Каменните редове са разположени на изток от село Коунов в букова гора на платото Ровина, намиращо се в Централна Чехия. Култовото място, което е защитено като паметник на културата, се намира в природния парк Джбан.

Съществуват много други теории за предназначението им, но ограничените археологически проучвания, проведени на част от обекта преди години, не предоставят убедителни доказателства за нито една от тях.

Днес редовете се състоят от около 1500 до 1700 неголеми кварцитни блокове с височина 0,5 до 0,6 м, които са подредени в 14 приблизително успоредни реда с дължини между 50 и 400 м в посока север-юг. На камъните са разположени различни знаци, включително V-образни канали, които съответстват на посоката на слънчевите лъчи по време на слънцестоенето. Между най-източния и най-западния ред разстоянието е 302 метра. При първото им описание редовете са наброявали 2239 каменни блока. Смята се, че изгубените камъни са използвани за декорация на домашни градини, а камъните в края на гората са били разорани.

От всички камъни изпъкват пет по-големи блока, три от които се наричат Гибон I , Гибон II и Пегас. С приблизителна маса над шест тона, Гибон I, наречен така на името на британския историк Едуард Гибон, е най-големият от блоковете.

_{Камъкът наречен Гибон. (CC BY-SA 4.0)}

Малко по-малкият Пегас получава името си по пукнатини, които напомнят на съзвездието Пегас; той също тежи няколко тона. И двата блока са разположени спрямо лятното и зимното слънцестоене точно в лъча на изгряващото и залязващото слънце.

Предполага се, че каменните редици датират от 7 в. пр.н.е. Грубо изсечените камъни са били поставени на разстояние от 0,13 до 0,3 м в баластно легло. С течение на времето почвените слоеве са се отложили около камъните на платото Ровина, което преди е било използвано като обработваема земя, така че се виждат само горните капаци на камъните.

През 1936 г. е направена серия от малки изследвания на редовете, концентрирани само върху три камъка. Разкопките довеждат до едно голямо откритие: установено е, че камъните са били поставени в легла, изградени от по-малки парчета скала, следователно редовете са създадени от човека.

_{Един от най-добре запазените участъци от каменните редове.}

През 1976 г. отново е проведено археологическо проучване, което не довежда до някакви фундаментални открития. Намерени са средновековни и модерни фрагменти от керамика, винаги на нива, очевидно на по-млада възраст от каменните редове. Отново е потвърдено, че поставянето на камъните е дело на човека. Камъните са били вкарани в 30-сантиметрово корито. След това изсипвали почвата в него, образувайки цилиндричен насип, или го покривали с малки камъни, за да се поддържа устойчивост. Върху камъка, наречен Гибон, археолозите откриват обработка – изрязано отверстие във формата на буквата „V“.

През 1996 г. са взети проби за анализ на цветен прашец. Този анализ установява, че по времето, когато са създадени редовете, платото не е било обрасло с гора. Там растяло вечнозеленото растение калуна, а наоколо е имало полета. Въпреки това, не е било възможно да се определи датата на произхода на редовете. През 1998 г. е проведено проучване за откриване на структури на разломи по метода на молекулярната форма. Измерванията показват, че разломите са в посока на каменните редове (север-юг), по-нататък изток-запад и североизток-югоизток и се пресичат приблизително в точката на камъка Пегас. Това говори, че има връзка между посоките на редовете и тектонските разломи и дава основание да се предполага, че каменните редове са с по-стар произход, отколкото се е смятало досега.

Историческа връзка с праисторическата крепост Халщат, чиито останки се намират само на стотина метра встрани, или друга ранна крепост на мястото на руините на замъка Джбан не може да бъде доказана. Не може да бъде потвърден и келтският произход на каменните редове, тъй като не са намерени находки от келтския период, а също така не е намерено намиращо се наблизо предполагаемо келтско укрепление.

Смята се, че съществува връзка между каменните редове и т.нар. Čertův kámen (Дяволския камък), огромен кварцитен блок, намиращ се на север от намиращото се недалеч село Мутейовице.

Първоначално се е предполагало, че каменните редове са геоложки феномен. По-късно обаче е установено, че целият хълм е съставен от закален мергел (вид утаена скала), докато камъните са направени от кварцит, много по-стар от самия хълм.



В миналото също се е смятало, че може да става дума за менхири (каменни блокове, разположени вертикално в земята), което е малко вероятно тъй като камъните, образуващи редовете край Коунов, са плоски и стърчат минимално от земята. Около тях е имало менхири, но те вече не са там. Сегашната форма на редовете край Коунов не е първоначалната. През 80-те години те са били повредени от горското стопанство - въпреки факта, че това е защитена зона от 1976 г. Подобни, макар и не толкова добре запазени каменни редове, могат да бъдат намерени в близост до селата Нечемице и Ключка. Каменните редове край Нечемице се намират на 4 км въздушен път от редовете край Коунов, а камъните край Ключка – на 15 км от коуновските камъни. Според резултатите от измервания, направени през 2001 и 2002 г. бившите каменни редове при Ключка, останките от редовете при Нечемице I и II и редовете при Кунов сочат към една точка: село Липно. По каменните редове край Коунов днес през гората са изсечени пътеки.

Теории за произхода на каменните редове край Коунов:

• праисторически свещен път

• праисторически езически слънчев календар за определяне на времето на пролетните и есенните ритуали и обсерватория

• средновековна граница на отделни горски парцели, респ. полета

Най-често като достоверен се посочва втория вариант. Това предположение се подкрепя от факта, че връзките между определени камъни - проектирани върху хоризонта - сочат към положението на някои небесни тела ( Слънце, Луна, Полярна звезда и др.)

 Ивайло Лазаров
ivobg.net

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |