News

Фуяра е подобна на готическата басова свирка с три отвора, която е била много известна и широко използвана в Европа през XII - XIII век. Названието „фуяра” е свързано със словашкия глагол „fujat', който означава „издухвам”. Размерите на фуярата варират обикновено от 1,3 до 1,7 м, като най-често срещаната фуяра е дълга около 1,7 м. Издава басови тонове и има неподражаем звук. Флейтата фуяра впечатлява с много широкия си динамичен диапазон от две и половина октави с единадесет нива на нюанси. Възниква като овчарски музикален инструмент и обикновено се използва за солови изяви. Изпълнителят на фуяра свири в изправена поза, като не е необходимо да има нотни познания, но трябва да притежава музикален слух.

Флейтата фуяра се произвежда се от изсушена дървесина, предимно от бъз, но също и от клен, ясен или акация. Както при всеки музикален инструмент, за качеството на флейтата фуяра се съди главно по нейния звук. Художествената страна на флейтата фуяра също е забележителна. Някои флейти са прости, без украса, други с декоративни декорации, покриващи цялата повърхност на флейтата. Контурите на орнамента са нарязани на дърво и цветно украсени с азотна киселина, по-рядък начин за декориране е дълбокото изрязване или изхвърляне на орнаментите през тесни ивици от тънък месингов лист. Всеки производител използва свои собствени орнаменти и има свой производствен процес. Всяка фуяра представлява оригинално уникално произведение.
Разновидности на фуярата са двойната и тройната фуяра, които са съответно с две и три успоредни тръби.

Флейтата фуяра се среща само в селата на Централна Словакия. Според словашки експерти мястото на произход на фуярата попада в района на Зволенската котловина и върховете на планината Поляна, на север от град Банска Бистрица до околностите на село Словашка Лупча. Смята се, че флейтата е достигнала до тази територия по време на турските войни, когато наемен полк от Западна Европа е бил отседнал в Словашка Лупча. Флейтата фуяра е била използвана в областта Подполяне на площ от около 500 kм². Една от най-известните флейти фуяра е тази от Детва (detvianska fujara), която е изработвана в град Детва, известен като фолклорната столица на Словакия.

На фуяра са свирели овчарите по време на паша, а също и в различни празнични случаи и погребални поводи. Флейтата е била използвана и като средство за сигнална комуникация. Свирачът редува свиренето си на фуяра с певчески изпълнения. В дългите моменти на планинско уединение овчарите изразявали чрез свиренето на фуяра своите чувства и желания. Кадифеният, замислен глас на флейтата успявал не само да изрази душата на пастиря, но и да успокои пасящите овце. В началото на 60-те години на миналия век използването на флейтата фуяра намалява значително. Благодарение на запазването и разширяването на нейното производство, както и на свиренето, се организира редовно Фестивала на фолклора, наречен „под Поляна в Детва”, в рамките на който редовно се организира състезанието на продуцентите INSTRUMENTUM EXCELLENS и цикъл от събития, посветени на флейтата фуяра и нейната музика. Също така, в град Зволен, Централна Словакия, се провежда международен фестивал, наречен „Зволенска фуяра”.

Поради мекия си и успокояващ тон, днес флейтата фуяра се използва често в медитативната музика.

От 2005 г. флейтата фуяра е регистрирана от ЮНЕСКО в списъка на шедьоврите на устното и нематериалното наследство на човечеството.

От 2008 г. "Фуяра и нейната музика" е вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното световно културно наследство.