Deutsch           English           Русский           Български    
ZNAMBG.com


ОРИЕНТАЛСКАТА ШАПКА, НАРЕЧЕНА ФЕС

08.09.2019

Фес е названието на червена вълнена шапка със син или черен, копринен, сребърен или златен преплетен пискюл.

Точният произход на феса е неизвестен. Има тези, че през 1453 г. (след завладяването на Константинопол от османците) тази шапка идва във Венеция като аксесоар на прислужник, както при мъжете, така и при жените. Друга теза гласи, че фесът е с византийски произход. Названието му идва от град Фес в Мароко, където са правени тези шапки. От 1826 г. фесът е въведен вместо тюрбан като униформена шапка за османските чиновници и войници.

Град Фес.

Модата на европейското облекло, която започва да се разпространява през царуването на османския султан Махмуд II (1808-1839), не попречва на феса, тъй като идеално съответства на ритуала на мюсюлманските молитвени поклони, за разлика от шапките с ръб и други подобни.

Целта на Махмуд II е била да реформира официалното традиционно облекло на имперските чиновниците в смисъл на по-силна ориентация към Запада. Отначало той имал предвид европейската триъгълна шапка, но съветниците му го разубедили, посочвайки му връзката на тази шапка с християнската идея за Троицата. Тъй като корабът от град Фес току-що пристигнал от Тунис, за нова шапка бил избран именно фесът.

Въвеждането в употреба на феса се провежда на два етапа. През 1826 г. е въведен за армията, а през 1829 г. - задължително облекло за гражданските и религиозните служители. Носенето на досега обичайния ориенталски, т. нар. стар турски костюм, към който освен широките панталони, принадлежал и тюрбанът, било забранено. Въвеждането на феса довежда до протести сред религиозните групи, които току-що приели тюрбана като елемент от ислямските обреди. Някои от тях носели фес на тюрбана в знак на протест. С фетвата (лиценза) на Шейх-юл-ислям (висш мюсюлмански духовник), който религиозно одобрява феса, съпротивата престава и с течение на времето фесовете станали силен патриотичен символ. Сред държавните служители фесът приел значението на знак за политическа служба, а цветът на пискюла показвал ранга на служителя. Всеки гражданин - дори и немюсюлманин – е трябвало да го носи, което довежда до определена визуална унификация на различните граждани на Османската империя.

Портрет на султан Махмуд II след реформата в облеклото.

Махмуд II основава фабрика за изработка на фесове в Истанбул за прилагането на реформата в облеклото - Фешане, която започва производство, извършвано от тунизийски занаятчии.

Изработка на фесове за износ на Изток е съществувала в Саксония, Бохемия, Моравия, Южна Франция и Швейцария.

В Турция фесът е отменен с въвеждането на европейския костюм по време на упралението на Кемал Ататюрк през 20-те години на миналия век (тази отмяна се нарича „революция на шапките“, тъй като фесът е заменен с европейски шапки). Ататюрк смятал феса за знак на изостаналост и символ на победената Османска империя. Затова, за да се приведе турското облекло в "международни и цивилизовани" норми, на 30 август 1925 г. в страната е приет закон за шапките, забраняващ носенето на фес (както и на всякакви други ориенталски шапки). До 1930 г. обществената употреба на феса в Турция изчезва почти напълно.

В Египет фесът оцелява до 1953 ., когато е забранен каго „знак за анахронична изостаналост”.

В България, след независимостта на държавно ниво през 1878 г, фесовете „като знак на османската власт над България“ били забранени за обществеността и носената в продължение на векове ориенталска шапка е заменена с вълнен калпак – сивол на свободата.

Фесът е широко използван в страни, които са били част от Османската империя в миналото, много мюсюлмански страни, някои африкански страни, Индия и Пакистан.

В наши дни употребата му намалява значително.

Населението на Западна Армения, в частност градската й част, като например в град Ван, е носело филцов червен фес с черен пискюл; в турския град Сивас при възрастните хора пискюлът е бил син или лилав. Но във всички случаи около него е бил увит шал за глава, чиито краища, вързани във възел отзад, са висели свободно. В арменското княжество Киликия носели фес, увит в няколко превръзки. При младите хора пискюлът на феса е дълъг и достига до раменете. Понякога вместо него в горната част били прикрепяни сребърни бижута.

В Италия модата на феса става широко разпространена след Кримската война сред берсалиарите (елитни пехотинци), а под влияние на итало-турската война също и сред „черните ризи“ (въоръжени фашистки отряди). В ерата на фашизма черният фес се превръща в един от символите на това движение.

Фесове също са били носени и от кримските татари в Крим.

В жаргонен термин думата фес може да се използва като обозначение за всякакви шапки. Фес се нарича също и плетена вълнена шапка - част от екипировката за гмуркане.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net