News

Причината за съществуването на този паметник , е че Дачице е градът в който е изобретена захарната бучка.

_{Паметникът на захарната бучка в Дачице.}

В края на 20-те години на 19 век братята Томаш и Франтишек Гребнер основават малка захарна фабрика в околностите на Дачице. В този случай братята вече имат опит, натрупан по време на работа в подобни предприятия във Франция и Германия. Но в Дачице никога не е имало подходящи условия за отглеждане на захарно цвекло - основната суровина за производството на захар. Братята Гребнер много бързо разбират това. През 1829 г. те засаждат три хектара земя с него, но през 1832 г. изоставят това начинание.

Един от тях, Франтишек, отваря захарна рафинерия в центъра на Дачице през 1833 година. Първоначално в нея се обработва само вносна тръстикова захар, по-късно захар от чешки суровини. През 1840 г. за директор на завода е назначен швейцарецът Якоб Кристоф Рад, който пристига от Виена. Малко преди това той вече се прочул като автор на проекта за оптичен телеграф от Виена до Милано.

Под ръководството на новия директор нещата в завода вървят добре. Дачице продава захарта си не само в Чехия и Моравия, но и на австрийската граница.

Как е изглеждала захарта в началото на 40-те години на миналия век? Рафинираната захар се e продавала на огромни късове: захарни глави или кристали. Тези парчета е трябвало да бъдат нарязани, за да могат да бъдат използвани по предназначение. Но нарязването не е било толкова лесно, особено за жените.

Съпругата на Рад Юлиана също се сблъсква с този проблем. Един ден, през лятото на 1841 г. след като се порязва при нарязването на захарта, тя изтичва до съпруга си с превързан пръст и извиква: „Виж, виж как изглеждам! Нараних се! Измисли нещо, така че да не се налага захарта да се нарязва! ”

Рад се замислил върху думите на съпругата му и в резултат на това се ражда неговото изобретение - машина за приготвяне на пресована захар под формата на кубчета. След 2-3 месеца госпожа Юлиана получава подарък от съпруга си - кутия с 350 парченца захар, бяла и червена.

_{Якоб Кристоф Рад и съпругата му Юлиана.}

Изобретението на Якоб Рад е регистрирано през 1841 г., но масовото производство на бучки рафинирана захар започва след много месеци. През зимата на 1843 г. Рад получава патент и лиценз за производство на захарни бучки. През есента на 1843 г. на пазара се появява първата бучка захар.

За да се получат бучките, захарта се е пресовала със специална преса. Готовите парчета се изсушавали в продължение на 12 часа, след което са били опаковани.

Във Виена захарта, произвеждана в Дачице са е продавала под името „Чаена“, в опаковки от 250 броя.

Производството на захар в Дачице е прекратено през 1852 г. Оказва се, че условията за отглеждане на захарно цвекло там не са подходящи и е твърде скъпо да се носят суровини отдалеч. Дори линията за производство на захарни бучки не е могла да спаси предприятието от фалит. Рад признава поражението си и се завръща във Виена. Скоро захарната бучка бива забравена. Впоследствие, заслугите на откривателя са приписани на други хора. Но през 30-те години е доказано, че именно Якоб Кристоф Рад е първият, който започва производството на захарни бучки. На мястото, където се е намирала захарната фабрика в Дачице, сега има монтиран паметник.