News

Екипът от учени, работещи с телескопа на Европейската южна обсерватория, за първи път засне мистериозната „космическа мрежа“, която свързва галактики, разположени на голямо разстояние една от друга в съзвездието Водолей.

Изследването е публикувано в списание Science.

Идеята за съществуването на космическа мрежа е централна идея в съвременните теории за образуването на галактиките след Големия взрив. Според изчисленията, 60% от водорода след Големия взрив би трябвало да се разпредели под формата на дълги нишки, простиращи се през космическото пространство. Но досега липсваха преки доказателства, които да подкрепят тази теория.

Астрономи, изследващи далечния галактически куп SSA22, са получили моментна снимка на „космическата мрежа“. Те са наблюдавали отделни светещи нишки от междугалактичен газ, свързващи млади галактики в нововъзникващо струпване.

„Подобни наблюдения на най-малките или най-големите структури във Вселената могат да бъдат ключът към разбирането как нашата Вселена се е развила с течение на времето, как галактиките са еволюирали и как променящата се среда около тях е създала това, което виждаме сега“, казва Ерика Хамден, астрофизик от университета в Аризона.

Според резултатите от проучването водородният газ, образуван след Големия взрив, се разпада на нишки, разпростиращи се през космическото пространство. Там, където нишките се пресичат или групират, се образуват галактики. След това нишките продължават да подхранват растежа на галактиките, като им доставят постоянен приток от газ. Така тези „възли на нишките“ стават дом на активни галактически центрове, съдържащи свръхмасивни черни дупки и звездни струпвания.

„Газът, изграждащ нишките, под влияние на гравитацията задейства образуването на звезди и галактики, придавайки на Вселената структурата, която наблюдаваме днес. <...> Успяхме да покажем, че тези нишки са изключително дълги и излизат извън нашето зрително поле. Това потвърждава идеята, че тези нишки всъщност подхранват активността на галактиките вътре в мрежата “, добавя Хидеки Умехата от японския изследователски институт RIKEN.