През Втората световна война в Обединеното кралство започва усилената му употреба като хранителен продукт, поради липсата на достатъчно други хранителни запаси и наложената купонна система. До края на Средновековието, къдравото зеле е един от най-разпространените зелени зеленчуци в цяла Европа.

Къдравото зеле се смята за олицетворение на зимните зеленчуци и по традиция се оставя да расте докато започнат мразовитите сутрини. Съществува поговорка, която казва, че студа прави къдравото зеле вкусно. За да разберат дали това е така, изследователи от университета „Якобс“ в град Бремен, Германия са проучили как съставките на зелето се променят при студени условия.

В своето проучване те са изложили експерименталните растения на температури близки до нулата и след това са сравнили характеристиките им с тези на зеле, което е държано при топли условия.

Анализите на съдържанието на листата е показал, че при ниски температури растенията разграждат дълговерижните въглеродни съединения в клетъчните си стени, като ги превръщат в захари (фруктоза, мелибиоза, малтоза, рафиноза и др.). Те придават на зелето фин сладък вкус.



Но защо растението реагира по този начин? Това е защитен механизъм, се казва в изследването. Чрез производството на захари растението предотвратява образуването на разрушителни ледени кристали в клетките си. В случая се използват, така наречените колигативни свойства на захарта - подобно на солта, захарните молекули също понижават точката на замръзване на воден разтвор.

 Ваньо Янков

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |