English           Русский           Български    
ZNAMBG.com


НАЙ-ДЪЛГАТА ЛЮБОВНА ПОЕМА В СВЕТА

10.08.2019
Къщата на Марина и паметната плоча, съдържаща стихове от поемата. (CC BY-SA 3.0)

Написана е през 19-ти век и се състои от 2 900 реда.

Поемата се нарича Марина и е написана в Словакия през зимата на 1844 г. от словашкия поет-романтик и протестантски свещеник Андрей Сладкович за неговата възлюбена Марина Пишлова. Историята на Андрей и Марина е историята на една неосъществена любов. Прекрасното нещо, което остава от нея и остава завинаги е поемата, наречена Марина.

Творбата е публикувана две години по-късно, през 1846 г., в град Пеща, по онова време столица на унгарската част на Австро-Унгария, към която тогава принадлежи и Словакия. В поемата има елементи на любовна и рефлексивна лирика, също и баладични елементи, произтичащи от нещастната любов на автора. Считана е за връх на словашкия романтизъм.

Композицията на творбата се състои от 286 строфи от 10-стиха и 5 строфи от 8-стиха, като всяка строфа е смислово завършена. Това я прави най-дългага любовна поема в света.

За 173 години това е най-дългата любовна поема в света. През 2017 г. тя беше официално регистрирана като световен рекорд от World Record Academy.

Основната тема на поемата е нещастната любов на Сладкович към неговата ученичка Мария Пишлова, в която той се влюбва през 1839 г., но по молба на майка й, тя е трябвало да се омъжи за богат търговец. Сладкович споменава в произведението си също и географски части на Словакия, като например, връх Ситно и река Хрон. В поемата той слива любовта към родината си с любовта към жена:

"Родината скъпа обичам в красивата Марина,

скъпата Марина в хубавото отечество,

и двете в една прегръдка!"


- Андрей Сладкович: Марина (строфа 73, стихове 8-10)



"Може би устата ти ще се отрече,

може би няма да докосна ръцете,

може би ще избягам в далечината,

Може би ще ми е неприятно,

може би устата ми ще е жадна,

Може би ще жаля в самота,

Може би ще живея в пустота,

Може би няма да живея живота си,

може би ще загубя себе си: -

Но не мога да не те обичам! - "


- Андрей Сладкович: Марина (най-известната 41 строфа)



През 2016 г. компанията Epson използва скенера Epson Perfection V750 Pro, за да копира оригиналния ръкопис на Андрей Сладкович, който е законно защитен и е словашки национален паметник на културата. Като исторически документ стихотворението е чувствително към светлината и топлината, а наличните технологии досега не са били в състояние да я цифровизират в достатъчно добро качество.

Съществуващите цифрови копия са направени при ниска резолюция от 600 dpi. Само на оригиналния ръкопис е възможно да се проследи всеки детайл на автора, изразяващ моментното чувство, което Сладкович е изпитал при писането на поемата, и да се наблюдава трептенето на писалката, причинено от най-силната човешка емоция - любовта. „Търсехме подходящ скенер, който да може да сканира исторически документи без увреждане, беше достатъчно компактен, за да отговори на изискванията на архива на Словашката национална библиотека“, казва Катарина Яворска, PR мениджър на организацията Марина и Сладкович.

Epson Perfection V750 Pro сканира оригиналния ръкопис, без да го повреди, до 9600 dpi, 15 пъти по-добре от предишното копие. „Радваме се, че технологиите на Epson помагат за запазването на такова значимо културно наследство и история. Сканирането на национален паметник на културата е чест за нас и потвърждава съвременната зрялост и водещата роля на технологиите на Epson“, заявява Катерина Брадачова, координатор по маркетинга в Epson CZ & SK. Така поемата, която е световен уникат, става достъпна за широката публика и остава съхранено за бъдещите поколения.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net