News

Разположен е в центъра на града в подножието на хълма Парадайс на надморска височина 630 метра и е основан в началото на 15-ти и 16-ти век чрез реконструкция и укрепване на енорийската църква. Днес той служи като седалище на Националния исторически музей и словашкия музей на мините.

Замъкът в Банска Щявница е основан като възрожденска антитурска крепост от романско-готическата църква на Дева Мария от началото на 13-ти век , възстановена и укрепена в началото на 16-ти век. Основата на комплекса се състои от трикорабна, първоначално романска, днес готическа базилика, допълнена от костница (параклис "Св. Михаил").

Основаването на Стария замък, което е документирано в писмена форма през 1486 г., е предшествано от повреда на вече частично укрепената базилика, опожарена вследстиве на атаките на войниците на Шимон Розгони през 1442 г. През 1443 г. сградата е повредена от голямо земетресение. Между 1495 и 1515 г. църквата е преустроена в базилика и към оръдията са добавени укрепени бастиони и вратички. Укрепленията са допълнени с ров и укрепление, които са завършени след увеличаването на турската заплаха, което също променя цялата реконструкция на комплекса. Силното укрепване на стените на базиликата създава защитна крепост - градският замък, който е бил за защита на Горния град.

_{Рисунка на миньорския град от 1726 г.}

През 60-те години на XVI в. са направени допълнителни модификации, като последната голяма ремонтна дейност в отбранителния комплекс е извършена през 1777 г., когато е възстановена входната кула. През 19-ти век, когато първоначалната функция на крепостта е вече приключила, нейната част обслужва нуждите на градския архив, библиотеката, градската полиция, но също така и като стая за съхраняване на замразени меса или фитнес зала. От 1 юли 1900 г. Старият замък се използва като градски музей, а от 1950 г. замъковият комплекс е национален паметник на културата.

Легендата за червените монаси

Според легендата, по време на управлението на кмета Керубин, в Банска Щявница пристигнали червените монаси. Бедните защитници на Христос и храмът на Соломон, наричани просто тамплиери. Твърди се, че по онова време се натрупали обвинения срещу Ордена и се говорело на тих глас, че властта се стреми към неговото премахване. Въпреки това, тамплиерите били много уважавани в минния град. Те потискали дребните престъпления, хващали крадци, осигурявали безопасни пътеки в дълбоките гори, хората ги харесвали.

Когато две млади дами от богати семейства, Гертруда и Клотилда, изчезнали, тамплиерите също се впуснали да ги търсят. От дамите нямало никаква следа. Но те били на място, където никой не ги търсил. Някъде под земята, в тъмни помещение, монасите Зигрфрид и Арнулф се грижели за тях. Щателно и по всякакъв начин.

Командирът на монасите Хенрих обикалял в мрачното подземие бил спокоен и хладнокръвен. Дори прекалено много. Той бил вдъхновен от работата на Зигрфрид и Арнулф, както и от тяхната идея. Отвлечените хубавици били гаранция за сигурно бъдеще. Те всъщност били избягали при Зигрфрид и Арнулф, които измислили хитър начин, който да им помогне да се оженят за тях.

Монасите смятали в подходящ момент да отидат през нощта с дамите до близката река Хрон и да се върнат с тях през деня в града, създавайки впечатление, че са ги спасили от някакви похитители. След време, когато Зигрфрид и Арнулф вече нямало да стоят в подземието, родителите на младите госпожици с готовност щели реагират на молбата на дъщерите си и да дадат съгласието си те да се омъжат за своите героични спасители. Градът щял ги прослави и двамата и да узакони брачния им съюз.

Хенрих, обаче, смятал да се възползва от плана на своите подчинени и да уреди по същия начин семейното си положение, виждайки перспективата за щастлив и сигурен брак с някоя от двете богати наследнички. Но той не предвидил, че не е добра идея да се занимава и с двете жени. Хенрих допуснал и друга груба грешка. Той не знаел, че вечер, след литургия, църквата трябва да е добре заключена.

Така се случило, че някакъв просяк останал затворен през нощта в църквата на Стария замък. Този бездомник останал в молитвения дома и не го напуснал след края на църковната служба. През нощта дрипавият мирянин видял двамата монаси да се грижат за доброто здраве на отвлечените от тях дами, носейки им кошница, пълна с храна.

На следващия ден просякът разказал всичко на кмета, а градският управник, насърчаван от гнева на едната от двете дами, провел незабавно разследване. Тя, ядосана от това, че командирът на монасите се самопредожил за съпруг на някоя от двете жени, го обвинил пред кмета, че той е дал идеята за отвличането им, а Зигрфрид и Арнулф само изпълнявали разпорежданията му.

Впоследствие Хенрих увиснал на бесилката, а двамата монаси след няколкодневно покаяние били принудени да напуснат града.