Прекарвайки лятото в Рапало, малък град на италианската Ривиера, Сомър провеждал изследвания върху хидрозоази, малки безгръбначни същества. Всяка сутрин той се гмуркал край скалите на Портофино и сред стотиците организми, които събирал, попада на мъничък, сравнително неясен вид, известен на биолозите като Turritopsis dohrnii. Днес тя е по-известна като безсмъртната медуза.

Сомър държал хидрозоните си в петриеви панички и наблюдавал техните навици. След няколко дни забелязал, че неговата Turritopsis dohrnii се държи по много особен начин, за което нямал обяснение. Изглежда, че остарявала в обратна посока, ставала все по-млада и млада, докато достигне най-ранния си етап на развитие и след това започвала своя жизнен цикъл наново.

Сомър бил поразен от това развитие, но не разбрал веднага неговата значимост. Няколко биолози в Генуа, очаровани от откритието на Сомър, продължили да изучават вида и през 1996 г. публикуват документ, наречен „Обръщане на жизнения цикъл“. В него учените описват как видът - на всеки етап от своето развитие - може да се трансформира обратно към полип, най-ранния стадий от живота му. По този начин медузата успява да избегне смъртта и да постигне потенциално безсмъртие.

Поради тази причина Turritopsis dohrnii често е наричана „медузата Бенджамин Бътън“.

Последващи изследвания показват, че подмладяването на Turritopsis dohrnii и някои други представители на рода се причинява от стрес или при физическо нападение. По време на подмладяване, те претърпяват клетъчна трансдиференциация - процес, чрез който един вид клетки се преобразуват в друг. (Същият процес се случва и при човешките стволови клетки.)

През последните десетилетия безсмъртната медуза бързо се е разпространила в световните океани. Предполага се, че това е станало чрез корабите, които използват морска вода за баласт. Сега Turritopsis се среща не само в Средиземно море, но и край бреговете на Панама, Испания, Флорида и Япония.

Медузите изглежда могат да оцелеят и да се размножават навсякъде по света. Може би в далечното бъдеще, в което повечето живи същества ще са изчезнали, в океаните ще господстват безсмъртните медузи.

Самият процес на подмладяване все още не е разбран напълно. Една от причините е, че има много малко експерти по хидроиди в света. В науката има тенденция на малките организми да се отделя по-малко внимание. Има например значително повече експерти по раци, отколкото експерти по хидроиди.

Друга причина за недостига ни на знания за безсмъртните медузи е от технически характер. Оказва се, че родът е изключително труден за култивиране в лаборатория. Изисква се много внимание и еднообразен, досаден труд, но дори и тогава, само при определени благоприятни условия, повечето от които все още не са известни на биолозите, Turritopsis ще създаде потомство.

Подобно на повечето хидрозоани, Turritopsis преминава през два основни етапа на своя живот - полип и медуза. Полипът прилича на стрък копър, с вретеновидни стъбла, които се разклоняват и завършват с пъпки. Когато тези пъпки се подуят, от тях поникват медузи. Те имат куполообразно тяло с висящи пипала.

При обръщането на жизнения цикъл Turritopsis потъва на океанското дъно, където тялото реабсорбира пипалата и след това се дегенерира допълнително, докато не се превърне в желатиново петно. В течение на няколко дни това петно образува външна черупка, от която започват да излизат столони, които приличат на корени. Столоните се удължават и се превръщат в полип. Новият полип произвежда нови медузи и процесът се повтаря.

Има един японски учен, който последователно култивира полипи на Turritopsis в лабораторията си. Той работи сам, без голямо финансиране. Името му е Шин Кубота и за момента той е най-добрият шанс за разбирането на този уникален пример на биологично безсмъртие.

Кубота изчислява, че менажерията му съдържа най-малко 100 екземпляра. Те са много малки. Възрастните медузи са с диаметър около 4 мм. Те протягат десетки пипала, с дебелината на косъм. Медузите, живеещи в по-хладни води, имат ярка алена камбана, но по-често се срещат полупрозрачно бели екземпляри.

През последните 15 години Кубота прекарва най-малко три часа на ден, грижейки се за своите питомци. Всеки ден той им сменя водата и ги наблюдава под микроскоп. Храни ги със сушени саламурни яйца от скариди.

Въпреки че яйцата са едва забележими с просто око, те често са твърде големи за усвояване от медузите. В тези случаи Кубота, използвайки микроскоп, нарязва яйцата на парчета с две фини игли.

Когато пътува в чужбина за академични конференции, Кубота носи медузите със себе си в преносим охладител. Той също пътува до Киото, когато е длъжен да присъства на административни срещи в университета, но се връща същата вечер, за да не пропусне храненето им.

Поставяйки ги в стресова ситуация, Кубота лесно успява да предизвика медузите да обърнат жизнения си цикъл и да започнат да се подмладяват. Но този процес може да протича и естествено, когато медузите остареят или се разболеят. В своя книга той документира естественото подмладяване на една колония в лабораторията му между 2009 и 2011 г. Идеята била да се види колко бързо видът ще се регенерира, ако бъде оставен в нормални условия на живот. През двугодишния период колонията се преражда 10 пъти.

Някои учени смятат, че безсмъртието може би се среща много по-често, отколкото си мислим. Освен при медузите Turritopsis dohrnii, подобен процес е наблюдаван и при някои гъби, както и при ларвите на морския таралеж. А има и много видове, живеещи на Земята, които човечеството все още не е открило.



Кубота смята, че сме близо до разрешаването на мистерията на живота и смъртта, че е въпрос на години, може би десетилетие или две. Според него, хората са достатъчно интелигентни, за да постигнат биологично безсмъртие. Но не го заслужават, защото не обичат природата.

„Самоконтролът е много труден за хората“, казва Кубота. „За да се реши този проблем, е необходима духовна промяна.“

Кубота се опасява, че уроците на безсмъртната медуза ще бъдат усвоени твърде скоро, преди човекът да е готов да използва науката за безсмъртието по етичен начин.

"Ние сме много странни животни", казва той. „Ние сме толкова умни и цивилизовани, но сърцата ни са много примитивни. Ако сърцата ни не бяха примитивни, нямаше да има войни. Притеснявам се, че ще приложим науката твърде рано, както направихме с атомната бомба."

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |