Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






САМ НАД ОКЕАНА

20.02.2020
Линдберг пред своя самолет „Духът на Сейнт Луис“.

Първото самотно прелитане над Атлантическия океан е извършено от американският летец Чарлз Линдберг през 1927 г. без междинно кацане.

На 20 и 21 май 1927 г. Чарлз Линдберг прави първото индивидуално въздушно прелитане над Атлантическия океан (британските авиатори Джон Алкок и Артър Уитън Браун вече са направили безпрепятствено преминаване над Атлантическия океан през 1919 г., като изминават много по-кратък маршрут между източния край на канадското крайбрежие и западния край на Ирландия, но не и сами).

Отпътувайки в 7.52 часа на 20 май от летище близо до Ню Йорк, Линдберг пристига в 22.00 часа на 21 май, след точно 33 часа и 32 минути, в крайната точка на дестинацията си - летище близо до Париж, на борда на лекия си моноплан, наречен „Духът на Сейнт Луис“. За за намали до минимум тежестта на самолета, той се отказва от радиото, за да вземе термос с кафе. Като масон Линдберг носи със себе си знамето на своята ложа, „Keystone Lodge No.243“, Сейнт Луис, Мисури.

Самолетът „Духът на Свети Луис“ (Spirit of St. Louis)

Този изумителен подвиг, осъществен в зората на авиацията, прeвръща Линберг в жива легенда и му донася редица престижни награди. През същата година Линдберг е избран от списание Тайм за „Човек на годината“.

През 1931-1935 г. Чарлз Линдберг и пионерът в областта на сърдечно-съдовата хирургия, нобеловият лауреат Алексис Карел правят експерименти с използването на първото устройство за оксигенация на кръвта и по този начин участва в разработването на кардиопулмонален байпас.

По предложение на американската армия Линдберг пътува до Германия, за да събере информация за състоянието на нацистката авиация; за тази цел прави многократни посещения между 1936 и 1939 г. Линдберг присъства на олимпиадата в Берлин, която се провежда в присъствието на Адолф Хитлер и по-късно пише за Хитлер на свой приятел: „Той със сигурност е велик човек и вярвам, че ще направи много за немския народ.“

Линдберг е възхитен от силно развитата германска авиационна индустрия. Когато Херман Гьоринг представя Линдберг за награда с ордена на Германския Орел през 1938 г., това предизвиква бурна реакция в САЩ: авиаторът е обвинен в приемането на идеите на нацизма.

Гьоринг връчва на Линдберг ордена на Германския Орел.

Също през 1938 г. Линдберг посещава СССР, за да проучи състоянието на съветската авиация. След завръщането си в САЩ Линдберг прави изявления за слабостта на Съветските въоръжени сили и за необосноваността на САЩ да залага на СССР като съюзник във войната с Германия. След посещението му в СССР, съветското правителство забранява показването на военни предприятия и военни машини на чужденци.

В предвоенните години и в началния период на Втората световна война (преди САЩ да се включат в нея) Линдберг става един от водещите представители на Първия комитет на Америка, организация, която се противопоставя на доброволното влизане на американците във Втората световна война.

Линдберг критикува външната политика на президента Франклин Рузвелт. В отговор на публично осъждане от страна на Рузвелт военният авиатор подава оставка. Линдберг става технически консултант и тестов пилот за Ford и United Aircraft Corporation.

През април 1944 г., като граждански съветник на армията и военноморските сили на САЩ, Линдберг отива на военния фронт в Тихия океан. Въпреки че е бил цивилен, той е имал около 50 бойни полета. Линберг участва в разработването на методи за автопилот, които значително разширяват възможностите на американските изтребители.

След войната Линдберг служи като консултант на началника на щаба на ВВС на САЩ. През 1954 г. президентът Дуайт Д. Айзенхауер присвоява на Линдберг чин бригаден генерал от ВВС. Pan American World Airways също наема Линдберг като консултант. Той участва и в проектирането на Бoинг 747.

През 1953 г. Линдберг публикува книгата „Духът на Сейнт Луис“. Книгата получва наградата „Пулицър“. По това време той пътува много, интересува се от културата на народите на Африка и Филипините. В края на 60-те години на миналия век той се връща към обществената дейност, особено активен е в кампания за защита на гърбатите и сините китове, заплашени от изчезване. Той също така се противопоставя на разработването на свръхзвуков транспортен самолет, опасявайки се от въздействието на тези самолети върху атмосферата на Земята.

Пощенска марка с изображение на самолета на Линдберг.

През 1929 г. Бертолт Брехт пише пиесата „Полетът на Линдберг“ (Der Lindberghflug). След войната, през 1950 г., заради нацистските симпатии на Линдберг Брехт премахва всичко, свързано с него в пиесата, като я преименува на „Прелитане през океана“ (Der Ozeanflug).

Трансокеанският подвиг на Линдберг е разказан във филма „Самотният орел“ (Духът на Сейнт Луис, 1957 г.), режисиран от Били Уайлдър и с участието на Джеймс Стюарт.

Небесното момче (Il Ragazzo del cielo) е заглавието на песен на легендарната италианска група Пух, съдържаща се в албума Boomerang от 1978 г. и посветена на подвига на Чарлз Линдберг. Песента започва в приказна атмосфера, с въображаем нощен диалог между Линдберг и Луната, където авиаторът казва на Луната за своята мисия и я моли да му помогне да не заспи; втората част, много по-ритмична, представя пристигането, призори, във Франция. Песента завършва с усмивката на Луната, доволна от резултата от начинанието на „небесното момче“.



В чест на неговия подвиг, през 1928 г. танцьорът Джордж „Шорти“ Сноудън наименува стъпки на нов джазов танц с името „Линди Хоп“ (скок на Линдберг).

Чарлз Линдберг умира от рак през 1974 г. в дома си на хавайския остров Мауи.

През 1976 г. Международният астрономически съюз присвоява името на Чарлза Линдберг на малък кратер на видимата страна на Луната.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net