Deutsch           English           Русский           Български    
ZNAMBG.com


ПРОВАЛ НА ГЕННО МОДИФИЦИРАНИТЕ КОМАРИ В БОРБАТА СРЕЩУ МАЛАРИЯТА

25.09.2019
Aedes aegypti

Бразилският експеримент, използващ ГМ-комари, за да се намали числеността на преносителите на малария, завърши с неуспех: новите насекоми се присъединиха към естествената популация, укрепвайки я още повече.

Комарите са преносители на много заболявания. Най-опасното от тях по отношение на мащаба и вредите остава маларията, която отнема стотици хиляди животи всяка година. Глобалното затопляне позволява на пренасящите инфекцията комари Aedes aegypti да се разпространяват все по-далеч от своето „оригинално“ тропическо местообитание.

Един от най-иновативните и перспективни методи за справяне с тази заплаха е използването на генетично модифицирани комари. Големи количества ГМ-комари, модифицирани да не оставят жизнеспособно потомство са пускани в природата. Там те трябва да се конкурират с обикновените диви насекоми, чифтосвайки се с женските.

Според изчисленията и предварителните тестове използването на такава програма в определени региони може да намали броя на популациите от комари до 85%. А с това и да намали разпространението на жълтата треска, болестта Зика и маларията. Освен това насекомите, родени от ГМ-бащи, няма да могат да оцелеят до репродуктивна възраст и техните гени няма да могат да се разпространяват в популацията. Такива ГМ-комари са получени от биолозите на Oxitec и техните „полеви” изпитвания бяха одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).

В експеримент проведен в Бразилия, в околностите на град Якобино, около 450 хиляди генетично модифицирани мъжки комари Aedes aegypti са били пускани в природата всяка седмица в продължение на 27 месеца. Резултатите от работата на екипа, ръководен от професора от Йейлския университет Джефри Пауълс, са представени в статия, публикувана в списанието Scientific Reports.

Проследявайки напредъка на експеримента, генетиците проследяват ДНК както на ГМ-комарите, така и на дивите такива, като вземат проби в началото и след 6, 12, 27 и 30 месеца. Противно на всички очаквания, се оказва, че гените на лабораторните комари не само не изчезват, но в крайна сметка се разпространяват и в местната популация. Около 3-4% от тяхното потомство оцелява и дава собствено потомство.

Първоначално местната популация на комарите рязко е намаляла, но след 18 месеца се е възстановила. Учените предполагат, че женските по някакъв начин са се научили да идентифицират ГМ-комарите и да избягват чифтосването с тях.

Въпреки това, ефектите от разпространението на нови гени започнали да се появяват. Сега в тази популация се среща не само местна наследственост, но и щамове от Куба и Мексико, които са били използвани за получаване на ГМ-самци.

Генетиците предполагат, че в резултат на експеримента популацията става още по-стабилна, тъй като увеличава генетичното си разнообразие.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net