Deutsch        English           Русский           Česky           中文           Български
ZNAMBG.com
facebook
instagram
twitter


Народни носии





ЗАМЪКЪТ ЛИПНИЦЕ

24.07.2019
Замъкът Липнице

В скалиста и дива местност, в земята на старите непроходими гори, в началото на XIV век е основан един от многото чешки замъци – замъкът Липнице.

Преди почти седемстотин години той е бил построен на скалисто възвишение между два хълма, за да охранява цялата прилежаща територия, град Брод с неговите сребърни мини и търговските пътища, простиращи се в долината на река Сазава на границата на Кралство Бохемия с Маркграфство Моравия.

Липнице е основан от моравският губернатор и велможа, Раймунд Лихтенбург, представител на древния чешки род Роновци, по специално на неговия клон Лихтенбург, около 1330 г. Построен е на хълм, от който се открива далечна гледка към върховете на Желязните планини и Ждарските планини. Първото споменаване на замъка датира от 1316 г. През 1319 г. замъкът за кратко става собственост на крал Ян Люксембургски, но скоро е предоставен на Индржих от Липак в замяна на земите от окръг Житава.

По-късно Липнице принадлежи на много важни благороднически семейства и чешки крале. През 1417 г. първите хуситски свещеници са осветени в параклиса на замъка Липнице, собственост тогава на главния бурггаф на Прага Ченек от Вартенберк, и в продължение на почти две столетия управление на хуситските рицари от един от най-известните чешки аристократични родове - рода Тръчкови от Липа, замъкът е превърнат в готическа крепостна резиденция.

Замъкът Липнице е придобит през 1636 г. от бургундският аристократ Матуш Верние дьо Ружмон. През 1645 г., по време на Тридесетгодишната война, шведските войски окупират замъка и нанасят огромни щети както на него, така и на града. След като замъкът е освободен през 1648 г. Верниерите се опитват да възстановят имението към замъка(бароковия вид на замъковия параклис, градската църква и камбанарията), но всички техни усилия пропадат заради различни дългове към кредитори. Упадъкът на малкото провинциално имение не е бил спрян от другите му собственици - Палм и Траутсмандорф през 18-ти и 19-ти век. По това време замъкът е служил само като седалище на имението. Имало е канцеларии, няколко апартамента и складове. На 19 септември 1869 г. катастрофален пожар поглъща Липнице, разрушил не само целия замък, но и по-голямата част от града. Изгорелите руини остават изоставени до 1913 г., когато започва съхранението и възстановяването на замъка. През 1924 г. замъкът е придобит от Клубът на чехословашките туристи. Реставрационната дейност продължава до 1953 г., когато Липнице става държавна собственост. През 70-те и 80-те години Липнице претърпява частична реконструкция, като възстановяването на замъка продължава и до днес. В момента замъкът е държавна собственост и се управлява от Института за национално наследство.



Обиколката на замъка Липнице предлага предимно монументална замъкова архитектура, разкрива гледка към далечните околности, представя необикновена колекция от готически каменни печки, готически и бароков замъков параклис Св. Лаврентий и огромен замък с останки от средновековна банкетна зала, дълбок кладенец и бивш затвор.

Със село Липнице над Сазава, намиращо се до замъка, е свързано също и с името на световноизвестния чешки писател Ярослав Хашек, който написва там значителна част от знаменития си роман „Приключениятя на храбрия войник Швейк“. В Липнице над Сазава се помещава малък мемориален дом-музей на писателя Хашек, който умира в селото през 1923 г.

Легендата за сребърния кон

Били времена, когато скалата, върху която се издига замъкът Липнице, е била пронизана от сребърни рудни жили. В района дошли дойдоха миньори, които завършили работата си на друго място и търсели нов източник на поминък. Те открили рудните жили и започнали да копаят.

Работата не била нито лесна, нито благодарна. Някои от работниците напуснали. Той, макар, упорито да търсел по-голямо находище на руда, прекратил търсенето и довлачил чувалите си в друг район, надявайки се на повече късмет. Работниците, които останали, не спестявали недоволството си.

Бургграф, дошъл от Кутна Хора, огледал изкопите, наел работници и започна да добива. Дълго време той изнасял само утайка от планината, затова другите му се присмивали, когато камъкът се стопявал. Накрая бургграфът намерил богата рудна жила и започнал да добива толкова много сребро, че онези, които му се подигравали, изопвали лицата си и побледнявали от завист. Колкото по-дълбоко миньорите прониквали в земята, толкова по-голяма ставала жилата, докато накрая намерили цяло находище от чисто сребро. След това, обаче, сребърната жилка от скалите отново изчезнала, докато теизкопали цялото място. Въпреки това, миньорите се опитали да продължат работата. Претърколили един голям камък, извикали от изумление и призовали бургграфа да отиде и да види чудото. В земята имало сребрист кон, красив и непокътнат, сякаш дошъл от металната работилница.

Работниците разширили скалната галерия, извадили сребърния кон и възкликнали пред Божията светлина. Бургмистърът дарил коня на княза. И конят бил отнесен във Вишеград и бил поставен в съкровищницата, сред другите съкровища, които често били показвани на празненствата, на които се събирали хора от всички краища на Бохемия.

Князът подарил на бургграфа Липницката планина. Бургграфът си построил къща там и основал миньорско селище. Така сребърният кон станал причина за създаването на градчето и осигурил неговото благоденствие.



ЛЕГЕНДАТА ЗА ЗАЗИДАНАТА КАТEРЖИНА

Един ден красивата Катержина от Ландщейн се влюбила в собственика на близкия замък Орлик, Индржих от Дуба. Когато съпругът й, собственикът на Липнице, Ченек от Вартенберг разбрал това, той заповядал да бъде убит Индржих и подготвил жестока смърт за жена си. Ченек първо поставил трупа на своя съперник в нишата на параклиса на замъка, а след това заклал бедната Катержина и я зазидал в стената. След това свършил ужасното си дело, той заградил нишата. Оттогава нощно време може да се срещне бедната Катержин, която се скита из замъка и търси любимия си. В началото на 18-ти век, по време на реконструкцията на замъка, всъщност е открита стена, в която са се намирали два човешки скелета, единият вероятно в бойни доспехи.

ЛЕГЕНДАТА ЗА СЪКРОВИЩЕТО И ТРЕТИЯ КРЪСТ

Замъкът Липнице крие съкровището на благородниците от рода Ландщейн. Съкровището е скрито под Третия кръст. Два от тези три кръста са изсечени в портата на замъка. Някъде в замъка е скрит третият кръст, под който има тунел, в който се намира тайна стая. Тази стая крие огромно богатство. Но съкровището има пазител, скелет с диамантени очи, който първо трябва да се подмамиш с хитрост, за да грабнеш съкровището. Твърди се, че съкровището все още не се намерено в подземието на Липнице.

ЛЕГЕНДАТА ЗА ЧЕРНИЯ МЪЖ

В началото на 19-ти век фермерът на замъка убил управителя на имението и съпругата му и впоследствие ги ограбил. За да не бъде разпознат, той почернил лицето си с въглищни сажди Преди последния си дъх обаче жената на управителя дошла в съзнание и успяла да разбуди слугите в замъка. Убиецът отишъл заедно с двамата си приятели в някаква кръчма извън града, където разделили богатата плячка. Прислужникът бил осъден на смърт чрез обесване. Затворен в кулите на замъка обаче, той се самоубил, преди да бъде въздадена справедливост. Душата на самоубиеца се появява от време на време, опитвайки се да се освободи от този свят.

ЛЕГЕНДАТА ЗА САМСОН

Някога замъкът Липнице е бил собственост на жестокия рицар Самсон. Той обичал да напуска замъка вечерта и да отвлича млади момичета от околността. Когато бил доволен от момичето, той я хвърлял в тайното подземие на една от кулите на замъка. Вратата можела да се отвори само отвън и Самсън винаги носел ключа от ключалката. Слухът за ужасния рицар се носел наоколо. Един ден Самсон отвлякъл още едно очарователно момиче. Тя вече знаела какво да очаква. Самсон издърпал бедното момиче в подземието си, отворил вратата и я бутнал вътре. Но в последния момент момичето издърпала рицаря с него. Вратата се затвори и ключалката се затворила. Рицарят Самсон най-накрая бил споходен от същата съдба, както и неговите невинни жертви, а огромната кула на замъка все още носи името на рицаря.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net
Споделяне
    Споделяне
 
 

 
 
 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако не сте съгласни, научете повече   |