News

Терезин (чеш. Terezín, нем.Theresienstadt) е малко крепостно градче, разположено в окръг Литомержице, Устецки край, на 2 км югоизточно от град Литомержице, на река Охрже, в близост до вливането й в Елба. Градът лежи от двете страни на реката, която го разделя на Малка и Главна крепост Терезин. Според официалната информация приблизително 2 900 жители живеят постоянно в града.

Крепостта е основана през 1780 г. от император Йосиф II. През 1782 г. е обявен за свободен кралски град. Името е дадено на града от императора в чест на майка му императрица Мария Тереза (докато крепостта-сестра Плес в Източна Бохемия е преименувана на Йозефов след смъртта му). През 1790 г. крепостта е била в състояние да изпълнява защитни функции. Целта на крепостта е била да защити пътищата за достъп, по които противниковите войски напредвали по време на пруско-австрийските войни от 18 век.

Крепостта е построена в самия край на ерата на бастионните укрепления по проект на укрепително училище в Мезиер, Франция и представлява укрепителна система на световно ниво. Тя обаче никога не е трябвало активно да изпълнява отбранителната си военна мисия; съществуването й е било достатъчно, за да възпира пруския нападател (но по-късно се превръща в голям затвор).

Приблизително 15 000 души са работили върху изграждането на крепостта, използвайки около 20 милиона тухли годишно. Поради изграждането на крепостта, река Охрже е преведена в изкуствено речно корито на няколкостотин метра по-на запад (първоначалният поток на реката е минавал преди Малката крепост - тя все още е посочена в картите като Стара Охрже / Алте Егер Флус).

Екипажът на крепостта по времето на войната е бил около 11 хиляди души. Отбранителната система се състои от Главна крепост, разположена на левия бряг на Нова Охрже и Малка крепост, разположена на десния бряг на Старе Охрже.

_{Градската църква}

Главната крепост има форма на осмоъгълник, издължена в посоките от север на юг, от всички ъгли стърчат петоъгълни бастиони. Общата дължина на крепостната стена с дебелина приблизително 30 м е 3770 метра. Други елементи на укрепленията са били поставени в канавки пред основната отбранителна линия.

Малката крепост е имала формата на леко разминаващ се правоъгълник, допълнена от два полубастиони и два петоъгълни бастиона. Укрепленията на Терезин са съдържали 55 стенни елемента и 136 подземни пространства, свързани помежду си от система от подземни коридори, достигащи обща дължина от 29 километра.

В крепостта между четирите бастиона има четири порти: Литомержицка, Пражка, Хорни и Долни. Вътре в основната крепост се намира град-крепост с редовен устройствен план с улици, пресичащи се под прав ъгъл. Военните сгради са били построени така, че да са устойчиви на артилерийски бомбардировки, стените и сводовете им са много здрави. Заедно с крепостта-„сестра” Йозефов, Терезин е много интересен пример за крепостната архитектура от края на 18 век.

В годините на Първата световна война затворът в крепостта е бил използван като лагер за военопленници. След края на Първата световна война Терезин, след основаването на Чехословакия, става гарнизонен град за чехословашката армия.

По време на Втората световна война главната крепост на левия бряг на реката служи на нацистка Германия в качеството си на еврейско гето. Гетото е било обитавано от почти 14 000 души (33 000 от тях умират по време на престоя си там). До края на войната в гетото има 17 247 оцелели.

Малката крепост на десния бряг на река Охрже, разположена до пътя за Прага, става печално известна със затвора на пражкото Гестапо (често неправилно се твърди, че там е създаден концлагер), през който са преминали около 90 000 души през военните години, от които 2 600 са загинали там. По време на Втората световна война нацистите превозват концентрираното в крепостта еврейско население със специални влакове до концлагерите Аушвиц, Майданек, Треблинка, Собибор, Челмно и други, разположени в Полша и други окупирани територии на Източна Европа. Германските власти са разглеждали Терезин, известен и като Терезиенщат, като временно място за евреите до „окончателното решение“, така че около 88 000 жители на града постепенно са били депортирани в лагерите на смъртта.

_{Входът на бившия концлагер}

Град Терезин е освободен от съветските войски на 9 май 1945 г. От 1945 до 1948 г. Малката крепост е бил използвана като лагер за интерниране на германски военопленници, както и на цивилни лица с германска националност, които и трябвало да бъдат експулсирани от Чехословакия в Германия в съответствие с указите на президента Бенеш, издадени след след войната.

Днес в Малката крепост се помещава седалището на музейна, културна и образователна институция, наречена Мемориал Терезин. Точно пред главната западна порта на Малката крепост е Националното гробище Терезин.

Градът вече не служи на военните. И трите тройни казарми и бившата военна болница сега се използват от нови собственици. В Магдебургсите казарми - източното крило на казармата и конюшнята "На главата на коня" (наречена така според табелата над входа) се намират в два депозитарни музея: историческите колекции и архиви на Националния музей в Прага и изложбата на Еврейския музей в Прага. В бившата Хамбургска казарма също се намират хранилището на Националния музей и реставрационните му работилници, а бившата Хановерска казарма е разположена между двете сгради.

Най-високата сграда в Терезин е катедралата „Възкресение Господне“, издигаща се на единствения площад в града.

Един от най-известните затворници на крепостта (впоследствие и умира там) е сръбският атентатор Гаврило Принцип (1914–1918) – убиецът на австрийския престолонаследник, ерцгерцог Франц Фердинанд д'Есте и съпругата му, чешката аристократка хергогиня София Хохенберг (Хотек), който терористичен акт става повод за избухването на Първата световна война.

_{Килията, където е бил затворен Гаврило Принцип.}

През 2011 г. в южната част на крепостта е открит уникалният музей Crystal Touch, представящ експозиция от отпечатъци на дланите на известни чешки и световни личности, изработени от кристално стъкло. В музея има отпечатъци на Вацлав Хавел, Ричард фон Вайцзекер, сър Никълъс Уинтън, хокеиста Яромир Ягър. По време на войната там е бил затворен 64-ият държавен секретар на САЩ, еврейката от чешки произход Мадлин Олбрайт.