Дяволският мост е построен над река Ройс, преминаваща през живописното дефиле Шьоленен и образуваща множество водопади. През 1230 г. с цената на много усилия е издигнат първият дървен мост. С течение на времето този мост станал непригоден, движението по него било особено опасно, а ремонтите били скъпи, поради което възникнала нужда от ново строителство.

През 1595 г. е построен каменен арков мост, който е бил толкова тесен, че е било невъзможно две каруци да се разминат върху него. Въпреки това, в продължение на три века той е помагал на хората да съкратят пътя си през Алпите, а през 1799 г. на този мост се сблъскват армията на Наполеон и руските войски предвождани от фелдмаршал Суворов.

По това време Русия е участник във Втората антифренска коалиция и целта на Суворов е била, преминавайки през Алпите, да се съедини с действащия в Швейцария корпус на Римски-Корсаков, след което заедно да настъпят срещу Франция.

_{Дяволският мост}

На 11 септември 1799 г. руските войски започват прочутия „Швейцарски поход“ на Суворов. Първо по-голямо сражение с французите е щурмът на прохода Сен-Готард, отварящ пътя към Швейцария. Проходът е превзет с много усилия, след което руските войски се придвижват към Швиц, където се налага при тежки условия да щурмуват френските укрепления – в района на Дяволския мост. Към моста води заварден от французите тесен, широк до 3 м и дълъг 60 м тунел, пробит във високи, отвесни стени.

Руски войници заобикалят тунела през ждрелото и изведнъж се появяват от другата страна, изтласквайки френските защитници към Дяволския мост.

Френските войски на отсрещния бряг започват да разрушават моста, така че руснаците да не могат да преминат от другата страна.

Руските войници, като демонтират намиращата се наблизо плевня, завързват дъски с офицерските шалове и покриват разрушената част на моста. В същото време руски стрелци водят престрелка с французите, позиционирани на отсрещния бряг. Попаднали под вражеския огън, руските войски успяват да изтласкат французите далеч отвъд моста.

Суворов пише в кореспонденция с император Павел I:

„Войските на Ваше Императорско Величество преминаха през тъмна планинска пещера и заеха мост наречен Тейфелсбрюке. Мостът е разрушен от врага. Но това не ни спира, дъските са обвързани с офицерски шалове, войниците тичат по тези дъски, някои падат в пропастите, тези които достигат до врага, го поразяват навсякъде ... За да не се удавят в хлъзгава кал, бе необходимо да преминат през водопада, който падащ с рев, струпваше с ярост страшни камъни и блокове от сняг и пръст и много хора с конете излетяха в бездната на ада ...”

След като изтласкват френските защитници руските войници за няколко часа ремонтират Дяволския мост, за да може главните сили на Суворов да го прекосят.

През 1888 г. този мост, който е бил съхранен почти три века и помни швейцарската кампания на Суворов, се срутва. От него оцеляват само останките от носещите конструкции.

През 1930 г. е построен нов мост, който също е наречен „Дяволския мост”. През 1955 г. близо до втория мост, който стои и до днес, е открит модерният автотранспортен „Дяволски мост”. Днес тази уникална структура представлява много важна свързваща връзка в транспортната система на Швейцарските Алпи.

През 1982 г. в Швейцария е изсечена серия от възпоменателни медали от злато и сребро във връзка със стогодишнината от откриването на железопътния тунел Сен-Готард. Един от тях е посветен на преминаването на руските войски през Дяволския мост.

През 1994 г. правителството на Швейцария решава да издаде възпоменателна монета. На лицевата й страна е изобразен дяволът с каменен блок в ръце.

В близост до Дяволския мост, в малка алпийска къща, се помещава музей на Суворов.

На 14 септември 1898 г., отдавайки чест на подвига на Суворов, местната общинска власт решава да подари на Русия 495 кв.м. земя и там е издигнат мемориал. В отвесна скала е оформена арка, а в нея е издълбан 12-метров кръст.

_{Мемориал, в близост до Дяволския мост, изграден в чест на Суворов и руските войници.}

Легендата за Дяволския мост

Съществува легенда за построяването на Дяволския мост, която местните жители векове наред предават от уста на уста.

В миналото тази област е била непроходима. За да преминат от другата страна на дефилето, местните жители не само трябвало да отделят много време и усилия, но и да рискуват живота си. В продължение на много години, поради сложността на ландшафта, те не успявали да построят там какъвто и да е мост. И за пореден път, опитвайки се безуспешно да премине до другата страна на дефилето, един пастир не издържал и възкликнал: „Нека дяволът сам построи мост тук!“

Дяволът чул вика на отчаяние и се явил пред пастира, който го призовавал. Дяволът предложил да помогне на хората, но при условие, че първият, който стъпи на създадения от него мост, ще му даде душата си.

Без да се колебае, човекът се съгласил с условията на дявола и се върнал в селото, за да уведоми селяните за това споразумение. Но никой не искал да даде душата си, дори в замяна на такива примамлива перспектива, затова селяните решили да измамят дявола. И когато дяволът свършил своята част от работата и поискал да получи възнаграждението си - хората пуснали козле по моста.

Естествено възмущението на дявола не знаело граници, той грабнал огромен камък и решил да разруши моста, но внезапно появила се стара жена, държаща кръст, го изплашила. Той оставил камъка на ръба на скалата и изчезнал, а мостът останал невредим.