Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





СЕКЕИТЕ – ПОТОМЦИ НА СМЕЛИ ВОЙНИ

06.09.2019

Секеи (унг. székely, също szekler, рум. secui) e името на субетническа група, съставляваща унгарското национално малцинство на територията на Румъния.

Представители на друга унгарска общост в Румъния - чангоши, живеещи в румънската област Молдова, са малко и по-малко известни извън страната.

В съвременна Румъния живеят окоро 670 000 секеи. Приблизително половината от всички унгарци в Румъния се определят като секеи. В Румъния секеите живеят компактно в трите административни района на страната: Харгита, Ковасна и Муреш. Значителен брой секеи живеят и на територията на Република Сърбия, в автономната област Войводина.

Още от Средновековието секеите са известни като смели воини, които играят важна роля в унгарската армия. Етногенезисът на този субетнос както и на самите унгарци, все още не е добре проучен. Съществуват хипотези за техния печенежки и дори хунски (а също и за аварски, български, кабарски, готически или хепидски) произход. От исторически източници е известно, че за разлика от маджарите, които сравнително рано са преминали от номадско говедовъдство към заседналия начин на живот и селското стопанство, секеите са скитали из Панония чак до 12 и 13 век.

В исторически документи от 13 век се посочва информация за секеи, обитаващи село Секуле, намиращо се Словакия, намиращо на запад в Братиславския край, където те са изършвали гранично-охранителна дейност.

Дьорд Дож

Към секеите принадлежат много изтъкнати личности от унгарската история, например, ръководителят на селското въстание през 1514 г., Дьорд Дож, кралят на Жечпосполита (Ищван Батори), както и владетелите на Трансилвания и ръководители на антихабсбургските въстания Ищван Бочкай и Ференц II Ракоци. Секлерите взимат активно участие в Унгарската война от 1849 г. , борейки се на страната на републиканското правителство на Лайош Кошут.

В унгарското кралство секеите плащали данък с бикове. Данъкът е въведен от крал Уласло през 1499 г. специално за секеите, който имали специален статут в кралството, заради военната си функция – охрана на границите. Според кралската харта секеите са били освободени от всички други данъци, но са били задължени да плащат един данък на хазната - данък с бикове. В този случай данъкът се облага само в специални случаи: раждане на наследника на трона, коронация и др.

Като местни носители на унгарския език, самите секеи днес се считат за унгарци. Като част от т. нар. Съюз на трите нации, секеите действат като главни лидери на Трансилвания, където те - протестанти и католици - напълно подчиняват румънското православно мнозинство на своята власт, която се издига през 18-20 век като съпротивителен фактор срещу унгаризацията.

От 20-те години на 20 век районът на пребиваване на секеите и чангошите е бил напълно заобиколен от територията на непрекъснато заселване на румънския народ , който упражнява силен асимилативен натиск върху тях. Повечето съвременни секеи са поне двуезични и говорят и румънски.

Флагът на секеите.

От 1990-те години движението за автономния район Секуй в Румъния , което е юридически единна държава, се развива активно сред секеите.

На 5 септември 2009 г. конгресът на представителите на местните власти на района Секуй, проведен в Одорхею, обявява автономия, която включва по-голямата част от териториите на окръзите Харгита, Ковасна и Муреш. На конгреса са одобрени химнът, флагът, емблемата и административната карта на новосформираната автономия „Секюси“.

На 12 март 2010 г. в град Сфинту Георге се провежда вторият конгрес на кметовете и съветниците от региона Секуй. Основното решение на конгреса е да се даде официален статут на унгарския език на регионално ниво.

Централните румънски власти не признават легитимността на решенията на двата конгреса.

На 20 май 2011 г. Демократичният съюз на унгарците в Румъния (DSWR) създава в град Тиргу Муреш административен съвет на региона Секуй, състоящ се от представители на DSWR в администрацията на окръзите Муреш, Харгита и Ковасна.

От 1 януари 2011 г. в Унгария влиза в сила ново законодателство относно процедурата за предоставяне на второ унгарско гражданство на членовете на диаспората. Сега законът им предоставя същите права на глас като гражданите в самата Унгария. Подобни права се предоставят от второто гражданство, което се дава от Румъния . Документи за унгарско гражданство, според Будапеща, вече са представени от хиляди румънски граждани .

На 27 май 2011 г. група европейски парламентаристи от Демократичния съюз на унгарците в Румъния (DSWR), оглавявана от заместник-председателя на Европейския парламент, един от лидерите на трансилванските унгарци Ласло Токеш, обявява откриването на представителство на региона Секуй в Брюксел в Европейския парламент. В отговор румънското Министерство на външните работи направи изявление, в което изразява съжаление за "създаването на определено" представителство "на така наречената административно-териториална единица на Румъния, която не съществува и няма нито конституционни, нито правни основания."



Народна носия на секеите


Основният материал на народната носия на секеите е традиционна вълна - ръчна изработка, домашно приготвена вълна, коноп, лен и също овлажнена овча кожа, шити и изработвани по поръчка. Роклите на секеите имат определени пейзажни или местни особености, които са признати от селските жители от всяко село (скалата, например, е изработена от цветни ивици, ширината на ивиците, цветовете са сортирани по село, възрасти и поводи).

До 1940 г. народните носии на секеите също са отбелязвали семейното положение или наименованието на техния ползвател по места. Носиите подчертават етническата и местната идентичност и в селата, в които има няколко вероизповедания, които принадлежат към него, както в румънското село Сентиванлаборфалва, където унитарианците и калвинистите са тъкали дрехите си по различен начин.

Роклите на чангошите от секейски произход са изработени от фина, фина бродерия. Тяхната основна характеристика е техниката на зашиване, наречена "пришита на гърба". Женската риза е нагъната на лакътя и бродирана с ивици, като няма две идентични бродерии. Жените носят махало отдолу, с шал-пола, подобен на този в Молдова. Мъжката риза е дълга и изгладена, подобно на другите райони, населявани от чангошите. През лятото се носят стегнати платнени чорапи, същите се носят и през зимата. Там са любители на бродираната кожа.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |