Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ЧЕШКА ТИНТЯВА

11.11.2019
Gentianella praecox

Нежна и крехка, чешката тинтява привлича вниманието със своите красиви синьо-виолетови цветове.

Чешката тинтява (Gentianella praecox, подвид Bohemica) е растение, принадлежащо към рода Gentianella и семейство Тинтявови (разред Gemtianales).

Чешката тинтява се среща изключително рядко. Има само няколко населени места, в които се среща, което увеличава вероятността от изчезването й в цялата й зона на разпространение.

Първото описание на растението е направено през 1888 г.

Разпространено е предимно на територията на чешката област Бохемия. Може да се намери и в Германия, в 9 населени места (Бавария), Австрия, в 30 места( Горна Австрия, Долна Австрия ) и в Полша, където се среща в 4 места.

През 2010 г. е имало 69 населени места в чешките области Бохемия и Моравия, където е растяла чешка тинтява. Четиридесет и девет от тях са в планинския масив Шумава и в подножието на Новоградските планини, единадесет - в Чешко-Моравското възвишение, две в Драханското възвишение, три са в по-ниските райони на Орлицките планини, едно в околностите на град Броумов, две в планините Кърконоше и едно в град Табор. В момента най-често се среща на съществуващи или наскоро изоставени пасища или на редовно стопанисвани ливади.



Чешката тинтява е двугодишно тревисто растение. Листата на растението са с проста форма. В окосена тревна площ или в площ, използвана за паша са богати на цвят, а в гъста трева са предимно с дълги стебла и бедни на цвят.

През първата година растат само стерилни листни розетки тесни преходни ленти с листа, дълги до 4,5 см. Втората година на розетката расте право, често от дъното на върхово разклонено стъбло с обикновено 6 до 12 клетки с приблизително еднаква дължина. От възлите на стъблото растат ланцетни стъблови листа, а от от пазвите на стъблата излизат стройни цветове.

Съцветието им е богато многораменно класовидно съцветие с 5-четни, изключително 4-четни цветове. Листата на чашката са по-дълги от тръбата на короната, разрезите между върховете му са с променлива форма, от остри "V" до широки "U". Цилиндричната коронка във формата на фуния има светлосиньо-виолетови листа. Растенията цъфтят от средата на август до средата на октомври, понякога и по-рано. Чешката тинтява има летен цъфтеж (aestivale) и есенен цъфтеж (аutumnale).

Цветовете се опрашват от ципокрили и двукрили насекоми, като е възможна и автогамия, но тогава се развиват по-малко семена.

Това е много променлив подвид, размерът му, броят на цветята и времето на цъфтеж много зависи от местообитанието и климатичните условия. Средният брой цветове на едно растение варира от 5 до 45, наблюдавано е и растение с 360 цветове. От яйчника се развива капсула обикновено с 55 до 95 семена, които зреят от края на август до средата на ноември. Дължината на плодовите капсули е от 2 до 6 милиметра. Броят на хромозомите на растението е 2n = 36. В таксона, особено при по-младите растения, е демонстрирана ендотрофна микориза, която представлява асоциация на гъба и растение-приемник. .

Чешката тинтява обитава тревните треви има и находища на мезотрофни и частично влажни ливади,както и на по-сухи и основни тревни площи. Почти винаги се среща на склонове над сухопътни вдлъбнатини, долини или речни долини.

Чешката тинтява не показва пряка връзка с определен вид растителност. Тя расте главно в пасища, предпланински и планински пасища, а също и в някои видове окосени мезофилни и сухи влажни тревни ливади и в някои широколистни сухи тревни съобщества. Освен това се среща в местообитания като кариери, пясъчни кариери, полски пътеки и горски граници. Вирее най-добре на почва с липса на хранителни вещества, особено азот, където не е толкова застрашен от конкуренция от други растения. Хабитатите й се срещат в Чехия, разпространени в хълмове и планински райони до около 1000 м надморска височина.

Може да расте добре и да се размножава само в насаждения с рохкава билкова покривка, в частично увредена трева.

Чешката тинтява се размножава само със семена, вегетативното размножаване не е известно при този подвид.Семената частично изпадат през есента, останалата част след разпадането на капсулите през зимата или пролетта. Семената трябва да претърпят стратификация в почвата, като покълват най-често през април, понякога по-късно. Някои от семената не покълват за първата година, но образуват семенна банка в почвата; покълването им е няколко години. Количеството на успешно покълналите също зависи от достатъчното количество влага и подходящите местообитания. През първата вегетационна година наземните розетки растат до диаметър около 4 см и се състоят предимно от 4 до 8 листа. Преди зимата розетките се прибират и преживяват зимата като хемикриптофит, в наземните пъпки. През пролетта на следващата година поникнат нови розетки, често с ясно изразени междувъзлия, които постепенно се простират в стъблото и то допълнително се разклонява. По време на цъфтежа розетката изсъхва.

Чешката тинтява е изчезнала от много традиционни местности през последните години. Най-големият спад настъпва с прекратяването на отглеждането на планински ливади или лошото им управление. Растението е изчезнало от места, които някога са били използвани за паша или са били косени редовно и сега са обрасли с гъста растителност, с разсад, или са залесени, или обогатени с хранителни вещества. Въпреки различните административни мерки, само 38 населени места в Чешката република са защитени поне от някакъв вид защита, останалите 31 са без защита.

С постановление на Министерството на околната среда на Чешката република № 395/92 Coll. чешката тинтява е включена в категорията на специално защитените видове в категорията на критично застрашените и в Черния и Червения списък на съдовите растения на Чешката република от 2000 г., отнасящ се и към категорията на критично застрашените таксони (С1). Растението също така е включено в Червената книга на Чешката република и Словакия и е включена в Приложение II на Директива 92/43 / на Съвета на Европейския съюз. Разработена е спасителна програма с цел спиране на намаляването на числеността на популацията и увеличаване на броя на растенията в избрани местности.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |