Като постна храна (освен ако не се комбинират с месо) палачинките понякога са свързани с определени пролетни ритуали, адаптирани в религиите.

Палачинките са широко разпространени в целия свят и се приготвят в редица вариации, в зависимост от вида брашно или грис.

• Известният в Чехия вариант на палачинка обикновено се прави от пшенично брашно, краве мляко и кокоши яйца и е особено популярен в страните от Централна Европа.

• В Словакия названието на този десерт е палацинка.

• Във Франция, а също и в английския и романските езици, палачинката се нарича креп.

• В Източна Европа палачинката се нарича блин.

• В Китай имат пролетни палачинки и т.н.

• В Мекскико палачинката се нарича тортила.

• В Австралия е позната малка, гъста палачинка, наричана пикелет.

• В САЩ палачинките много приличат на ястието панкейк и често са ароматизирани с кленов сироп.

• От Германия идва рецептата за печена на фурна палачинка, наречена холандско бебе.

• В Югоизточна Азия приготвят сераби, които представляват палачинки, приготвени от оризово брашно и кокосово мляко.

• В Етиопия и Еритрея имат палачинки, наречени иниера, които се правят от ферментирало тесто от абисинска милинка. .

• В Полша този десерт е наричан налесник.

• В Русия палачинката е позната под името блин.

• В Румъния има подобно тестено ястие, което се нарича клатита.

• В Индия палачинките се наричат дал.

• В Малайзия местният аналог на палачинката се нарича куих дадар.

• В Мароко названието на този десерт е атаиф.

_{Печене на тортила в ацтекска култура. Илюстрация от кодекса на Мендоса от 16 век}

Палачинката обикновено се сервира пълнена (намазва се от едната страна и след това се навива на руло или се сгъва), най-често сладка, но понякога и осолена. Типичен пълнеж са плодовете, независимо дали са пресни или под формата на компот, мармалад, сладък спрей или течен шоколад. Палачинката често се гарнира с бита сметана, кисело мляко или извара или шоколадова глазура или комбинация от тях.

Възможно е също палачинката да се сервира осолена и пълнена със спанак, месо, сирене и т.н.

Името „палачинка“ насочва към различни следи от заемки от няколко езика на Централна и Югоизточна Европа. В австрийско-баварския немски език думата палатшинке е взета от чешката дума палачинка, тя пък идва от унгарската дума палачинта. Думата палачинта идва от румънската дума плачинта (десерт, торта), която пък идва от латинската дума плацента, която означава не само плодово легло, но и плоска торта. Думата плацента идва от гръцката плакис, която е свързана със славянската дума плосък.

_{Палачинки с боровинково сладко}

Палачинката води своя произход от римската епоха, тогава това ястие се е наричало латинска плацента. Според легендата, палачинката е била изпичана на кръгъл камък или на бронзов щит. Щитът на римските легионери , обаче, е бил изработван от дърво, така, че истинността на легендата е поставена под съмнение. По онова време тънкото тестено изделие е било съставено от брашно, вода и малко сол. Тогава не се използвали сладки плънки, палачинките са се консумирали с месо.

Първата записана рецепта за приготвяне на палачинки е от 1439 г.

В англосаксонските страни се празнува ден на палачинките.

Най-голямата палачинка в света, изпечена в английския град Рочдейл през 1994 г., е с диаметър 15 метра и е тежала около 3 тона.

_{Палачинка с лъжичка бита сметана, полята с шоколад и поръсена с пудра захар}

Технология за печене

Омесеното тесто за палачинки се изсипва в гореща, евентуално намазана с мазнина тава или тиган, с помощта на лъжица или директно от купата за смесване. Когато долната част се запече (когато е достатъчно тънко, ръбът на тестото започва да се отделя от тигана), палачинката се обръща. По-опитните могат да направят това, чрез подхвърляне нагоре. Когато и двете страни са изпечени, палачинката е готова.