News

Защо това рядко растение е наричано така? Тази орхидея е трудно да бъде забелязана в тропическите гори, където расте, защото няма листа, а цветът на корените й не се отличава от цвета на ствола на дървото и покриващия го мъх. Такъв е й цветът на тънките стъбла на цветето. Затова разтварящите се бели цветчета на орхидеята изглеждат сякаш са се появили от никъде, увиснали изведнъж във въздуха на нивото на очите на човека, като призраци. Поради това, растението бива наричано "орхидея-призрак".

Растението многократно е променяло своя род и наименование, но неизменно го придружава утвърденото му название "орхидея-призрак". Ранните имена Aeranthes lindenii и Angraecum lindenii показват прилики с африканските aнгрекоидни орхидеи от групата Angraecinae. Очевидно по някакъв необичаен начин в далечните времена, семената на тези орхидеи са попаднали на американския континент, а растенията, които се появили от тях, се приспособили по свой начин към новите условия. По-късно растението е включено в рода Polyrrhiza и е наречено Polyrrhiza lindenii, В превод "Polyrrhiza" означава "много корени", което съответства на структурата на орхидеята, повечето от които са голяма разминаваща се мрежа от сиво-зелени корени. Името "Полириза" все още се използва във връзка с тази орхидея. Въпреки това, в базата на Кралската ботаническа градина в Кю (Великобритания) – световноизвестен ботанически център, тази орхидея е отнесена към рода Dendrophylax и се класифицира като Dendrophylax lindenii. Името Polyrrhiza lindenii (Polaris) е синоним на името Dendrophylax linden. Орхидеята-призрак е открита през 1844 г. в Куба от белгийският ботаник и колекционер на орхидеи Жан-Жул Линден (1817-1898), изпратен от правителството си на 19-годишна възраст на експедиция в страните от Централна и Южна Америка. Оттук идва и определението в името на орхидеите "lindenii " (линдени).

Растението се среща в южните влажни зони на Флорида (САЩ), в Куба, Хаити и Бахамските острови. Орхидеята-призрак живее в блатата, където се намира в короните на дърветата: на вертикални стволове и големи клони на кипариси, обикновени анони (Annona glabra) и каролинския ясен (Fraxinus caroliniana), често покрит с мъх. Едно от любимите местообитания на Dendrophylax lindenii е кралското палмово дърво, за което в САЩ често го наричат "палмовото Поли".

Красивото и рядко растение, наречено орхидея-призрак, постепенно изчезва от лицето на земята. Това до голяма степен се дължи на изменението на климата, което нарушава естествените условия на живот, както и на неконтролираното бране на бракониерите. Орхидеята Dendrophylax lindenii е взета под закрилата на държавата и е включена в приложение II на международната конвенция на CITES. Според последните данни в резерватите и горите на Флорида (САЩ) има около 1200 орхидеята-призрак.

Dendrophylax lindenii се отнася до многогодишните епифитни безлистни орхидеи, т.е. живее на дърветата и няма листа. Основната част на растението са неговите въздушни, гладки, дебели (до 0.5 см в диаметър) и дълги (до 50 см) сиво-зелени корени със зелени краища. Те се отклоняват от централната част на късото коренище със скъсен ствол, оплитайки като паяжина, дървесен ствол, прилепнал плътно към кората. Корените на орхидеята съдържат зелен хлорофил и действат като лист - превръщайки слънчевата енергия в енергията на растението. Отгоре са покрити с веламен, който абсорбира хранителни вещества, влага от атмосферата и дъждовната вода и предпазва вътрешната част на корените. На корените има характерни бели и сиви фини пунктирани линии (пневмотод), с тяхна помощ растението осъществява газообмен и фотосинтеза.

Смятало се е, че орхидеята-призрак паразитира върху дървото, т.е. отнема от него хранителни вещества и влага. Понастоящем това твърдение е опровергано. Също така се е считало, че орхидеята съществува за сметка на симбиоза с микоризните гъби, които й доставят хранителни вещества в корените й. Но точни изследвания по тази тема не са проведени. Следователно, най-вероятно е да се твърди, че корените на орхидеята-призрак поглъщат хранителни вещества и влага, които произволно се стичат по ствола на дървото.

В мъховете семената на орхидеите се задържат добре и средата им допринася за покълването им. Младите растения се състоят от един или два малки корена. През първата година орхидеите често образуват малки листа или листни зародиши. Те натрупват допълнителен хлорофил, необходим за превръщането на слънчевата светлина в енергията на растението. Листата помагат за укрепване на младите орхидеи и след това изчезват завинаги, което дава повод за Dendrophylax lindenii да бъдат отнасяни към безлистните орхидеи.

Цъфтежът на Dendrophylax lindenii настъпва само няколко години след поникването на семената, когато размерът и броят на корените му се увеличават. След това, в края на зимата или в началото на пролетта, от скъсеното стъбло, разположено в централната част на растението, се появяват тънки и здрави като тел цветни стъбла, отклоняващи се в страни, от едно до десет на брой. Те са доста дълги, понякога размерът им достига до 25 см. Под тежестта на отвореното цвете те грациозно се огъват. На всяко стъбло се оформя едно цвете. Често всички цветя на растението се разкриват едновременно, а след това цъфтежът на орхидеята изглежда особено ефектен. Времето на цъфтеж на орхидеята започва на юни-август и продължава около три седмици при всяко цвете.

Белият цвят на орхидеята-призрак е много елегантен, красив и ароматен. Изглежда доста голям на фона на общия размер на растението. В напречен размер цветето е дълго 3-4 см,а от върха до дъното на цветето - 7-13 см. Цветето се състои от три бели, сякаш като от восък чашелистчета и три бели венчелистчета. Третото венчелистче е силно уголемено, образува трилопатична устна, която завършва с висящи надолу,подобни на пипала, върхове. Двете странични листа на средната част на устните наподобяват краката на скачаща жаба-албинос, заради което орхидеята-призрак се нарича още и "орхидея-жаба".

По време на зреенето на цветовете, венчелистчетата могат да се огънат назад и да променят цвета на бледо-зелено. Само устната винаги остава бяла. Тя се прибира вътре и елегантно се превръща в дълга (до 12 см) висящ шпорец, пълен със сладък нектар.

Нектарът служи за желано угощение за насекомите-опрашители. През нощта орхидеите-призраци светят и отделят деликатен плодово-ябълков аромат, който се засилва рано сутрин. Така орхидеята привлича своя опрашител - една от гигантските нощни пеперуди-сфинксове. Дългият хобот на това насекомо му позволява да се наслаждава на нектара от дъното на дълбоките нектарни жлези на тези орхидеи. Наблюдения показват, че в Dendrophylax lindenii има вторичен опрашител - дневната голяма пеперуда Papilio cresphontes, която е забелязана на нейния цвят.

След цъфтежа орхидеите-призраци образуват дълги, тънки, извити семенни кутийки, които узряват през цялата година. Те имат хиляди микроскопични семена. Те се изсипват от узрелите кутийки и попадат в благоприятна среда за растението - мъх, блато. Порастват само отделни екземпляри, поради което възпроизвеждането на орхидеята е трудно.

Наличието на безлистна Dendrophylax lindenii е възможно само в естествени условия и нейното култивиране е проблематично и изисква много усилия. Обикновено извън естествената среда орхидеята-призрак умира за една година. Дори опитни колекционери на орхидеи не винаги успяват да култивират тази непокорна орхидея.

Орхидеята-призрак е популяризирана в САЩ чрез книгата на американската писателка Сюзън Орлеан "Крадецът на орхидеи" (Тhе Orchid Thief) и от едноименния филм на Спайк Джонз.