News

Херлянският гейзер е рядък студен гейзер, разположен в село Херляни (област Кошице-околия) в подножието на хълмовете Сланске, в старата къпална зона на балнеологичния център Херляни-Ранковце. Действа непрекъснато от 1872 г., а до 1903 г. и през 1957-2006 г. е единственият студен гейзер в Европа. Други подобни гейзери се срещат в Андернах, Германия, а също и в Украйна и и Исландия. Обявен за национален природен паметник през 1987 г. От 2002 г. гейзерът е включен в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно наследство.

Херлянският гейзер е природен феномен, активиран от човешката дейност (чрез сондаж на дълбочина 404,5 метра). Спонтанното пръскане на водата достига височина 22 метра с период от 34-36 часа, а изригването продължава приблизително 25 минути. Температурата на пръсканата вода е 14-18 ° C и водата е силно минерализирана. Средната скорост на разпространение е 25-30 литра вода в секунда.

За своето възникване Херлянският гейзер може да благодари на процъфтяването на местната къпалня през 19 век, за която е трябвало да се осигури достатъчно лековита минерална вода. Тогавашното унгарско кралско министерство на финансите поверява тази задача на известния словашки минен инженер Вилиам Жигмонд, родом от Братислава, специалист по проучване на минерални и промишлени артезиански води.

Сондажът започва през 1870 г. Първият хоризонт на подземните води е бил на дълбочина 111 m. Когато сондажът достига дълбочина от 172 м, настъпва първото изригване до височина 4 м, продължило 5 минути. Датата е 16.08.1872 г. Следва още едно изригване на 4.07.1873 г. от дълбочина 275 m. Толкова е силно, че чупи 20-метровия покрив на сондажната кула. Следващото изригване е на 17 декември 1873 г. и се повтаря по-често. Когато сондажът достига дълбочина 330 m (15-25 октомври 1874 г.), водата изригва непрекъснато в продължение на 10 дни до височина 112 м. След това изригването продължава с друга периодичност. Сондажът завършва на 6 май 1875 г. на дълбочина 404,5 м.

Според средните данни, Херлянският гейзер е изригнал над 40 000 пъти за 120 години дейност и през този период 20 милиона куб.м. минерализирана вода се е изляла от недрата на земята, за да запълни басейн с големина 2 x 2 км и дълбочина 5 м.

Според химичния анализ, извършен в r. 1995, водата на Херлянският гейзер е умерено минерализирана, тип натриев хлорид-бикарбонат. По време на изригването температурата на водата се повишава от 10° C до 17,8° C. Общата минерализация достига 6350,32 mg / l.

Изригването на гейзера се предизвиква от въглеродният диоксид, излизащ по протежение на тектонските разломи. Отчасти идва от вулканитите и отчасти от мезозойните карбонатни образувания. Времето между периодите на изригване зависи от активността на валежите. В случай на обилни валежи, изригването е по-кратко и обратно. Като цяло обаче гейзерът постепенно губи силата си и времето между изригванията се увеличава.

Интервалите на изригване първоначално са били 8-9 часа, след това 18-20 часа и са имали скорост на изпускане 21-36 литра вода в секунда. До 2016 г. интервалът между изригванията се увеличава до 34-36 часа, а водата се издига само до височина 7-15 метра. Височината на изригването на гейзера е около 22 метра след ремонта, активността на изригване отнема 25 минути, а средната скорост на разпространение е 25-30 литра вода в секунда.

Времето на изригването се изчислява според последното известно изригване и се публикува на официалния уебсайт на община Херляни. Тя обаче е само приблизителна - изчислена в интервала от 34-36 часа.