News

Татранската коза (Rupicapra rupicapra tatrica) е ендемичен (свойствен за определена местност) подвид на планински диви кози, който живее само в планинския масив Татри, намиращ се в Словакия и Полша, а също и в планинската верига Ниски Татри, намираща се в Словакия.

Дивата татранска коза живее във всички части на Татрите: Западните Татри (Словакия и Полша), Източните Татри (само в словашката част) и Белянските Татри (Словакия). Тези части представляват защитени национални паркове на Словакия и на Полша. Татранската дива коза е част от логото на словашкия и полския национални паркове във Високите Татри.

За да бъде гарантирано оцеляването му, този вид дива коза е бил изкуствено въведен в Ниските Татри от 1969 до 1976 година. Въведени са тридесет индивида и настоящата популация е приблизително 100 индивида.

Татранската дива коза е подобна е на алпийската коза, тъмнокафява през зимните месеци и по-светла през летните месеци. Мъжките индивиди са по-големи от женските и имат по-големи, закачени рога. Размерите са около 90 см височина в холката за 24-36 кг тегло, а при мъжките рогата достигат дължина между 17 и 26 см.

Възрастните женски и младите мъжки индивиди образуват малки групи от 5-30 индивида, докато възрастните мъжки индивиди водят самотен живот. Татрансака коза е активна главно през деня, храни се през първите и последните часове на денонощието, докато през останалото време почива.

Татранските кози ядат растителна храна, като най-често избраните от тях видове са: издънки, кора и листа от офика, издънки на листа и плодове от различни видове плодове, както и повече от сто други видове тревисти растения, като: белолистен аденолистес, различни видове шапиче, ангелика, Delphinium oxysepalum. Козите също понякога ядат мъхове и лишеи.

Има много особености, които дават основание татранската дива коза да бъде определена като подвид, различен от алпийската коза. Краниометричните характеристики включват общата дължина на черепа, която при алпийските кози достига 180 мм, а при татранската дива коза определено надвишава 180 мм и дори надвишава 190 мм (рекордът е 202 мм). Най-вероятно татранските диви кози са по-тежки от алпийските кози, но потвърждаването на тази теза е невъзможно поради малкия брой на татранските кози. Нормално е алпийските диви кози да се спускат под горската граница през зимата, докато татранската дива коза прави това спорадично.

Броят на дивата коза в планините Татра се е променил значително през вековете. Ловният натиск, започнат през втората половина на 18 век, и прекомерната паша на говеда и овце в Татрите са били особено отежняващо обстоятелство. Прекомерният лов, провеждан от високопланинските ловци, довежда козите до ръба на изчезването. Първият правен акт относно защитата на дивата коза е Законът за забрана на улов и продажба на алпийски животни, подходящи за Татрите, мармота и дивите кози, приет в Галиския сейм в полския град Лвов на 5 октомври 1868 г. Това е първият парламентарен акт за опазване на животинските видове в света. Благодарение на този закон в Татрите е създадена планинска стража, която да предотврати бракониерството, като първите пазачи са били преквалифицирани ловци.

Въпреки това, защитата не елиминира напълно бракониерството, незаконното ловуване на кози продължава; в Белянските Татри е имало зоопарк на немския принц Хоенлое, където принцът убива масово кози и въвежда напълно непознати за Татрите животински видове като: бизон, козирог, елени от Азия и други.

И двете световни войни допринасят за развитието на бракониерството и намаляването на броя на дивата коза. В началото на 90-те години внезапният и бърз спад в броя на дивите кози стига до критично ниво от около 220. През 21 век популацията започва да се увеличава, особено след 2007 г. При преброяване през есента на 2012 г. са наблюдавани 1096 кози, от които 810 (включително 134 млади) са от словашка страна, а 286 (включително 43 млади) от полска страна. Рекорден брой дива коза - 1389 - е наблюдаван през есента на 2014 г. През лятото на 2016 г. са наблюдавани 1232 диви кози, от които 847 (включително 87 млади) са от словашка страна, а 385 (включително 78 млади) от полска страна. През 2017 г. в Татрите са открити 1263 индивида. През октомври 2018 г. са преброени 1431 кози, от които 121 млади. От тях от полска страна са 421, включително 46 млади. Това е най-високият резултат в историята на мониторинга до момента.

По време на броенето през есента на 2012 г. в Хлинската долина в Словашките Татри е открито стадо от над 70 индивида.

Стадата от полската страна на Татрите обикновено имат от 2-3 до 12-15 индивида, въпреки че през 80-те години на миналия век е имало стада до 52 диви кози.

Изследване, проведено от учени от испанския университет в Овиедо (завършено през 2004 г.), показва, че татранската дива коза е най-близката роднина на карпатската дива коза Rupicapra rupicapra carpatica и на алпийската дива коза Rupicapra rupicapra rupicapra. Разделянето на популацията на дивите кози в Карпатите и Татрите се е състояло преди поне 10 000 години, а на карпатската и алпийската популация преди поне 15 000 години.

В момента заплахата за дивата коза е прекомерният туризъм, замърсяването на околната среда, климатичните аномалии и връзката между животните в популацията на татранската дива коза, която не е напълно проучена (твърде тясната връзка може да доведе до появата на вредни генетични мутации, развитието на генетични заболявания и, като следствие, дори изчезването на популацията). Въпреки че изследванията на учени от Овиедо доказват, че татранската дива коза се характеризира с не по-малка генетична изменчивост от жизнеспособните популации на алпийски или южни диви кози, тези резултати не са сигурни, тъй като са били тествани само два индивида.