Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






ПОЛСКИТЕ ПЛАНИНЦИ, НАРИЧАНИ ГУРАЛИ

01.03.2020
Гурали

Гурали (самостоятелно име gόrali - планинци; пол. Górale; слов. Gorali ) е названието на полски етнокултурни групи, които живеят в планинските райони в Южна Полша, в северозападната част на Словакия и североизточно от Чехия. Малка диаспора присъства в украинската и румънската Буковина, както и в Чикаго, САЩ.

Броят на гуралите се изчислява от 1,0 до 2,8 милиона души.

В Малополското воеводство и Словакия гуралите на говорят малполския диалект, в Силезийското и Ополското воеводство и Чехия говорят горносилезийски говор на силезийския диалект на полския език. Литературните полски, словашки и чешки езици също са широко разпространени сред тях. Повечето вярващи сред гуралите са католици, има протестанти(главно евангелисти).

Земите на гуралите са заселени през 12-18 век с имигранти от предпланините и равнините на юг от Полша, смесени с власите, скитащи от юг покрай Карпатите. Повечето села са основани на базата на влашкото право през 16 век.

Гуралите нямат единно самосъзнание и не формират географско и културно единство, въпреки че по време на германската окупация на Полша(през 1939 - 1945 г., когато на територията на страната е създадено Генерал-губернаторство) нацистката администрация се опита да отдели гуралите като отделен народ, който е с немски произход (наречен Goralenvolk) и им предоставя някои законни привилегии в сравнение с другите поляци. Общите черти на традиционната култура на гуралите се определят от особеностите на планинската територия: преобладава говедовъдството, горското стопанство и дървопреработващата промишленост; обитават се къщи, покрити с речен чакъл, слама, или колиби (хижи); консумират се разнообразни млечни продукти, особено сирене (бринза, осципек), както и зърнени храни, ястия от картофи, ечемичено и овесено брашно; дрехите и обувките са изработени от плат, козина и кожа (елеци от козина и платнени елеци, мъжки панталони от плат, филцова шапка, връхна дреха, наречена чуга, кожени сандали, платнени ботуши и боти (папуци).

Горали в Шчечин.

Сред танците преобладава кръглото коло (колело), мъжкият танц с брадва(хайдук)q също и по двойки (т. нар. гуралски), изпълнявани в бързи темпа. Най-важните музикални инструменти са стренните ( цигулка, контрабас ) и гайди. Възраждат се старинните разновидности на струнните инстременти - генсле, злобцоги и др. Разпространени са инструменталните ансамбли (често срещани са т. нар. „гуралски капели“; най-типичният състав е три цигулки и контрабас), изпълняващи основно танцова музика; характерно е и свиренето "на ухо" (т.е. за слушане) – по време на сватби, календарни обреди и др. В Полша има гурални културни дружества, провеждат се различни фестивали.

Гуралски танц.

Един от най-ранните описания на гуралите в световната литература се появява в историческия роман на Хенрик Сенкевич "Потопът" (1886 г.), в който се разказва за спасяването на планинците от шведски нашественици – дело на крал Ян Казимир, завръщащ се от Силезия в Полша през януари 1656 г.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net