Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com


ЯПОНСКОТО КИМОНО

30.11.2019

Кимоното ( яп, Kim 物 , кимоно , "дреха"; яп. 和服 , вафуку , "национална дреха") е традиционна дреха в Япония. От средата на XIX век се счита за японска "национална носия".

С кимоното е свързан „Сити-го-сан” – традиционен японски религиозен празник и фестивал.

В съвременния японски език има три думи за традиционното японско облекло:

1. кимоно (物) - облекло

2. вафуку (和服) - японски дрехи

3. гофуку (服) - "китайски" дрехи

Към началото на „уестърнизацията” на Япония в средата на XIX век с термина кимоно са определяни всякакви дрехи. Още през 16-ти век португалските йезуитски мисионери съобщават на Европа, че японците наричат облеклото си с думата кимоно. Тази дума навлиза в повечето чужди езици. Въпреки че в предмодерна Япония, "кимоно" е аналог на универсалното понятие "облекло ", в Европа и Америка тя се асоциира с японското облекло.

В края на XIX век в Япония се е увеличава броят на онези, които са започнали да носят облекло в западен стил. Разликата между западните и японските костюми принуждава японците да отделят своя национален костюм от общото понятие за "кимоно". Имало е неологизъм, който да се позовава на традиционното облекло - “вафуку”. До края на Втората световна война тази дума става основна за определянето на японското облекло. Но в следвоенните времена, под влиянието на американското "разбиране" на японската действителност, универсалният термин "кимоно" започва да се използва като един от синонимите на "вафуку".

В модерния японски език думата "кимоно" има две значения. В най-широкия смисъл на понятието, това е общ термин за всяко облекло, а в тесния - вид вафуку.



Археологическите находки в японския архипелаг потвърждават тезата, че най-древните японци носели обикновени дрехи от коноп в края на епохата на Джомон. В началото на I хил. пр. Хр. под влиянието на континенталната мода в Япония навлиза костюм от корейско-манджурски тип.

Най-ранните кимона, които се появяват около пети век след Христа, са много сходни с ханфу - традиционните китайски дрехи.

В епохата Хейан (794-1192) кимоното става много стилизирано, въпреки че мнозина все още носели шлейф мо на върха му. В епохата на Муромачи (1392-1573), косоде - кимоно, което преди това се смятало за долно бельо, започнало да се носи като връхна дреха с пояс, наречен оби.

В периода на Едо (1603–1867 г.) ръкавите се увеличават по дължина и стават особено удължени при неженените жени. Оби става по-широк, появяват се различни начини за връзване на пояса. Оттогава формата на кимоно остава почти непроменена.

Революцията в японското облекло е причинена от реформите на западния период на Мейджи през втората половина на XIX век. Европейската мода започна да замества японския традиционен костюм.

Днес японската традиционна носия се използва предимно по време на празници и официални събития.

При женското и мъжкото кимоно дясната част загръща лявата.

На погребение, при кимоното на мъртвеца лявата част загръща дясната, а хората казват: "Светът след смъртта е противоположен на нашия свят."

Кимоното прилича на Т-образна роба. Дължината му може да варира. Облеклото се закрепва към тялото с пояс obi (帯), който се разполага на кръста. Вместо европейските копчета, се използват каишки и шнурове.

Различни начини за връзване на оби.

Характерна особеност на кимоното са ръкавите соде (袖), които обикновено са много по-широки от дебелината на рамото. Те са с форма на торба.

Тъканите, от които се прави кимоно, обикновено са нееластични. За колан се използва сукно. За шиене на кимоно се използват предимно меки конци.

За разлика от традиционното европейско облекло, което подчертава конструкцията на човешкото тяло, кимоното подчертава само раменете и талията на носещия го, скривайки недостатъците на тялото му. Западното облекло се фокусира върху релефа, а японското - върху еднообразието и плоскоста. Това се дължи на традиционния възглед за японците на идеалната пропорция - "колкото по-малко са неравностите, толкова по-красива е дрехата".

Традиционното кимоно се изработва на ръка, а тъканта често се прави и рисува ръчно. В този случай се прилагат повтарящи се мотиви с помощта на шаблон. През годините много тенденции се променят в стила на кимоно и аксесоарите, вида и цвета на тъканта.

В периода Хейан, под кимоното, се се носили до десет слоя облекло, контрастиращи един с друг, и всяка комбинация от цветове е строго определена. Днес, под кимоното често носят още една, тънка дреха. Определянето на сезона може да стане по чорапите, подходящи за даден модел, например, рисунка с пеперуди или вишнев цвят се носи през пролетта, водните рисунки са общи за лятото, японските кленови листа са популярен есенен мотив, а листата на бор и бамбук са подходящи за зимата.

Кимоното е скъпо удоволствие. Женското кимоно може да бъде по-скъпо от 5000 долара, а пълен комплект заедно с долно кимоно, оби, таби, обувки и аксесоари може да струва повече от 10000 долара. Въпреки това, повечето кимона, използвани от любители или хора, практикуващи традиционни изкуства, са много по-евтини. Материалът за изработката може да намали цената на кимоното. Ръчно рисуваната коприна често се заменя с фабричен печат и по-прости тъкани.

Кимоно може да бъде както официално, така и ежедневно. Младите момичета носят по-богато украсени комона с дълги ръкави, показвайки, че не са женени. Кимонате на мъжете имат само една основна форма и обикновено по-тъмни тонове.

Много съвременни японски жени са загубили умението да обличат кимоното самостоятелно. Традиционното кимоно съдържат дванадесет или повече отделни части, така че в случай на нужда често се обръщат към специалистите в областта, наричани отокоси и oнагоси, или oнасу. Гейшите също се обличат с помощта на такива професионалисти.

Избирането на правилното кимоно е трудно поради необходимостта да се вземе под внимание символиката на традиционните костюми, както и възрастта, семейното положение и нивото на формалност на събитието.



За разлика от женското кимоно, мъжкото е много по-просто, обикновено се състои от пет части (без обувките). Мъжките ръкави се шият по-различно и са по-къси от ръкавите на женските кимона.

Днес основната разлика между женското и мъжкото кимоно е цветът на тъканта. Типични за мъжкото са черният, тъмносиният, зеленият и кафявият цвят. Тъканите обикновено са матирани. По светли цветове се използват в по-ежедневното кимоно. Сумо-борците често носят фуксия кимоно (бордо-пурпурно).

Най-официално е черното кимоно с пет герба на раменете, гърдите и гърба. Малко по-малко официално е кимоното с три герба.

Почти всяко кимоно може да стане по-официално, като се носи с хакама и хаори.

Хаори е връхна дреха, което добавя официалност. Преди това само мъже носели хаори, но от края на ерата на Мейджи модата е позволила и на жените да ги носят.

Хакама е пола или шалвари, направени от разделени или много широки панталони, традиционно носени от мъже (а отскоро и от жени) в неформална обстановка, от синтоистки свещеници, а също и като форма в някои бойни изкуства, например айкидо, кендо, нагинатадзюцу. Традиционно, отделните хакама под формата на панталони се носят от мъжете, докато женските хакама са по-близо до полата. Хакамата има дълги гънки, косиита (твърда задна част) и химо (дълги и къси панделки, които придържат хакамата). Хакамата често се носи от жени на церемонии за дипломиране. Степента на официалност на хакамата зависи от тъканта и цветовете.

Оби е пояс за кимоно, носен от жени и мъже. Мъжкият оби е съвсем прост и представлява тесен плътен плат или шнур, а женският оби е най-сложният и скъп детайл на костюма. Разцветките, моделите и начините на завързване на женското оби имат много сложна символика.

Традиционният начин за изпиране на кимоно, който все още се използва в някои случаи - арай-хари - е доста труден. Кимоно се разпорва напълно и се зашива повторно след изпиране. Подобен начин е скъп и непрактичен и в известна степен спадът в популярността на кимоно е свързан с него.

В други държави съществува погрешна традиция да се използва термина "кимоно" за обозначаване на доги - облекло за практикуване на бойни изкуства. Такова "кимоно" е ушито от дебела, издръжлива тъкан и се състои от куртка и панталони със свободна кройка, колан, и има малко общо с традиционното кимоно.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net