Останките му почти заемат върха на замъковата скала, надвиснала над мястото, където се сливат реките Дунав и Морава.

На името на Девин са назовани Девинската порта — проломна отсечка в Дунавската долина, където Дунав пробива русло между Малките Карпати.

Замъкът играе важна роля във формирането на словашката етническа идентичност, в неговите руини словаците виждат корените си на един от славянските народи, произлезли от Великоморавската империя. Наличието на бивше укрепено селище е свързано с присъствието на келтски и по-късно римски етнос на днешната словашка територия. Замъкът е станал свидетел на славата и падането на Великоморавия, първото славянско държавно образувание в Словакия, бил е важна част от системата на граничните крепости на Кралство Унгария. Заедно с близкия Братиславски замък представляват два от най-важните обекти на словашката история.

Замъкът Девин принадлежи заедно с Братиславския замък и замъка Нитра към най-старите документирани замъкови сгради в Словакия. Миналото му датира от праисторически времена.

Произходът на славянското име на замъка (devin) - и едноименното село не е ясен, въпреки, че тази дума се среща често в други названия. Най-вероятно то трябва да е свързано с кулата на замъка, като думата „девин“ вероятно би означавала укрепен наблюдателен пункт. Според друго схващане името означава място, преследвано от зли духове. Названието би могло да произлиза от словашката дума "deva" / "dievka", която означава "дева" / "девойка", но учените са се отнасят скептично към това предположение. Според някои словашки автори името може да произлиза и от името на славянската богиня Дева. Девин е могъл да бъде център на култа към тази богиня. Възможно е също да се обясни, че образуването на названието идва от глагола dívať sa = гледам.

Девинският замък се издига върху масивен скален нос, който е била защитена от блата от южната страна, от река Морава от запад и от планината Девинска Кобила от север. От стратегическа гледна точка самият замък е представлявал естествена защита на Девинската порта, географската зона на входа в Карпатския басейн. Широкият поток на река Дунав бележи посоката на важен континентален търговски път между Запад и Изток, Дунавския път, който е пресичал известния Кехлибарен път, водещ от Средиземноморието до Балтика, следователно е естествено, че изгодното му местоположение предопределя това място като подходящо за сблъсъка на две европейски култури - източната и западната. Тези условия, заедно с подходящите природни условия за човешки живот - водни потоци, богати на риба, достатъчно животни в околните гори - обуславят трайното заселване на района след 5-то хилядолетие пр. н. е.до 19-ти век.

_{Детайл на горния замък, най-старата част на замъчния комплекс.}

Според откритите констатации е посочено, че най-старото селище Девин датира от периода на неолита (около 5000-4000 г. пр. н. е.), когато в Дунавския регион са създадени първите земеделски стопанства.

Хронологически по-ранните находки в замъка - селище в югоизточния склон на замъка хълм и част от гробницата, принадлежаща на хората от керновата култура - попадат в ранна и ранна бронзова епоха (1800 или около 1500 г. пр. н. е. - 700 г. пр.н.е.). От находките е съхранена главно укрепеното селище на югоизточния склон на хълма, на който е разположен замъка.

В началото на III в. Пр. Хр. келтите се преместват от северозападните райони на Европа в Дунавския регион. Постепенно фокусът на тяхното разрастване се премести в Дунавския регион, където традиционната форма на тяхната култура достигна своя връх. В района на днешна Братислава на прага на 2 и 1 век пр.н.е. е изграден един от важните центрове на икономическия и социален живот, укрепеното селище от градски тип - oppidum. Археологическите изследвания в Девин потвърждават, че в района е имало значителна концентрация на келтски селища.

В периода между 6 - 9 г. римският император Август завладява територията на днешна Източна Австрия и Западна Унгария и създава там провинция Панония. С това разширение римляните достигат в непосредствената близост до местната територия и на отсечката на средния Дунав от устието на Моравия до устието на Иплу спират точно на границата на днешна Словакия. Така през следващите четири века Девин влиза в тяхната сфера на влияние.

На основите на първоначалното келтско селище е построен римски лагер и е включен в сложна фортификационна система, наречена Limes Romanus.

Присъствието на римската етническа група в Девин завършва около 400 г., когато Limes Romanum като северната граница на Римската империя постепенно престава да съществува и военните гарнизони напускат граничните лагери и крепости.

В средата на VІ век развитието на славянското общество по Средния Дунав е сериозно засегнато. Тази територия е окупирана от аварските номадски племена и формира империя, която се превръща във важен мощен фактор. В началото на VII в. дунавските славяни въстават срещу аварите и през 623 г. образуват първата славянска политическа формация - държавата на Само.

Периодът на държавата на Само, характеризиращ се с възход на материалната и духовна култура, е била важна предпоставка за по-късното създаване на първата славянска независима държавна формация - Великоморавия, където Девин става част от Княжество Нитра. Девин изиграва важна роля в историята на Великоморавия. На стръмен скалист нос възстановяването на бивша римска крепост създава масивна крепост, образуващ буферен щит срещу разширяването на Франкската империя.

От гледна точка на словашката национална история от ранния средновековен период, най-важният е 9 век и царуването на великоморавския княз Ростислав (846-870). Ростислав е единствената историческа фигура в историята на Великоморавия, чието име може да се свърже с Девин въз основа на исторически сведения. Основният литературно-исторически източник за разбиране на събитията от този период са хрониките на Фулд (Annales regni francorum orientalis). От тях се научава за важни събития, свързани с тази област, по-специално за отношенията на славянската държавна формация с Източнофранкското кралство. Интересен е отчетът от военния поход на крал Лудвиг II Немски през 864 г., в него за първи път се среща името Devin (Dowina):

"Крал Лудвиг тръгна за Дунав през август с голяма армия, обсади Растице в (нещо като) град, наречен Довина, което означава девойка в речта на този народ."

Девин е бил важен център на Великоморавия, а и със сигурност една от най-важните й укрепителни сгради. Като важна крепост е защитавал не само границата на империята, но е бил и важен кръстопът на търговски пътища и двата местни речни брода – през Дунав и през Морава. Затова Растислав построява масивна крепост, защитена не само от природните условия, но и от модерни укрепления.

Управлението на княз Ростислав попада в едно от най-важните събития в словашката история - пристигането на солунските братя Константин и Методий в Словакия през 863 г. Благодарение на византийската мисия словашката територия е била постоянно включена сред европейските културни страни.

Великоморавия достига своя връх и най-голям териториален мащаб по време на управлението на племенника на Ростислав Сватоплук. Смъртта му през 894 г. отбелязва упадък на империята, за което до голяма степен допринасят разногласията между синовете му Моймир II и Сватоплук II.

След рухването на Великоморавия значението на селището намалява. Това не се променя дори от появата на Кралство Унгария, когато замъкът Девин не се превръща в комплексен замък, т.е. с жилищно-представителна функция, а става само гранична крепост. Наред с други замъчни сгради, изградени на върховете на Малките Карпати, е била включена в системата на сградите за гранична отбрана, която трябвало да охранява стратегически важната западна граница на страната.

Историята на готическия замък, който се е развил от малка гранична крепост, е тясно свързана със селото, разположено под стените му. Първото писмено споменаване за него е в документ от 1254 г., в който са изброени лозята на абатството на град Пилиш. В документ от 1327 г. селото се споменава като вила Тебин. През 1353 г. Девин се споменава в документите като град (civitas).

Строителната история на замъка започва в края на 12 и началото на 13 век, когато е създадена нова каменна крепост. Крепостта, по онова време собственост на унгарската кралска корона, замени бившето великоморавско укрепено селище и става важна част от граничната отбранителна линия, защитаваща чехо-унгарската граница.

През този период замъкът се е състоял от масивна каменна шестоъгълна кула , заемаща цялата горна част на скалния успореден бар и малък двор. От тази сграда са запазени само малки останки от външни стени. Поради това се знае много малко за вътрешното му разделение. Единственият достъп до замъка е бил от източната страна по шията на замъка.

След като Словакия става част от Унгария след края на Моравската империя (Девин е принадлежал към графство Пресбург, което е старото име на Братислава, около 1000 г.), замъкът принадлежи на различни унгарски благороднически семейства.

През седемдесетте години на 13 век замъкът става свидетел на открити битки между чешкия крал Пршемисъл Отакар II. и унгарския крал Стефан V. Техният пряк боен сблъсък е предшестван от подписването на мирния договор през октомври 1270 г. в Братислава. Поради нарушаването на договорните условия (двугодишен мир) от унгарския крал и нахлуването му в Австрия, през април следващата година Пржемисл Отакар II нахлува в Унгария и окупира няколко села в западна словашката територия на страната, включително Девин.

С подписването на нов мирен договор на 2 юли 1271 г. двете страни се съгласяват да запазят съществуващата държава и Пршемисъл Отакар предава завладените територии. Стефан V възстановява всички замъци и градове в западната част на Словакия. Новият унгарски крал - Ладислав IV Куман обаче не спазва този договор и през 1273 г. избухва нова чешко-унгарска война. В нея е опустошена югозападна Словакия до Нитра и са окупирани гранични замъци (включително Девин) в района Приданубия. Замъкът Девин претърпява щети.

От 1273 г. през следващите пет години тези територии са в ръцете на чешкия крал. Тази ситуация продължи, докато Пржемисл Отакар трябваше да предаде претенциите си в Австрия, Щирия и Каринтия в полза на Албрехт I Хабсбургски през 1276 г.

През 1809 г. под стените на древното замъково имение се изтеглят войските на Наполеон. След обстрела на Братислава и последвалото оттегляне френските войници напълно абсурдно взривяват крепостта. Замъкът по онова време не е имал военно значение и този вандалски акт е трудно обясним. Впоследствие Наполеон и собственикът на замъка граф Леополд Палфи се договарят, че Виена ще бъде снабдявана с продуктите на Палфи.

На 18 юли 1896 г. е открита 33-метровата колона на Арпад върху гранитен постамент на замъчната скала , символизираща хилядолетното кралство на короната на Свети Стефан (т.е. на Унгария). Три години след края на Първата световна война, на 21 януари 1921г, колоната е взривена от чехословашки легионери от отбранителния отдел на Словашката разузнавателна служба, а останките от паметника са пренесени в Унгария.

_{Руините на замъка върху маслена живопис на Йозеф Холцер от 1864 г.}

На 29 октомври 1932 г. руините на замъка стават собственост на чехословашката държава.

През ноември 1938 г. Девин става част от Германската империя.

През 1961 г. руините на замъка са обявени за национален паметник и оттогава са превърнати в музей на открито.

Според археологически находки в замъка Девин е имало църковно училище. Може да е така наречената Моравска академия, основана през 863 г. от Кирил Солунски, която обучава бъдещи славянски свещеници и администратори и която се превръща в център на славянската литература.

През 1967 г. започват експертни консултации на служители на словашкия Институт за опазване на природата и опазване в Братислава относно опазването на замъковите сгради. Резултатът е да се спасят руините на замъка и да се направят достъпни за широката публика. Въпреки това археологическите изследвания в замъка не приключват. Това се доказва например от разкриването на основите на тристранна сакрална сграда с трикрила апсида, затворена през 1984-1985 г.

Идеята за възраждане на славната история на замъка и приближаване на живота на средновековния замък до битието днешните хора се предлага всяка година от Фестивала на фехтовката, музиката, танца и занаятите, който се провежда редовно в замъка Девин през летните месеци от 2004 г. насам.

Замъковият комплекс заема съществена част от замъка паралелно над мястото, където сес съединяват реките Дунав и Морава. Архитектурата на останките от нейните сгради образува неделим фон на масивен хълм, който доминира над широката околност.

След пристигането през главната северна порта посетителят се озовава в обширната зона на долния замък. Значителни обекти в тази част са основите на раннохристиянския параклис, установени с археологически проучвания през 1975 г., основите на сградата от селището от 11-13 век. век и изграждането на така наречената охрана от втората половина на 15 век.

Най-интересната част на замъка е средният замък. Неговата доминираща особеност е запазената зидария на ренесансовите дворци Батори и Гарай. Освен това тук са открити основите на римска сграда, открита при археологически разкопки през 30-те години, както и останките от жилищни и икономически помещения. Обширната площ на централния замък е доминирана от 60-метров замъчен кладенец в северозападната му част. Горната му част е изградена от блокове от пясъчник, центърът е издълбан в скалата, долната част е подсилена подобно на горната.

Панорамната тераса на средния замък предлага гледка към околния пейзаж с река Дунав, която тече далеч в реката. Над неговото вливане в река Морава посетителите няма да пропуснат гледката към малка кула, наречена Монахиня (известна още като Девическата кула), която стои самостоятелно на стръмен скалист връх. Вдясно от него, на южния склон на паралела на замъка, заостреният готически портал обозначава входа на т. нар. Тунелна пещера. Достига дължина 11,5 метра и височина почти девет метра. Той минава през целия замъков хълм.

Той заема най-старата част - горната крепост - състояща се от останките на шестоъгълна, вероятно двуетажна каменна кула и две укрепени области, разположени една над друга. Достъпът до горния замък води през къс мост над отбранителния ров. Горният замък е затворен за обществеността поради продължаващи археологически и възстановителни работи.

Стратегическото положение на успоредните барове на замъка над вливането на две реки играе важна роля от праисторическо време, през римско време до Средновековието.

Легендата за Девическата кула

Това се случило преди доста векове. В Братислава, по онова време част от Кралство Унгария, бил свикано коронационно събрание, за да се избере нов наследник на трона. След една от по-дългите сесии, гладният и жаден господар на замъка Девин и неговият приятел отишли в хотел „U zlatého slnka“ на улица Панска. Гостилницата била пълна, но имало само двама добре облечени господа, седящи на една от масите. Господарят на замъка и приятеляг му поискали разрешение да седнат и се представили: Петър, владетелят на замъка Девин и Михал, капитан на замъка Пайштун.

Късно вечерта се сбогували като приятели и обещали да си гостуват в именията си. След няколко седмици коронацията приключила, наследникът на трона бил коронясан в Братислава и Петър се върнал в Девин. Той живеел сам, родителите му вече били починали и дъщеря му отишла в Централна Словакия. Въпреки че бил в най-добрата си възраст, той никога не бил помислял да се ожени.

Една вечер , по време на огромна буря, слугите му довели гост. Това бил капитанът на замъка Пайштун. „Бъди добре дошъл при нас“, поздравил го Петър, „Каква работа те доведе тук, Михал?“, попитал той, след което го поканил да седне, отрупал масата с отбрани храни и напитки, двамата яли и пили, и прекарали времето си в приятелски разговор. На сутринта, когато капитанът си взимал довиждане, Петър трябвало да му обещае, че ще отиде в замъка Пайштун до седмица.

Седмица по-късно Петър бил посрещнат в замъка Пайштун от капитана на замъка, хубавата му съпруга и красивата му млада дъщеря Людмила. Капитанът организирал страхотно парти и голямо празненство след успешния край на лова. След заминаването си Петър поканил цялото семейство да посети Девин и те му гостували няколко месеца. Но завоевателите-турци, намиращи се близо до границата на Унгария, отново започнали да се раздвижват. Петър и свитата му отишли да защитават страната си и се присъединили към унгарската армия. След две години Петър се върнал замъка, ранен, но жив. Сянка на тъга паднала над Пайштун. Съпругата на Михал починала след тежка болест. Единствената радост на бащата била Людмила, която през това време станала привлекателно момиче с дълга руса коса и червени бузи.

Говорили си тъжно тримата, когато изведнъж пристигнал спешният пратеник. Едно от селата било нападнато от бандити и даренията за църквата били откраднати, и капитанът трябвало да замине с войниците и да въведе ред. Петър и Людмила останали сами за първи път и изведнъж разбрали, че се обичат и станали любовници.

По време на едно посещение, Петър отишъл при Михал в неговата стая и поискал ръката на дъщеря му. В началото Михал слушал мрачно, после се зачервил, станал груб и накрая избухнал. Отказал му с груби думи и му забранил да я посещава. Петър трябвало да си тръгне, а Людмила плакала цяла нощ и още една нощ след нея. Владетелят на замъка Девин ходел като дух, събуждал се посред нощ, но не можел да помогне с нищо. Людмила отишла при баща си и го молела да се договори с Петър, но той винаги отказвал. Последният път й извикал: "Или ще слушаш думата на баща си, или ще отидеш в манастир!"

Но Людмила продължила да обича Петър. Един ден баща й завел дъщеря си в Братиславския манастир „Св. Клара“. Когато това съобщение стигнало до Девин, влюбеният господар на замъка веднага отишъл с въоръжена група до манастира и отвлякъл любимата си. Людмила била ентусиазирана от отвличането и от непознатото място, където я отвели. Когато видяла високия замък, разположен върху масивна скалиста алея, над сливаето на двете реки, тя не могла да се сдържи и извикала. След това в Девин настъпили щастливи времена, но влюбените не могли се радват дълго на голямата си любов. Обиденият и ядосан баща извикал свитата си, въоръжил подчинените си и нападнал замъка. Тъй като нашествениците били няколко пъти повече от защитниците, те успели постепенно да да разкъсат отбраната на долния и средния замък, а накрая в техните ръце попаднал и горния дворец. Единствено стражевата кула, построена на скала, над мястото, където се сливат Морава и Дунав, останала незавладяна. Разстроеният от гняв баща стигнал до нея, но когато влюбените чули как мускетите се удрят по вратата, се хванали за ръце и скочили в бушуващите вълни на реката, за да намерят смъртта си там. Безумният баща съжалил за действията си, но не можел да върне живота на дъщеря си. Оттогава околните започнали да наричат тази кула Девическата кула.