕНДАТА ЗА ОМАГЬОСАНАТА СТАЯ

25.03.2020

Замъкът Литомишъл (на чешки: Zámek Litomyšl), който представлява един от най-красивите образци на ренесансова архитектура в Централна и Източна Европа, се намира в чешкия град Литомишъл.

Разположен е в източната част на областта Бохемия, Пардубицки край, на 18 км северозападно от областния град Свитави. В пивоварната на замъка през 1824 г. се ражда световноизвестният композитор Бедржих Сметана.

Ренесансовият замък е построен от семейство Пернштейн през 16 век. Сградата е рядък пример за адаптиране на италианския ренесансов дворец към условията на трансалпийските страни. Интериорът е най-вече резултат от по-късни барокови и класицистични адаптации. Стените на стаите са декорирани с илюзивна декорация в стила на Луи XVI. Тавани, декорирани с щукатура, мебели и обзавеждане представляват бита от 18-ти и 19-ти век. В приземния етаж на благородническата резиденция е запазен уникален семеен театър на класицизма с функционална машина и набор от декори.

Театърът в резиденцията.

Въз основа на реституционните процеси замъковият комплекс е разделен на държавна част (замък, карета, офис сграда №94, салет, френска градина и английски парк) и градска част (пивоварна, училище за езда, конюшни, офис сграда №134 и двор I). Замъкът, администриран от Националния наследствен институт, е отворен за посетители, като предлага две екскурзоводски обиколки (театрални и представителни стаи, параклиси и стаи за гости), възможност за сватби и наемане на многофункционални зали. Гостите на замъка могат да посетят Общинската галерия, избата на замъка със статуите на скулптура Олбрам Зубек и скулптурата Сърце за Вацлав Хавел, както и родното място на Бедржих Сметана.

В допълнение към други събития, от 1949 г. в замъка редовно се провежда оперен фестивал, наречен „Smetanova Litomyšl“. От 1962 г. замъковият комплекс е защитен като национален паметник на културата. От 1999 г. е включен в Списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Началото на зоната на замъка датира от Средновековието, когато там е построен за пръв път предмонстратския канон с романска базилика, преобразуван в седалище на новосъздадената епископство Литомишл в средата на XIV век. Замъкът придобива днешния си вид през втората половина на 16 век. На мястото на първоначалната крепост най-висшият канцлер на Кралство Бохемия, Вратислав II от Пернщейн (1530–1582) изгражда представителното си седалище.

Богатата сграфито-декорация, както буквена (около 8000 букви), така и фигурална (мотиви от Стария Завет, древни, бойни сцени на северната стена на 2-ия двор), е изработена от група италиански зидари и каменоделци. Семейство Пернштейн построява параклис в замъка, посветен на Света Моника.

Голямата трапезария в замъка.

След Пернштейнови замъкът Литомишъл е придобит от семейство Траутмансдорф, пребивавали там до 1753 г. След тях в замъка се заселват семейство Валенщайн-Вартенберк. По тяхно време замъкът е имал интериори в класицистичен стил, модифицирани от придворния им художник Доминик Дворжак.

Сграфито декорацията на замъка бива боядисана, реставрирана е едва през 20 век. Замъкът е продаден на търг през 1855 г. и купен от немския княжески род Турн и Таксис. Независимо от това, че те не пребивават вече в Литомишъл, замъкът остава в тяхно притежание до края на Втората световна война, когато е конфискуван въз основа на укази на президента на републиката, след което е национализиран и става собственост на чехословашката държава. Литомишъл се превръща в колекционерско хранилище за замъкови мебели, по-късно там е създаден музей на чешката музика. През 1962 г. е обявен за национален паметник на културата, през 1999 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО.

Замъковият театър е построен между 1796 и 1797 г. от Иржи Йозеф от Валдштейн-Вартенберк . Аудиторията отново е рисувана от Доминик Дворжак, богат набор от декори е осигурен от виенския придворен художник Йозеф Плацер ( 1751 - 1806 г. ). Членовете на графското семейство и техните приятели играели в театъра за себе си и за публиката в града особено популярната тогава разговорна комедия; богатият театрален живот е продължило до ранните четиридесетте години на 19-ти век. Театърът на замъка Литомишъл е един от малкото запазени исторически театри в Европа. Композиторът Бедржих Сметана прави първата си публична изява като пианист в театъра на замъка.

Конната зала в замъка.

Вратислав от Перщайн е имал редовна градина на запад от замъка със запазен мраморен фонтан. На север и изток от замъка е имало укрепления, по-късно превърнати в овощни градини и благоустроена градина. В края на 18 век тази градина е превърната в английски парк, който днес представлява важна част от цялата площ.

Холандската авиокомпания KLM Royal Dutch Airlines, която наименува своите самолети според паметниците на ЮНЕСКО, дава на един от нейните Boeing 777- 200ER imatrikulace PH-BQL името „Litomysl Castle“.

Легендата за омагьосаната стая

В края на XVI век, след като замъкът Литомишъл станал собственост на господата Пернщейн, новите собственици започнали основен ремонт на новото си владение, резултат от който станал сегашния ренесансов вид на този средновековен замък. Но още по време на ремонта работниците забелязали, че една от стаите на замъка се откроявала със странните си свойства - оттам често чували някакви звуци и стъпки, въпреки че по това време в стаята нямало никой. Стаята придобила мрачна известност и никой не искал да прекара нощта в нея.

Но един ден един беден благородник, който минавал покрай замъка, помолил да пренощува в него. Управителят на замъка решил, че той не е много важен човек и го изпратил да спи в тази странна стая. Горкият благородник бил много уморен от пътя, легнал на мекото легло и заспал. Но точно в полунощ се разнесъл силен гръмотевичен удар точно над главата на спящия човек, който веднага се събудил и чул звуци, идващи от всички посоки, шумолене, стъпки, въпреки че запалил свещ и видял, че в стаята няма никой. Бедният пътешественик треперел от страх и тогава някъде наблизо прозвучал гръмотевичен глас: "Saecula saeculorum!" Изплашеният до смърт господин грабнал вещите си, измъкнал се от стаята и избягал от замъка. Той никога повече не бил виждан там.

След този инцидент управителят заключил злощастната стая с ключ и решил да не пуска никой друг в нея. Така минали седем години. Но един ден, на Бъдни вечер, когато много гости пристигнали в средновековния замък Литомишл, един скитащ монах поискал стая за нощувка. Но всички стаи били заети. Управителят дълго време възпирал монаха да прекара нощта в тази омагьосана стая, казвайки, че там не е почистено, че в стаята е неудобно и че в нея живее зъл дух. Но монахът отвърнал, че е скромен божи слуга и няма нужда от успокоение, трябвало да прекара нощта на много по-лоши места, а и той, като човек на Бога, не се страхувал от злите духове. В крайна сметка управителят пуснал монаха в омагьосаната стая на Литомишъл и с ужас започнал да чака какво ще се случи в полунощ.

И наистина в полунощ се разнесъл гръмовен удар, чули се странни шумове, скърцане, стъпки и накрая зловещ глас казал: "Saecula saeculorum!" Но монахът знаел латински и молитви, които завършвали с тези думи и отговорил на гласа: "Амин!".

„Благодаря, аз съм свободен!“, казал Гласът в отговор и до сутринта не се случили повече инциденти. На следващата сутрин монахът разказал на управителя и слугите какво се е случило, те били толкова доволни, че злият дух напуснал замъка, че дарили на монаха много подаръци и дори му дали пари за пътуването. И злият дух вече не се появява в покоите на чешкия замък.




 Ивайло Лазаров
ivobg.net