News

Построен през 16 век, недалеч от едноименното малко селце в южната част на Чехия, край тайнствен лес, в средата на синкаво езеро, замъкът, боядисан в червено, издига снага върху миниатюрен скалист остров, до който отвежда каменен мост.

Обстановката е наистина вълшебна и е използвана от различни филмови режисьори за заснемането на няколко филми-приказки, сред които и съветската екранизация на “Принцесата и граховото зърно”.

С необичайния ален цвят на този средновековен замък, край който грижливо са подредени декоративни лехи и храсти-лабиринти, е свързана съхранената през годините легенда, според която графска дъщеря отказва да проведе сутрешна молитва и в яда си хвърля през прозореца кръста, след което се чува силен тътен и се разнася гъст дим – явява се самият дявол, който отвлича неверницата в Ада, но преди това рисува кръст на стената на замъка с капки от нейната кръв. Никой не успява да изтрие този кървав кръст и е взето решение да бъде сменен белия цвят на средновековната готическа сграда, чиито външни стени придобиват яркочервена окраска.

През 1620 година, замъкът става чуждестранно владение. Конфискуван е след битката край Бялата гора, когато въстаналите чешки протестантски съсловия претърпяват поражение от войските на обединените немски католически княжества. И така, сменяйки собствениците си, най-често немски благородници, преустройваното в бароков, ренесансов и неоренесансов стил здание бива конфискувано повторно през 1945 година от правителството на Бенеш – вторият президент на Чехословакия.

Четири години по-късно, по решение на националната културна комисия, превърнатият в детски център замък става туристически обект. Казват, че служител на замъка находчиво вдига преградата на бента и обезводнява езерото, преди посещението на комисията, която заварва сградата оплескана с кални локви и се отказва от първоначалното си намерение да го използва като почивен дом на Министерството на земеделието. Но какъвто и да е статутът на Червена Лхота, този замък, който днес е национален културен паметник, принадлежи на чешкия народ, по-общо казано, на чешкия и словашкия народи, и то не само защото е бил собственост на чехословашката държава, а и защото чехите и словаците, дори и без да имат единна държавност, са вплетени здраво в една непрекъсната духовна взаимност, имат общи културни корени и общ исторически път.