News

В миналото е била добре запазен и в Прусия. Обичаят е извлечен от езически ритуали, понастоящем свързани с празника Светли понеделник.

Характерно за този обичай е, че момчета бият символично момичета по дупетата с върбови или други прясно отрязани клонки, най-често сплетени в специални плетки.

Рано сутринта в понеделника след Великден момчетата излизат навън с върбови клонки. Те търсят момичета, които се крият или се преструват, че искат да се скрият. Момчетата удрят момичетата с камшик от млади върбови клонки (бреза, хвойна), украсени с панделки в края. Момичетата се откупват с великденски яйца (в наши дни и шоколадови яйца) и други лакомства.

Думата „помлазка“ вероятно идва от праславянската дума „mold“, означаваща млад. Счита, че биенето с клонки по момичетата им дава свежест, гъвкавост и здраве като на млади върбови клонки. Думата може да се отнася и до самият великденски камшик, който е инструментът, размахван като жезъл по време на този обред.

Помлазка се нарича също и подарък от боядисани великденски яйца.

В Чехия и Словакия този обичай се практикува по време на Великденската коледа. Венецът е направен от 6-12 усукани клонки върба, с които момчетата обикалят и удрят момичетата. Ударите са съпроводени с пеене на специални песни. Момичето по време на церемонията има право да облее момчето с кофа вода. Често на коледарите им се „разрешава да шушукат“ , ако не могат да пеят добре. И дори ако искат отново да бият новопоявило се момиче, те също са помолени да пеят други песни: песните не трябва да се повтарят.

Великденското бичуване има различни форми в регионите. За пръв път този обред е споменат от пражкият проповедник от XIV век Конрад Валдхаузер.

Обредът традиционно се провежда във Великден понеделник, от зори до обяд. След обяд момичетата / жените вече не приемат бичуването и го отхвърлят като неразрешено. От друга страна, сутрин, особено в провинцията, родителите сами пускат момчета в стаите на дъщерите си. За едно момче, участник в обреда, е въпрос на чест да бичува неподготвено момиче, дори все още несъбудено, да се радва на виковете й и да я остави на мира, преследвайки я, докато не получи „пенсията си“ - възнаграждение за услугата „подмладяване“.

Обичаят има и нова разновидност: седмица или две преди Великден, обратно на традицията, жените бичуват мъже (в Източна Бохемия). В същото време те също ги канят на Великден при себе си: дори и косвено, когато самото им участие вдъхва взаимност. Това също укрепва добросъседските отношения в селото и между общините.

Преди това момичетата са се връщали отново на следващия ден във вторник.

_{Помлазка. Чехия, 1910. Рис. П. Майкснер.}

Обичаят е един от многото славянски ритуали, празнувани при идването на пролетта. Бичуването трябвало да лекува, да осигури жизненост и да изгони зли сили (призраци). В славянския фолклор бичуването често съвпада с броденето и заедно с това е било особено важно за булките и момичетата, защото е трябвало да насърчи плодородието. Този обичай често се практикувал по време на Великденските празници. Християнството, приемайки този езически обичай, го свързва със страданието на Исус Христос по време на Кръстния път и започва да го тълкува като вид унижение.

В цяла Унгария и Австрия обредът е свързан с Деня на невинните, 28 декември.

Подобни обреди са практикували и римляните в чест на божеството Фаун и по време на празника Луперкалия. Съществува теория, според която практиките пристигат със свещеници или монаси от Италия.

При източните славяни биенето с върбови клонки по-често се случва през нощта след Лазаровден или рано сутринта на Цветница.