News

Германската армия анексира окупираната територия и създава автономния протекторат Бохемия и Моравия, обявен на 16 март 1939 г. с указ за създаването му. По този начин Германия нарушава Мюнхенското споразумение, сключено на 30 септември 1938 г.

Вследствие на разпадането на Чехословакия пет месеца по-късно е създадена формално независима Словашка република, която е с профашистко правителство и е съюзник на Германия. Преди подписването на Мюнхенското споразумение нацистка Германия включва чешката Судетска територия в качеството й на райхсгау – административна единица на Третия Райх, създадена на земи, отново присъединени към Германската империя (октомври 1938 года). Протекторатът e автономна нацистка територия, която германското правителство счита за част от Великия германски райх.

От гледна точка на международното и чехословашките закони това е скрита форма на незаконно анексиране, при което законнното правителство на Чехословакия, водено от президента Едвард Бенеш, се намира в изгнание в Лондон. От официална германска гледна точка това е законна и мирна окупация въз основа на съвместно изявление на чехословашкото и германското правителство от 15 март 1939 г. Нацистите твърдят, че Чехословакия е изкуствено създадена държава, която откъсва чешки земи от германската нация и представлява център на нестабилност, застрашаващ европейския мир.

Населението на протектората е предимно етнически чехи, а судетското население са етнически германци. След създаването на независимата словашка република на 14 март 1939 г. и германската окупация на остатъците от чешката държава на следващия ден, Адолф Хитлер на 16 март 1939 г. обявява създаването на протекторат в Пражкия замък.

Германското правителство оправдава намесата си с твърдението, че Чехословакия потъва в хаос, тъй като страната се разпада по етническа линия и че германските военни се опитват да възстановят реда в региона. Чехословакия с президент Емил Хаха по онова време провежда прогерманска външна политика; въпреки това, срещайки се с германския фюрер на 15 март 1939 г., Хаха представяйки изискванията на Германия, подава изявление, в което заявява, че в светлината на събитията се съгласява Германия да реши съдбата на чешкия народ; Хитлер приема изявлението на Хаха и казва, че Германия ще предостави на чешкия народ автономен протекторат, контролиран от етнически чехи. Хаха е назначен за президент на протектората в същия ден.

Протекторатът включва и чешките земи, останали след принудителното присъединяване на Судетската област в пределите на Германия на 29 септември 1938 г., и част от региона Тешин, останал в пределите на Полша в резултат на Мюнхенското споразумение.

Протекторат Бохемия и Моравия включва и малка част от областта Силезия (района около десния бряг на река Остравице край градовете Фридек и Острава). По онова време в този остатък от чешко-словашкия регион живеят около 7,4 милиона души.

На 16 септември 1940 г. територията на протектората е присъединена към императорската митническа територия. Външната политика е изцяло поета от Германската империя. Протекторатът има само представител на правителството на Райха с официалното наименование „пратеник“, но с изричен коментар, че пратеникът не е член на дипломатическия корпус.

_{Ярослав Крейчи произнася реч по време на окупацията на Чехословакия.}

Начело на протектората е т. нар. държавен президент, ползващ се с почетните права на държавния глава, но за изпълнението на службата му е необходимо доверието на лидера, т.е. Адолф Хитлер. През цялото съществуване на протектората държавният президент е Емил Хаха. Реалният притежател на властта е райхспротекторът на Бохемия и Моравия, който като представител на лидера утвърждава членовете на правителството на протектората и който може както да издаде своя наредба, така и да наложи вето на всеки закон за протектората, наредба, административна мярка или съдебно решение, ако противоречи на германските интереси. В края на протектората неговият фактически управляващ е т.нар. държавен министър на Германия Карл Херман Франк.

Въпреки че бившата чехословашка конституция не е официално премахната, парламентът не съществува и нови закони не се приемани, вместо това биват издадени правителствени разпореждания със силата на закон.

През целия протекторат на Бохемия и Моравия представители на нацистка Германия последователно игнорират и грубо нарушават всички разпоредби за правата на човека от бившата чехословашка конституция. От 21 юни 1939 г. райхспротекторът издава поредица от дискриминационни антиеврейски закони, първият от които е Регламент на райхспротектора на Бохемия и Моравия за еврейската собственост, който предотвратява възможността на евреите свободно да се разпореждат с имущество, скоро последван от правила, които им пречат да развиват бизнес.

С ромското население се процедира въз основа на официалните разпоредби на Райха, като едно от първите постановления за расови мерки, е указът на райхслидера на СС от 8 декември 1938 г. за борба с циганското зло. В протектората след насилствени и еднократни разселвания през 1942 г. ромите биват съсредоточени на чисто расови основания в т.нар. цигански лагери в Лети, Писек и Ходонин, близо до Кунщат, откъдето са транспортирани до концентрационните лагери за унищожаване.

Лидерите на Чехословакия, начело с държавния президент, всъщност стават марионетки на действащия райхспротектор. Дейността им е била противоречива - от една страна, те си сътрудничат с окупационната администрация, от друга, са се стремяли да направят максимално възможното за чешкото население. По време на окупацията държавната администрация и самоуправлението постепенно преминават в германски ръце. В по-големите градове, чешките кметове биват заменени с немци. Постепенно тази практика преминава в по-малките градове и отчасти в селата. За държавните служители стават задължителни познанията по немски език. Политическите партии биват премахнати. Единствената разрешена партия е Националното сътрудничество. През 1943 г. партията е разпусната заради чисто националния си характер.

Чехословашката армия е премахната, сформира се правителствена армия, в която служат професионални войници. Тези приблизително седем хиляди леко въоръжени войници, са подчинени на германския военен агент, но никога не се намесват в боевете на страната на Вермахта. Впоследствие една част от войниците преминават на страната на партизаните, а останалите са разоръжени и отправени на фортификационна работа. През май 1945 г. само един от дванадесетте батальона, останали в протектората, се присъединява към Пражкото въстание, избухнало на 5 май 1945 г.

Апаратът за сигурност - полиция и жандармерия - на практика попада в ръцете на немската власт. Всъщност основната роля е изиграна от германската държавна полиция (Gestapo, Geheime Staatspolizei), която има две управленски служби - в Прага и Бърно, които са независими една от друга и са пряко подчинени на Департамента на Службата за сигурност на Върховния райх в  Берлин. Чешкият апарат за сигурност е бил активен само в случаите на обичайни престъпни действия или нарушения.

По-голямата част от жандармерията на протектората са били лоялни към собствената си нация. Много от членовете й се опитват да предупредят гражданите срещу възможни санкции. Жандармерията също е и един от компонентите, които активно участват в  майското въстание на чешкия народ през 1945 година. След окупацията една от целите на Гестапо е да се премахнат всички усилия за създаване на нелегална мрежа за борба за одвобождение на Чехословакия. Независимо от това биват създадени групи за съпротива. Тяхната задача е била да създадат и подкрепят всички форми на съпротива срещу нацистите.

В протектората се въвежда принудителна заетост (обща заетост). През първата половина на 1939 г. в Германия се назначават работници, но с течение на времето се създават бюра по труда, въвеждат се трудови книжки и чешките граждани са принудени да работят в Германия при влошаващи се условия на труд. .

Въвеждат се ограничения за чешко образование и обучение. Не само чешките начални училища биват затворени, но от 1942 г. броят на учениците в гимназиите постепенно намалява и над 50  средни училища са закрити. Броят на студентите намалява от 85 000 през 1939 г. на около 35 000 през 1944 г.

Културният живот е подчинен на интересите на немската пропаганда. Строгата цензура ограничава издателската дейност. Скоро след окупацията е забранено да се публикуват, продават и заемат английска, американска, полска, руска, югославска и еврейска литература.

Чешките филми не са забранени, въпреки че филмовата индустрия също е подложена на голям натиск от окупаторите. През втората половина на 1944 г. е обявено „тотално военно разгръщане в протектората“, чиито мерки в областта на културата са ограничаването на литературата, списанията, музиката и забраната за театрални представления и изложби. Музеите също биват затворени.

Още през март 1939 г. е въведена „принудителна администрация“ на селските стопанства и разпоредбите принуждават сливането на някои стопанства. Създадени са централни асоциации на промишлеността, търговията, занаятите и транспорта, за да определят фактически обема на производството, асортимента, разпределението на суровините и ресурсите.

В селското стопанство са създадени обединени професионални корпорации, биват определени зони за задължителни посеви и са определени задължителни доставки на животинска и растителна продукция с фиксирани изкупни цени. По отношение на дългосрочните си цели немците постепенно възнамеряват да завземат чешките земи и да колонизират окупираното пространство, за да го превърнат в постоянна част от германската територия. Германизацията на "пространството и хората" започва още през 1941 г. Първоначалната му стратегия е да разшири германските "езикови острови" около Ихлава, Бърно, Оломоуц , Острава и други градове. Общо окупаторите са присвоили над 1945 милиона хектара земеделски земи до 1945 г.

Външната търговия е регулирана според нуждите на Германия. Банките и застрахователните компании също попадат под пряко влияние и те са систематично ограбвани по време на окупацията. Финансовите потоци попадат под пълния контрол на Германия. Протекторатът бива принуден да плати така наречения „военен данък“, който през 1940 г. възлиза на 3 милиарда крони, през 1944 г. - вече 12 милиарда крони. Чрез финансови машинации по време на окупацията Германия лишава чешката държава от 43 тона чисто злато.

_{Протекторат Бохемия и Моравия през 1942 г.}

След идването на Адолф Хитлер на власт в Германия, сред чешките немци се наблюдава нарастване на национализма и антиславизма, които биват доведени до крайна форма. Враждебните нагласи, свързани с насилие и заплахи, стават част от политиката на чешките немци, които биват представяни в голяма степен от Судетската немска партия, още в предвоенния период.

След подписването на Мюнхенското споразумение и изгонването на част от чехите от граничните райони, чешките граждани, останали в граничната зона, стават граждани от II категория. В същото положение се намират всички чехи след окупацията на останалата част от страната. Според германската идеология германците от протектората, представлявали привилегированата горна класа, т. нар. Обершихт, докато чехите са долната класа, т. нар. Унтершихт. Един илюстративен пример за привилегиите на германците е създадената нормативна система в протектората, където хранителните дажби са обозначени по следния начин: D за германци (най-високо), T за чехи (намалено), J за евреи (най-ниско).

_{Лична карта използвана в Протектората на Бохемия и Моравия през 1943 г.}

Правилата на окупацията също така предвиждат, че чешкият фермер трябва да доставя по-високи доставки от немския фермер. През септември 1939 г. са въведени хранителни карти за три категории чешко население - обикновени потребители, работещи и много трудолюбиви работници. В категорията на потребителите на седмица могат да се приемат следните количества храна: 2900 г хляб, или 1200 г хляб и 900 г брашно, 500 г месо или месни продукти, 210 г хранителни мазнини, 2 литра мляко.

Принизеното отношение на германските власти към чехите се проявява на практика във всички области на ежедневието. Постепенно се подготвят планове за преместване на определени райони в Чехия и Моравия, които биха нарушили непрекъснатото заселване на чешкото население, някои от които започват да се изпълняват. Немците от Бесарабия (Румъния) са поканени в чешки земи и са разположени в различни конфискувани ферми.

Дългосрочният план предполага чехите да бъдат постепенно изключени от обучение в университети и средните училища, а единственото им образование да бъде основно четиригодишно училище. Предвид на пълната германизация след войната, крайната немска цел спрямо чехите е свързана с преселване на чешкото население в Русия или в колонии.

Привилегированото положение на немците, което е допълнително укрепвано по време на войната и окупацията на Бохемия и Моравия, заедно с престъпленията на нацистка Германия, довеждат до увеличаване на съпротивата и враждебността на чешкото население към тях. Терорът над населението в протектората започва след 28 октомври 1939 г. след поредица от антинацистки изяви. Германската окупационна администрация знае, че в хода на войната ще се нуждаят от чешки квалифицирани работници и останалото население за нейните завоевателни цели. След победния край на войната чешкият въпрос е трябвало да бъде окончателно решен в рамките на нацисткия план за геноцид на славянските народи, така наречената Генералплан Ост. Дотогава обаче властта се е нуждаела от мир и ред и така започват екзекуциите на всички, които въстават по какъвто и да е начин. Хората биват осъждани на смърт, изпращани в концентрационни лагери или на принудителен труд.

Тези жертви на нацизма трябвало да бъдат възпиращ фактор за другите граждани, показвайки им как ще бъдат третирани, ако се противопоставят на окупационната власт по какъвто и да е начин. Чехите обаче продължават да се защитават. Всенационалното антинацистско единство, спонтанните прояви на съпротива, първите стъпки на организираната незаконна съпротива и разпространението на листовки и незаконни списания създават чешката съпротива.

След освобождаване на чешката територия от съюзническите войски през май 1945 г. държавата Чехословакия е възстановена.

По време на окупацията на Бохемия и Моравия и независимата словашка държава са загинали около 343-360 хиляди граждани на Чехословакия, от които около 265-270 хиляди евреи. Тази цифра не включва лица, които са загинали след края на войната в резултат на затвор, насилие или принудителен труд.