В град Раби, намиращ се в югозападната част на Чешката република, на 70 км северозападно от Чешке Будейовице и на 60 км южно от Пилзен, на възвишение над река Отава, е разположен средновековен замък с богата история, който е бил епицентър на войните на хусистките войни през 15 век, а сега зашеметява въображението със суровата красота на мощните си стени и кули, наречен Раби.

Основан е вероятно през първата половина на тринадесети век от немският род Вителсбах. След 1273 г. е придобит от от аристократите от Будетице. Впоследствие, през 1400 г., малкият готически замък е разширен и превърнат в мощен средновековен замък от новия му собственик Пута Швиховски. Но въпреки новите могъщи стени, в чиято мощ са вярвали католиците, предвождани от следващия собственик Ян Швиховски, замъкът Раби не успява да устои на армията на хуситите, водена от най-известния военен командир от онова време, националният герой Ян Жижка.

_{Южният фронт на замъка Раби.}

Хуситската армия щурмува замъка Раби два пъти, през 1420 и 1421 г, и след продължителна обсада го завладява. Именно там Ян Жижка губи второто си око (първото си око той губи в детството си). Поради това замъкът е наричан „Чешката Метона“. Метона е древногръцки град, където по време на гръко-македонската война македонският цар Филип II Македонски губи окото си.

Аристократите от рода Швиховски остават собственици на замъка Раби в Южна Бохемия и след хусистките войни. През 1479 г. Пута Швиховски започва мащабна реконструкция, съчетана с промяна в защитните структури на замъка в духа на времето. По време на късноготическата реконструкция пред северната страна на замъка е построен бастион (защитна конструкция пред крепостна стена), считан за най-големия средновековен бастион в Чехия. Но огромните финансови разходи надхвърлят възможностите на рода и през 1549 г. Швиховски са принудени да продадат замъка на Вилем Рожмберк. От този момент започва упадъкът на този могъщ някога замък. Отначало замъка Раби е бил използван само за помещаване на местната канцелария, след това, по време на Тридесетгодишната война бива завладян и разграбен от войниците на шведския генерал Мансфелд. След 1708 г. замъкът е напълно изоставен.

_{План на замъка Раби (1897 г.)}

Новият живот за замъка Раби започва през 1920 г., когато в стените му се отваря център от исторически и културни паметници от град Хораждьовице. И след 1945 г., след доста дълъг ремонт, замъкът отваря врати за посетители.

През 1978 г. попада в списъка на националните културни паметници на Чешката република.

Легендата за изгубеното око на Ян Жижка

Легендата гласи, че окото на Ян Жижка е било избито от парченце от крушово дърво, под което той е стоял по време на нападението срещу замъка Раби. Стрелата, изстреляна от арбалет, попада в дърво и откъсва парче, което лишава Жижка от второто му око. Но този злощастен инцидент не го спира и макар ослепял напълно, той не престава да ръководи своята армия. Наричан „Страшният слепец“, заради особената жестокост, с която се е разправя с противниците си, Ян Жижка продължил наказателните си походи. Разболява се от чума и умирайки, завещава да бъде направен военен барабан от кожата му, за да продължи да всява ужас сред враговете му и след смъртта си. Завещанието му бива изпълнено.

Легендата за маймунския данък

Собственикът на замъка Раби Пут II Швиховски пътува много. И от едно от пътуванията си в чужбина той докара в замъка обучена маймуна. Маймуната обичала да се разхожда из околностите и да се катери по дърветата. Местните селяни, виждайки я, се уплашили, решили, че това е самият дявол. Хванали злолищастното животно, завързали го за едно дърво и го замеряли с камъни до смърт. След това доволните стопани пренесли трупа на маймуната до замъка Раби, за да получат награда за убития „дявол“. Какво било тяхното разочарование, когато вместо награда разгневеният собственик назначил нов данък, който по-късно става известен като „маймунския“.

Легендата за названието на замъка

Често посетителите на замък Раби питат откъде идва това необичайно име. Има няколко версии. Според една от тях тя идва от немската дума „raben“, което означава „гарван“. Тогава Раби, „раби връх“, може да се преведе като „гарванов хълм“. Според друга версия „рабиржи“ (на чешки „rabiři“) по онова време са наричали златотърсачите, а тогава златото е добивано на съседната на замъка Раби река Отава. Третата версия гласи, че хълмът, на който е построен средновековният замък е наричан от местните жители „Враби връх“ („Vrabí vrch“), буквата „В“ се губи с течение на времето и остава само „Раби“.