Той имал трима сина и се безпокоил, че няма да могат да останат заедно след смъртта му. Затова решил да раздели своята империя на три части, така че на всеки един от тях да се падне по едно княжество.

Най-големият син трябвало да стане „велик княз“, а другите двама - да му бъдат подчинени. Но преди да им разкрие решението си, той решил да им даде нагледен пример, как трябва да се отнасят един към друг.

Сватоплук взел три здрави пръчки и повикал синовете си. Той вързал пръчките заедно пред тях и призовал най-големият си син да се опита да ги счупи. След като не успял, синът засрамен върнал пръчките на баща си. След това Сватоплук призовал втория син да направи същото с тях - но и той не успял. И третият син също не се справил - задачата се оказала непосилна за него.

След това Сватоплук развързал пръчките, дал по една на всеки от синовете си и ги призовал да се опитат да ги счупят. Сего им било по-лесно – и трите пръчки били строшени и хвърлени на земята.

Синовете чули решението на бащата: "всеки от вас ще получи една трета от моето княжество. Ако останете заедно в любов и съгласие, с вас и вашите княжества няма да се случи нищо лошо и враговете ви никога няма да ви завладеят. На ако не се подчинявате на най-големия брат и между вас се появят търкания и кавги, вие ще се предадете на вражеските ви съседи, които ще унищожат вашето княжество. "

Споменаваните синове на Сватоплук са Моймир II, Сватоплук II и Предслав. След смърттта на Сватоплук княз на Великоморавия станал Моймир II, Сватоплук II получил Нитранското княжество, а Предслав – Братислава. За съжаление, с течение на времето синовете забравили думите на баща си и с техните княжества станало точно така, както той бил предвидил. Те живели в мир и разбирателство само една година, след което между Моймир II и Сватоплук избухнал конфликт, в резултат на който започнал разпада на Великоморавия.

_{Статуя на Сватоплук в Братислава, Словакия.}

Смъртта на Сватоплук

Твърди се, че Сватоплук не е починал в княжеския си двор, а някъде в гората като отшелник, защото изпитвал угризения на съвестта спрямо своя кръстник император Арнулф, към когото се отнесъл с неблагодарност.

Точно в полунощ Сватоплук седнал на коня си, излязъл незабелязано от лагера и отишъл на място, наречено Забор, което се намирало насред голяма гора. Там той някога бил построил църква, която се обитавала от трима религиозни отшелници.

Когато наближил църквата, той убил коня си и за да не намерят никой мъртвото тяло, го скрил в дълбок гъсталак. После заровил меча си и заменил княжеските дрехи с роба на отшелник. С огромно удивление отшелниците приели своя нов другар, когото никой никога не бил виждал!

Докато бил жив, Сватоплук не им казал кой е всъщност. Но когато разбрал, че последният му час му наближава, той разкрил самоличноста си. Щом го направил, починал в мир и с вяра в Бог.