В един от хадисите (устни предания за пророка Мохамед) се казва, че той, докато проповядвал в джамията, облякъл черен тюрбан и краят му се спуснал върху раменете му.

Хадисите се разминават относно точната дължина и цвят на този тюрбан. В някои хадиси се споменава, че дължината на тюрбана на Пророка е била 7 лакътя, тоест около 2,5-3 метра. Говори се, че пророкът е дал любимия си тюрбан на своя сподвижник – своя зет и братовчед Али.

В съвременните арабски страни формата, цветът и начинът на носене на тюрбан са много разнообразни. Има различен брой гънки, има възел отпред или отзад,а краят виси отстрани или отзад.

Всички тези нюанси по един или друг начин свидетелстват за професията, възрастта и местожителството на собственика на тюрбана.

Тюрбанът (перс. عمامه) – чалма) представлява шал, който се състои от едно или повече парчета плат, изработен обикновено от памучна или копринена тъкан, увита около главата.

Обикновено тюрбанът е навит около тюбетейка, фес или шапка; шиитските духовници обвиват тюрбана на гола глава. Обикновено са необходими 6-8 метра плат, но някои видове турбани отнемат до 20 метра плат.

Преди да се увие около главата, платнената лента се накисва във вода. Парчето или парчетата плат в повечето случаи остават влажни през целия ден, независимо дали времето е сухо и горещо.

Използването на тюрбан е започнало много преди раждането на пророка Мохамед. Древните статуи на Палмира показват римски жени, носещи тюрбани. На запазени каменни релефи в Персеполис могат да се видят хора с шапки, наподобяващи тюрбани.

В зороастризма покриването на главата е задължително, поради което зороастрийците също обикновено носят тюрбани.

С появата на исляма тюрбанът се превръща в отличителна черта между арабите и неарабите и между мюсюлманите и немюсюлманите. Освен това в ислямската повествователна традиция, се казва, че Адам, след като идва на Земята от Рая, получава тюрбан като заместител на короната си в Рая.

Думата, която на турски означава тензух, се превежда на френски като тюрбан. Думата тюрбан, която преминава от френски на турски, се използва в турски език за означаване на забрадки за жени.

Може да се предположи, че тюрбанът се е използвал при езда на коне и камили, като в същото време е придобил културни характер.

След закона за шапките в Турция, приет през 1925 г. само религиозни служители са имали право да носят тюрбани.

Тюрбанът се използва по различни начини в мюсюлманските общества по света. Белият тюрбан, носен в Судан, е индикация за "социален статус".

На Арабския полуостров тюрбанът традиционно се носи за да предпази лицето и главата от пряка слънчева светлина. Всъщност тюрбанът има различно място в арабските традиции. В старата арабска култура хвърлянето на тюрбан на човек се е смятало за обида.

Тюрбанът е разпространен също и сред лидерите на шиитите.

По време на Османската империя е била носена от османски султани и религиозни старейшини. Османските султани са носели тюрбан от началото на II век до времето на султан Махмуд II.

Индусите от етно-съсловната група раджпут, населяващи щат Раджастан, носят различни чалми, на езика хинди те се наричат Pagri (पगड़ी) или SAFA (साफ़ा). Има много варианти и значения на тази шапка в Раджастан, по отношение на размера и може да показва социалното положение на човек. В различни части на Индия стиловете на тюрбаните са ясно разграничени, например, селяните там носят само кърпа около главата си.

Хората от индийските окръзи Майсур и Кодагу носят тюрбани, наречени Mysore peta. Заслужилите хора се удостояват с такъв тюрбан като награда в официална церемония. В Кодагу хората го носят в допълнение към традиционно облекло при специални поводи, като сватби.

В ислямската култура тюрбанът (на арабски : عمامة imamah, на персийски: دستار dastār , на Hindustani : साफ़ा سافا sāfā ) е важен духовен елемент на вярата. Древните араби ги използвали и се гордеели с тях; липсата на тюрбан на главата на човек била унизително за него, а чукане на вратата от човек без тюрбан се смятало за обида.

В ежедневието тюрбанът е много полезен, за да се предпази от пустинен пясък, както и за намаляване на ефекта от високите температури и интензивността на слънчевата светлина.

Тюрбаните се използват и от арабски и персийски учени, където черният цвят е представител на сайид, потомък на пророка Мохамед.

Евреите от арабските страни също носят тюрбани поради културна асимилация.

В Афганистан студентите някога са били принудени да носят тюрбан по разпореждане на на талибаните.

В растафарианското движение има клон от вярващи, наречени „Бобо Шанти“, основан през 50-те години на миналия век в Ямайка, които носят тюрбани.

Въпреки това, освен този религиозен клон, много от растафарианците носят тюрбани в чест на императора на Етиопия Хайле Селасие, когото смятат за въплъщение на Бога, тъй като някои вярват, че когато започнете да носите тюрбан (обикновено етиопски), сте спечелили много мъдрост; колкото по-дълга е косата, толкова повече ще сте живели и следователно толкова повече преживявания и мъдрост ще имате. Те също смятат, че с тюрбан е по-лесно да се извърши медитация и свързване с висшите енергии.

Тюрбанът при африканките

В зависимост от начина, по който жената го връзва, тюрбанът може да предава определено съобщение или новини. Тюрбаните или "Gele" представлявали за африканските жени средство за защита срещу времето и срещу свръхестествени духове. Такива духове могат да бъдат привлечени, особено от някои млади съпруги.

В ерата на робството тюрбаните са били използвани за скриване на семена и монети. В исторически план жените носели дълги тюрбани, в които пренасяли храна и вода и използвали тюрбана, за да облекчат товара на главата си. В допълнение към тези ритуали, тюрбанът се е превърнал в символ на африканската жена, представляваща красота, защита, мъдрост, уважение, гордост и идентичност. Те го носят в ежедневието, благодарение на съчетаването му с различни стилове на обличане и различните платове на дрехите.

Като моден аксесоар тюрбанът се носи от жените йоруба (африканска езикова група), днес жена йоруба която носи най-важното традиционно облекло (Буба), без да носи тюрбан, се смята за жена без блясък.

Според тяхното вярване, тюрбанните възли означават йерархия и знания. Когато възелът е на половината, той се синхронизира с местоположението на слънцето, затова паленкерите (група жени, които избягават от робство) мислят, че ще продадат цялото съдържание на своите легени, а когато тюрбанът има три обиколки, това е възпоменание за майката, бащата и децата. Изкуството да се завързва тюрбан се предава от майка на дъщеря, тъй като изисква не само време, но и търпение.

Тюрбанът при сикхите

Дастар (панждаби: ਦਸਤਾਰ, Dastaar, перс. دستار) или Пагри (панджаби : ਪਗੜੀ) или Паг (панджаби : ਪੱਗ) е шал за глава, представляващ важна част от културата на сикхите. Употребата му е задължителна за всички кръстени сикхи ( Амритхари ). Сред сикхите дастърът е елемент на вярата, който представлява чест, самоуважение, смелост, духовност и благочестие. Сикхите от институцията „Panj kakke”, използват дастара отчасти, за да прикрият дългата си, неостригана и навита коса, поддържайки я чиста. Те го смятат за важна част от сикхистката идентичност. Използва се и за показване на другите, които представляват въплъщението на сикхистките учения, любовта на гуруто и догмата да вършат добри дела.

Индийските воини на Ниханга (сикхистки воини) имат тюрбани, достигащи тегло 30 кг и имат големи размери поради съдържанието си. Те са традиционно усукани от тъмносиня тъкан украсени със сребърни знаци сикхи. Първоначално войните на Ниханга са поставяли в тюрбана оръжията и нещата, от които може да се нуждаят по време на кампанията. В наши дни тюрбаните Ниханга имат предимно декоративно или ритуално значение.