News

Оприличавана на вещица в редица приказки, Баба Яга, която лети, яхнала метла, най-често е отрицателен герой, но понякога действа като помощник на положителния герой.

Баба Яга се среща в руските, чешките и словашките приказки. Тя е ритуален свещен персонаж в бившите славянски земи в Каринтия, Австрия, персонаж от празника Масленица в Черна гора и нощен дух в Сърбия, Хърватия и България. На чешки и словашки се нарича Йежибаба, на руски, български и полски - Баба Яга, при останалите южни славяни е позната като и Баба Рога.

Възможно е името Яга да произтича от праславянската дума (j)ęga, чиито рефлекси са сърбохърватските думи jeзa “ужас”, jeзив “опасен”, словенските jezа „гняв“, jeziti „ядосан“, чешките jeze "ламя", jezinka "горска вещица, зла жена", полските jędza „вещица, баба яга, зла жена“, jędzić się „ядосвам се“ и др. Възможна е и етимология, в рамките на която древното заимствано име е преосмислено от славяните и се доближава до производни от предславянското яга (ęga), с обозначението на змии и влечуги.

Първото писмено споменаване на Баба Яга е направено през 1588 г. от английския пътешественик Джайлс Флетчър в книгата „За руската държава.“

Руската Баба Яга приема формата на стара отблъскваща жена, със сива коса, често много кльощава и понякога с железни зъби. Тя мята дългите си отпуснати гърди през рамо, докато гони жертвата си, открива присъствието на чужденеца поради отличното си обоняние. Роднинството й е ограничено до жени, често една от трите сестри и има дъщери, често появяващи се под формата на кобили. Тя няма съпруг или партньор, само рядко се казва, че има син.

Тя лети в голям хаван, отскача, удряйки в хавана с пестик, като впоследствие гребе от него с метла. Хаванът и пестикът могат да бъдат еротичен символ, тъй като използването на тези два предмета в церемониите и песните на селските сватби символизира сексуалния акт. Връзката на Баба Яга с брака също се появява в истории, където тя помага на героя да намери своята булка.

Друга особеност е жилището й, въпреки че интериорът му не се различава от типичното селско жилище, той е изключителен с това, че стои на "кокоши крак". Или „кокоши крака“. На този крак къщичката на Баба Яга се обръща по заповед на героя, а в други моменти няма прозорци или врати или изглежда много малка, приблизително с размерите на ковчег. В приказката за Василиса Прекрасна къщата е заобиколена от ограда от кости, на която има черепи, чиито очни отвори светят. Жилището на Баба Яга също е много далеч от домовете на хората, например зад огнена река, дълбока бездна, на брега на голямото море, насред блато или под земята. Най-често обаче се намира на ръба или в дълбините на тъмна и трудно проходима гора.

Баба Яга е представена като людоедка с огромен апетит, която обича да поглъща деца. Обикновено се бори сама срещу хората, но в някои истории има вълшебна армия, създадена от нейните обущари и шивачи. Обикновено, обаче, тя преследва хора, които се скитат на нейната територия, открадват някакъв ценен предмет или ходят сами на риболов.

В някои истории тя съхранява жива и мъртва вода, и вълшебно огледало. Владее висша черна магия. В много истории обаче ролята й е не само отрицателна, често срещаният мотив е, когато до нея идва герой, рядко героиня, който моли за съвет или помощ. В тях главният герой често посещава три малки сестри, всяка по-възрастна и по-мъдра от предишната. Примерите включват приказките Жаба-царица и Финист, яркият сокол.

Баба Яга е известна и като Яга Бура. Яга Бура лети в облаци прах или виелица, а в същото време поривът на вятъра предвещава пристигането й. Понякога тя е придружена от синовете й под формата на огнени дракони.

Чехите са запознати и с приказките за т. нар. йезинки, които живеят в пещери, където приспивали хората и отлепвали очите им. Те също отвличат малки деца, хранят ги и после ги изяждат.

В Чехия е била известна и яха или яхода баба, която живеела в пещ и обменяла зъбите на децата за желязо. В Словакия е известен образът на Йежибаба, която пече жаба в гората и когато ловец се приближи до нея, я удря с пръчка и я превръща в камък.

В средата на 19 век чешкият историк Карел Яромир Ербен предполага съществуването на богинята Баба - Майката на природата. Нейният лош зимен аспект е трябвало да бъде Желязната баба, идентична на вещицата, докато добрият и летен аспект е да бъде Златната Баба, която представлява добър дух, който разкрива себе си в случай на приближаващ пожар.

В бившите славянски земи на Каринтия в Австрия, „Баба Яга Пехтра” (на немски: Pechtrababajagen) се явява ритуален персонаж, който обикаля къщите в Богоявленската вечер и преди Пепелната сряда (в Деня на палачинката).

Словенците от областта Прекмурие по време на посрещането на пролетта на Юриев ден, наречен също „Пролетник", са наричали зимата Баба Яга.

В Сърбия, Черна гора и Хърватия Баба Яга е наричана Баба Рога (т.е. рогата баба), с която плашат малките деца, когато са капризни и не искат да си лягат да спят.

В Черна гора (в град Ризан), на церемонията по повод на Масленица, един от участниците се облича като Баба Руга и носи „дете“ (кукла) на ръце.

В съвременния възглед Баба Яга е господарката на гората, владетел на животни и птици, всемогъщата стара жена, пазител на границите на „другото царство“, царството на смъртта. Според тази версия, Баба Яга е водач (на душите на мъртвите) към другия свят и едиият й крака й е от кост, за да може с него да стои в света на мъртвите.

В древни времена мъртвите са били погребани в домовини - къщи, разположени над земята върху много високи пънове с корени, надничащи от земята, приличащи на кокош крака. Домовините са били поставени по такъв начин, че вратата им е обърната не към селището, а към гората. Хората се отнасяли към починалите предци с благоговение и страх, никога не ги безпокоели за нищо, страхувайки се да не причинят бедствие, но в трудни ситуации все пак отивали там, да помолят за помощ. Така, че Баба Яга е починал прародител, мъртвец, който плаши децата. Според други източници Баба Яга за някои славянски племена е жрица, която ръководи обредът на кремация на мъртвите.

Образът на Баба Яга се разглежда, като принадлежащ на два свята - на мъртвите и на живите. Смята се, че образът на колибата на „кокоши крака“ в гората символизира, че тя е или в друг свят (центъра на подземния свят), или на изхода на човешкия свят (хижа в края на гората), а „кокошите крака“ са били „пушени“ (опушени с дим) стълбове, върху които славяните поставяли „къщата на смъртта“ - дървената къща с останките на мъртвеца вътре (славянски погребален обред от VI - IX в.). Баба Яга вътре в такава колиба е била едновременно жива и мъртва: лежала е неподвижно и не виждала живите хора, дошли от света (живите не виждат мъртвите, мъртвите не виждат живите), докато не ги подуши, тъй като миризмата на живите е неприятна за мъртвите.

По правило героят намира колибата на Баба Яга на границата на световете, когато отива в друг свят, за да освободи пленената принцеса. За да се присъедини към света на мъртвите, героят моли Баба Яга да го нахрани и напои (да му даде храната на мъртвите), да се изпари в баня и да го сложи в леглото (което е свързано с подготовката на мъртвеца за погребение). Има вариации, в които героят е изяден от Баба Яга и по този начин попада в света на мъртвите.

И така, след като издържа изпитанията в хижата на Баба Яга, героят, подобно на нея, се оказва, че принадлежи към двата свята, придобива магически качества, подчинява различните жители на света на мъртвите, побеждава чудовищата, които го обитават, отвоюва от тях красивата принцеса, а на финала сам става цар.

Основен атрибут на жилището на Баба Яга е стобор, върху коловете на който са поставени конски черепи, използвани като лампи. В приказката за Василиса Прекрасна черепите вече са на хора, но те се явяват източник на огън за главната героиня и нейното оръжие, с което тя изгаря къщата на мащехата си.

Магическите помощници на Баба Яга са гъски-лебеди в едноименната приказка "три чифта ръце" и три конници - бели, червени и черни (съответно ден, зора и нощ).

През 2004 г. руското село Кукобой, област Ярославъл, е обявено за "родина" на Баба Яга. Там е създаден и музеят на Баба Яга. Руската православна църква остро критикува това начинание.

Съществуват паметници на Баба Яга в различни градове, като Челябинск, Тюмен и Екатеринбург, както и в Дубай и Лондон.