Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ВЕЛИКДЕНСКА ЕЗДА

09.02.2020
Великденска конна процесия на лужишките сърби (2009)

Великденска езда е названието на стар великденски обичай на лужицките сърби, населяващи германските провинции Саксония и Бранденбург.

Обичаят е наричан също езда на кръстоносците или езда около семена (на горнолужицки: Jutrowne jěchanje също Křižerjo, немски: Osterreiten, също Kreuzreiten).

Обичаят досега е запазен главно в немската област Лужице, както и на две места в Чешката република: в село Лукавец, в областта Силезия и в град Микулашовице, Устецки край. Такава великденска кавалкада се провежда и в Полша, в различни градове в областта Горна Силезия - Рациборз Судоле, Пиетровице Виелкие, Завада Княжеца, Стерналице, Остропие, Пиховице, Биенковице и Бискупице. Подобна езда с благословия и конска процесия (но несвързани с Великден) се провежда на празника на Св. Линхарт в чешкото село Ухлище.

В католическата област Горна Лужица, в района между градовете Хойерсверда, Каменц и Бауцен, много посетители идват в региона всяка година. Великденска езда се организира също така в град Остриц и в манастира Св. Maриентал. В края на 90-те старият обичай се възражда в град Любенау - в протестантската област Долна Лужица.

Празникът в чешкия град Микулашовице (2017)

Смята се,че произходът на великденската езда се корени в предхристиянски времена и има връзка с древната традиция на местното население да се яздят коне около селските ниви в ранна пролет, като по този начин се извършва ритуал за прогонване от полето на злите зимни духове. Християнството поема тази традиция и я превръща в празник на възкресението на Христос.

За първи път обичаят е упоменат през 1541 г., когато между малкия град Витихенауер и село Ралбиц, намиращи се немската провинция Саксония, е проведена великденска конна процесия.

Характерно за великденската езда e, че конниците, участващи в шествието, са облечени във фракове и носят цилиндри на главата. С употребата на такова официално облекло и язденето на коне участниците в процесията целят да подчертаят значимостта на празника. Богато украсените коне са подготвяни за ездата преди настъпването на празника. По време на Страстната събота те се четкат и подреждат, гривите се измиват преди вплитането им; както и опашката, преди да бъде вчесана и прибрана. Стърчащите извивки на предния или задния край на седлото са украсени с цветни бродерии, нерядко с цветовете на Лужице. В случай на траур се използват черни извивки. Конската сбруя е сложно украсена с черупки или метални елементи. През последните години като украшения все повече се използват свежи цветя.

Броят на ездачите варира, в най-големите шествия участват няколкостотин души. Ездачите се срещат пред църквата, където получават благословия и заедно с шествието на верните ще тръгнат към шествието по селата (или между селата) за да пеят песни. По правило се организиран и насрещен ход, така че могат да се наблюдават няколко процеса наведнъж. Маршрутите на шествията, всяки от които може да включва до сто ездачи, не трябва да се пресичат, защото се смята, че, това може да донесе нещастие.

Конно шествие в немското село Небелшюнтц (2007)

Отправянето на молитва към Господ може да се наблюдава по време на великденския фестивал в немското село Остро, където мъжете провеждат езда по полетата рано сутрин преди същинската великденска езда. На Великден мъжете-католици провеждат езда в енорията, облечени в редингот и цилиндър, пристигат в съседната общност, яхнали празнично украсени коне, с хоругви и други религиозни атрибути (разпятия, статуи), за да съобщат добрата новина, че Исус Христос е възкръснал. Обикновено посетената църква прави ответна визита. Всяко шествие, което може да се състои до 450 ездачи и коне, традиционно няма право да преминава през останалите. Освен това линиите на процесията са умишлено разположени по такъв начин, че е възможно съобщението да бъде обявено на възможно най-много места. Носителите на знамето и носителите на статуята на Христос и кръста се намират отпред на шествието.

Преди да започне процесията, Великденската служба се празнува, след това великденските ездачи или т.нар. кръстоносци (Křižerjo) обикалят местната църква, получават благословени и са готови да пренесат добрите новини под формата на традиционни химни на страната. Пеят се лужицки и латински химни; малко преди конната езда и понякога между селата, хората се молят на глас. Ездачите на частта от немското шествие в град Витихенау пеят и се молят на немски и латински език, както правят и ездачите от Остриц до манастира Мариентал в Лаузицер Нейс

Преди ездата хората се молят заедно пред гробището или в църквата, а ездачите също биват благословени от пастора.

Краят на великденския фестивал се отбелязва с благодарствена служба, провеждана за всички ездачи в църквата Розенталер на Великденския вторник и в църквата в град Витихенауер, където се провежда от 1983 г.

Езда в немския град Остриц (2015)

Често богато украсените коне са подготвяни за ездата преди настъпването на празника. По време на Страстната събота те се четкат и подреждат, гривите се измиват преди вплитането им; както и опашката, преди да бъде вчесана и прибрана. Стърчащите извивки на предния или задния край на седлото са украсени с цветни бродерии, нерядко с цветовете на Лужица. В случай на траур се използват черни извивки. Конската сбруя е сложно украсена с черупки или метални елементи. През последните години като украшения все повече се използват свежи цветя.

Ако млад мъж или юноша от 14-годишна възраст участва за първи път в ездата на Великден, той носи малък зелен венец на гърдите си. На 25-то участие това е сребърен венец, на 50 години - златен.

Великденската езда като шествие в чест на Възкръсналия се счита за исторически обезпечена, дори в периода преди реформацията. Според някои елементи на средновековните церемонии като знамената, като символи на властта, наред с украсените коне се отнасят за този период. Великденската езда е интегрирана в богатите църковни и селски обичаи на католическата лужишка църква.

В момента в Горна Лужица се провеждат 5 шествия (от които 4 са на ездачи от две села, обърнати с лице един към друг, които се срещат по пътя) и 2 в Чехия.

В полския град Остропие конното шествие се нарича Остерит (Osterritt, на немски: das Ostern - Великден, der Ritt - конна езда) и се провежда във Великденския понеделник.

През 1885 г. в Лондон се провежда конски парад и оттогава всяка година, на Великденския понеделник, се провежда парад на превозните средства. Това обаче не е обичай, свързан с религията и днес не се ограничава само до конете.

Традиционни конни шествия се провеждат в цяла Европа, но те рядко се свързват с Великден.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |