News

Житният остров (слов. Žitný ostrov, унг. Csallóköz) е речен остров в югозападна Словакия, простиращ се от Братислава до Комарно на територията на низината Кишалфьолд, разположен основно в Дунавската равнина. Образува се от разклонението на Дунав и Малък Дунав и последвалото вливане на Малкия Дунав във Вах и Вах в Дунав край град Комарно.

На юг от Житния остров се намира т.нар. Малък Житен остров.

На територията на Житния остров се намират градовете Велки Медер, Дунайска Стреда, Коларово, Комарно, Шаморин и част от района Братислава II. В южната част на острова се намира резерватът Дунайскe лухи, резерватът Златна, където живеят дропли, Ченковската горска степ, където расте защитеният вид ефедра - Ephedra distachya и т.н.

Според историческите доказателства изглежда, че Житния остров съществува само от няколко века, защото преди това основното русло на река Дунав е бил днешният Малък Дунав.

Този регион има много дълга история, тъй като е бил обитаван още в бронзовата епоха. За това свидетелстват разкопки от около 1300 г. пр.н.е. От това време в района постепенно се заселват нови племена и нации. През 6 век там са се заселили предците на словаците, през 9 век островът е бил част от Княжество Нитра и Великоморавия, а от от 10 век става част от Унгария. Унгарското население се заселва тук в по-голям мащаб едва от края на Средновековието / началото на Новото време.

Унгарското име на острова "Csallóköz" идва от името на реката "Csalló" , като се добавя унгарският завършек –köz. Самото име „. Žitný ostrov“, означаващо „Ръжен остров“ обаче е модерно наименование от 1919 г., което може да е възникнало по аналогия на словашката дума ръж с историческото немско име на острова - Grosse Schütt, Schüttinsel.

На територията на Житния остров преобладащо е унгарското население. Повечето от унгарците обитаващи Словакия живеят именно на този остров – техният брой е 145 876 души. (2001).

Въпреки че Житния остров има най-нисък брой валежи на цялата територия на Словакия (590 мм годишно), най-голямото й богатство е водата. Под повърхността има около 10 милиарда куб.м. качествена питейна вода, която се допълва отново и отново от изтичане на вода от реките.

Житният остров граничи с коритото на река Дунав от юг, реката Малък Дунав от север и реката Вах на изток (понякога наричана Вахски Дунав). Малкият Дунав се откъсва от Дунава край Братислава и се влива във Вах близо до град Коларово. Това всъщност е огромен наводнен конус, създаден от Дунав под Братислава в момент, когато реката прорязва Малките Карпати и навлиза в низходящия басейн на Малък Дунав.

_{Житният остров.}

Повърхността на Житния остров остров леко намалява от Братислава към Комарно. Няма големи разлики в надморската височина.

На острова се срещат различни видове почви – черни, торфни и алувиални.

Въпреки че на Житния остров има най-нисък брой валежи на цялата територия на Словакия (590 mm годишно), най-голямото й богатство е водата. Под повърхността има около 10 милиарда м3 качествена питейна вода, която се допълва отново и отново от изтичането на вода от реките.

На Житния остров рядко има вятър. През по-голямата част от годината вятърът духа от запад на северозапад. Най-силните ветрове са през март, а най-слабите през декември. Студовете започват в средата на октомври, но истинската зима продължава само около 40 дни. Зимите без сняг са често срещани, а снежната покривка рядко се запазва през цялото време. Броят на летните дни е над 70. Най-топлият месец е юли със средна температура 20 ° C. Средната годишна температура е 9,3 ° C. Най-високата температура, достигаща 40 ° C, е достигната в петък, 20 юли 2007 г., а най-ниската температура -33,1 ° C е измерена на 11 февруари 1929 г.

Тъй като територията на острова е много плодородна, най-големите площи са превърнати в ниви и са запазени много малко гори и ливади. По поречието на Дунав има заливни гори, където се срещат бяла топола, черна топола, лигамент, различни видове върба, лепкава елша. Там могат да бъдат открити растенията обикновена коприва, еньовче, полска къпина, кучи дрян и черен бъз. Само в тези гори се среща лозата и глога. Там също могат да се открият панонски дъбови гори с летен дъб, явор, бряст, дрян, момина сълза. Сред защитените растителни видове са бялата водна лилия, щитолистната какичка и други.

Фауната на острова е много разнообразна. Най-срещаните от малките животни са зайците, фазаните и яребиците. Сред елените най-разпространени са сърните. Среща се и дива свиня. Типичен вид е Голямата дрофа, която е застрашен вид. Преобладаващ елемент от животинския свят са водолюбивите и блатните птици. Има различни видове патици, чайки, корморани, черноврати гмурци, шаварчета и крещалци. Големият лебед, лиската и земеродното рибарче са поразителни. Водите на Дунав и неговите ръкави са обитавани от голям брой риби, напр. бяла риба, малка бяла риба, сом, златиста каракуда, umbra krameri, слънчева риба и много други.

Житният остров е:

Най-плодородната част на Словакия

Най-топлата част на Словакия (средна годишна температура +9,3 ° C)

Най-сухата част на Словакия (590 mm валежи годишно)

Най-плоската част на Словакия (котата не надвишава 26 м)