Deutsch           English           Русский           Česky           Български    
ZNAMBG.com
Коронавирус COVID-19 Situation update






СКЪПОЦЕННИЯТ ЧЕШКИ КАМЪК И НЕГОВИТЕ УДИВИТЕЛНИ СВОЙСТВА

22.08.2019
Гранат. (CC BY-SA 3.0)

Нарича се чешки гранат, също и пироп, има прекрасен червен цвят и отразява светлината по уникален начин.

Съществува народно поверие, че този камък притежава лечебни и магически свойства.

Чешкият гранат е малък прозрачен камък с изключително тъмночервен цвят, който просветва на ярка светлина. Размерът на камъка гранат е от 2 до 8 мм, големите екземпляри са рядкост.

Червените гранати принадлежат към групата, която включва: пироп, алмандин, спесартин. Именно пиропният камък се нарича чешки гранат. Името пироп идва от гръцкия език и означава „пиропус“ - подобно на огън.

Гранатът е камък, познат на човека от най-древни времена. Той дължи името си на латинската дума „гранатус”, която означава нар, т.е. зърнест, подобен на семена от нар.



Чешкият гранат влиза в групата на скъпоценните камъни, за разлика от например алмандин, който се отнася до полускъпоценните камъни.

В чешката област Бохемия гранат е намиран от далечни времена в речния пясък на река Вълтава, а през 6-8 век започва организирано събиране и износ на тези камъни за Европа.

През 1900 г. в чешкия град Требнице са открити гранатови изделия - артефакти, датирани от 10-11 век пр.н.е. Изделията впечатлявали със своя лукс и своята устояла на тежестта на вековете грациозна красота. Най-старите такива продукти били бронзови розетки. Споменаването на гранатови бижута се среща и в записи, датирани от 15 век. Това са разпятия и пръстени, които жителите на столицата по онова време носили, тъй като считали това за свой дълг.

Чешкият гранат привлича вниманието не само на жителите на Чехия, но и на представители на други държави. Красотата и свойствата на минерала били високо оценени в готската епоха, което се потвърждава от т.нар. Елишкин пояс (Елишка в превод от чешката Елизавета) - украшение на Елизавета Померанска, съпруга на Карл IV. Това изделие се съхранява в Националния музей на страната.

В най-добрите готически традиции предметите от онези времена били инкрустирани с червени гранати. По принцип това били най-различни църковни съдове, по-специално чаши, наричани калихи. Най-значимите от тях се съхраняват в съкровищницата на парижката Нотр Дам.

В началото на 16 век архивите съдържат препратки към минерала под малко по-различни имена. Тогава гранатът бил наречен „гранатус“ или „картагенски карбункул“. След известно време немският лекар, минеролот и металург Георг Агрикола внася ред в информацията за минералите. До 18 век тези данни се считат за единствените истински.

Важно събитие в историята на чешкия минерал е изолирането му като отделна разновидност с присвояване на лично име: „бохемски гранат”.

Популярността на този минерал минерал достигна своя връх между 16-ти и 17-ти век по време на управлението на крал Рудолф II. През целия си живот владетелят е бил заобиколен от талантливи личности, които по-късно оставят отпечатък в историята, като се започне от астрономи и се стигне до художници до лекари. По онова време точните науки все още имат много общо с астрономията и дори с магията. Не е изненадващо, че учените напълно сериозно разработват формулата на философския камък и се опитават да намерят начин да превърнат желязото в злато или сребро.

През 1609 г. един от тях, а именно алхимикът и химик Лукреций де Боот, измисля името на камъка гранат в Чехия. Той считал минерала за благороден и невероятно красив, устойчив на огън и притежаващ много способности. Ученият отбелязва, че камъните не са толкова трудни за откриване и повечето от пробите са намерени от земеделските производители на нивите под формата на малки зърна. Той се възхищавал на чешкия гранат, призовавал наблюдението на камъка да се извършва на ярко слънце. Негови са думите, че „бохемският(чешкият) гранат може да се счита за безсмъртен и може да бъде сравняван само с чисто злато или диамант.”

Свойствата на чешкия гранат заслужават специално внимание. Те са уникални и в много отношения са близки до свойствата на един от най-трайните скъпоценни камъни - диамантът.

• Първо, цветът на камъка не зависи от местонаходището и винаги е един и същ, докато подобни минерали от други страни могат да се различават по цвят и нюанс, дори ако са добивани в едно и също находище.

• Второ, камъкът има ярък наситен, почти черен цвят. Нито един минерал от тази група не би могъл да се конкурира с чешкия, включително по-ранните индийски камъни.

• Трето, камъкът е устойчив на агресивни вещества, може да издържи колосално висока температура за минерал - до 1600 градуса. За сравнение, диамантът губи свойства при температура от 1000 градуса.

• Алхимиците, изучаващи минерала, потвърдили способността му да конкурира диаманта и дори да го превъзхожда. Ето защо химикът де Боот нарекъл чешкия гранат безсмъртен.

Историкът и писател Бохуслав Балбин през 1679 г. дава на този тъмночервен камък името чешки гранат. Оттогава всички гранати, открити в Чехия, се наричат чешки.

В средата на 18 век бижутата, обсипани с малки камъни, започнали да се смятат за модни и императрица Мария Тереза наложила забрана за техния износ.

За по-нататъшното разрастване на бижутерийната слава на граната допринася модата на курортните почивки. Европейският елит бил привлечен от чешките курорти Карлсбад(днешният Карлови Вари), Теплице, Мариенбад (днешният Мариянске Лазне).

Именно в Мариенбад доста възрастният по онова време Гьоте започва любовна връзка с младо чешко момиче. Знаменитият немски поет посвещава на своята любима произведението „Мариенбадска елегия”, а комплект от 460 чешки пиропи, уникални по цвят и чистота, поръчан за нея, все още се съхранява в музея на град Требнице.

В края на 19 век започва износа на гранат в Русия.

Големи камъни гранати са намирани само няколко пъти.

Музеят в град Требнице съхранява най-големия гранат с тегло 633,4 карата, приблизително с размерите на гълъбово яйце.

Вторият по големина гранат от 468,5 карата, заобиколен от по-малки пиропи и диаманти, служи като украса за Ордена на Златното Руно, реликва, която днес се намира в съкровищницата на Дрезденския музей.

Историята на третия по големина гранат от 700 карата, открит в началото на 17 век, остава неизвестна досега.

Модел на кристалната структура на гранат.

По скалата на Моос твърдостта на граната е 7 (най-високата степен на диаманта е 10 ). Гранатът не променя своя цвят, дори когато се нагрява, което позволява камъка да бъде разрязван.

Според древна легенда, Ной поставя гранат в лампата на мачтата на ковчега, за да освети пътя му. Затова от древни времена този камък е служил като талисман за пътешествениците.

През Средновековието ювелирните качества на граната са били много по-малко ценени, отколкото неговите алхимични свойства. Лекарите препоръчвали да се поставя гранат в устата на пациента при висока температура, а прахът на камъка да се смесва с лекарства срещу болки в гърлото и мигрена. Смятало се е, че песъчинки от гранат помагат при изгаряния, а чаша вода с гранат се считала за първоначалното лекарство при всички болести.

В древността се е смятало, че камъкът е способен да:

• защитава от врагове;

• оказва помощ при пътуване;

• допринася за бързо възстановяване;

• дава физическа сила.

Рицарските мечове били украсявани с гранат, за който се смятало, че е способен да предизвика чувство на смелост, да стимулира волята и издръжливостта на собственика си. Рицарите използвали този камък като амулет.

Гранатът се счита за камък, който е в състояние да засили любовната страст, да разсее носталгията и да достави чувство на радост на своя притежател. За да се усети обаче мистериозното защитно влияние на току-що придобития гранат, е необходимо време: камъкът трябва да "свикне" с новия си собственик.

Енергетиката на собственика му остава дълго в „паметта“ на камък гранат. Затова не се препоръчва да се купуват антични бижута, в чийто произход купувачът не е сигурен. Смята се, че камъкът гранат, придобит по наследство умножава своята природна „огнена” сила. За лоша поличба се смята загубата на камък или предаването му на страничен човек. Минералът задържа енергията на собственика и не бива да се предава от ръка на ръка.

Друго нещо са изделията от чешки кристал, получени по наследство. Смята се, че такива камъни са източник на "огнена" сила. Те могат да бъдат носени от всеки, който не планира усамотение в близко бъдеще. Енергията на минерала, преминала през десетилетия и дори векове, е толкова мощна, че собственикът му може само да мечтае за мир и спокойствие.

Чешкият гранат отдавна се смята за камък, който носи щастие, помага да се получи Божието благословение и прави човека мил и благороден. Лечителите препоръчват носенето на минерала на хора, които имат проблеми с психиката, склонни към меланхолия, тъга и депресия. Смятало се, че камъкът помага за справянето с лошото настроение и да усетите вкуса към живота.

Много често минералите са били избирани като подарък за известни личности. Така например, император Франц Йосиф подарява на младата си жена кръст, инкрустиран с чешки гранат. С течение на времето подобни кръстове се превръщат в задължителен атрибут на всички жени в Чехия и в съседните държави. Момичетата свято вярвали в способността на камъка да привлича любов.

В пражкият музей на Бедржих Сметана има великолепно гранатово колие, което композиторът е поднесъл като подарък на съпругата си.

Поради малкия си размер, чешкият гранат се комбинира с почти всички видове бижута. Те могат да бъдат:

• обици;

• пръстени;

• гривни;

• мъниста;

• висулки и т.н.

Камъкът изглежда елегантен в комбинация с други гранати и дори малки диаманти в златна или платинена рамка. Комбинацията от гранат с африкански алмандин се счита за успешна.

Различни фалшификатори в Чехия правят опити за създаване на имтации на камъка гранат веднага след оценка на търсенето му от местни жители и туристи. Скъпоценните енергийно силни естествени камъни се заменят с цветни кристали от стъкло и се раздават като оригинали, като се правят опити да се продадат на туристите на цена, присъща на чешкия гранат.

Повечето копия, както висококачествените, така и нискокачествените, са внесени от други страни. Митничарите се опитват да контролират ситуацията, но засега не успяват напълно. Все още по рафтовете на магазините, особено в туристическите райони в Чехия, удачни и не много удачни имитации на чешки гранат искрят с фалшив блясък. Статистиката е потискаща: всеки втори камък, наречен чешки гранат, е фалшив.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net