News

Танцуващата къща, първоначално наречена сграда Nationale Nederlanden, e офисно здание, разположено в чешката столица Прага, на десния бряг на река Вълтава, на ъгъла на улица „Рашиново набрези” и площад „Ирасек”. Назована е така заради формата на двете цилинични кули, едната от които – в стил „деконструктивизъм”. Зданието е наричано на шега Джинджър и Фред – на имената на известната танцова двойка Фред Астер и Джинджър Роджърс, вдъхновила строежа на кулите. Кулата, която се разширява към върха си, напомня на мъжка фигура (фигурата на Фред), а другата, „деконструктивната” кула, – на женска фигура с тънка талия и развяваща се пола (фигурата на Джинджър). Танцуващата къща е проектирана от хърватският архитект Владо Милунич и канадският архитект Франк О. Гери. Интериорите на офисите на инвеститорите са частично поверени на британския архитект от чешки произход Ева Иржична.

На мястото на новото здание е имало жилищна сграда, която през 1945 г. е погрешно унищожена от американска бомба при въздушното нападение на Прага. През 1963 г. е решено да се построи сграда на празното място, но планът не е изпълнен до 90-те години.

В началото на 90-те години на миналия век Владо Милунич и последният президент на Чехословакия Вацлав Хавел, които живеят в съседната къща, подновяват идеята за строежа. Първоначалната идея предполага създаването на къща с библиотека, театър и кафене, които да бъдат включени в културната линия от изложбената и концертна зала Рудолфинум през Националния театър до Манес, но за тази цел не е възможно да се намери инвеститор. Още в началото Милунич есмятал, че сградата е трябвало да се навежда над кръстовището, което е трябвало да символизира състоянието на чехословашкото общество, което се раздвижва след дълги години на тоталитарното вцепенение. През 1992 г. нидерландската застрахователна компания Nationale Nederlanden изкупува земята, а на 3 септември 1994 г. е положен първият камък на новата сграда. Изграждането на сградата започва на 20 юни 1996 г.

Сградата е изградена върху стоманобетонна плоча, поддържана от система от пробити пилони. Към стоманобетонната конструкция са прикрепени 99 оригинални фасадни панели. Фасадата на сградата се състои от две кули, наподобяващи танцуваща двойка. На върха на кулата, наречена Фред, има купол с тръбна конструкция, покрита с мрежа от неръждаема стомана, приличаща на глава на медуза. Къщата е на девет етажа, стаите са асиметрични и стените им са наклонени. Къщата излиза от уличната линия до тротоара.

На 6 етажа са разположени 2965 кв.м. използваеми офис площи, като на последния етаж има ресторант с площ 679 кв.м.(френския ресторант „La Perle de Prague“), конферентен център от 400 кв.м. на приземния етаж и мазе (първоначално предназначено за търговски площи). Бившият конгресен център и помещенията на галерията по-късно са превърнати в офиси. Приземният етаж е проектиран като открито пространство с достъп от главната рецепция и от крайбрежието. На приземния етаж има кафене.

След години архитектът Милунич изразява съжаление, че първоначално оформената форма на кулата не е завършена успешно, трябвало е да бъде по-красива и по-висока. Според него медузата на кулата е била създадена като решение на патовата ситуация. Авторът на медузата е Гери, докато Милунич е предлагал да сложи на кулата остъклен купол на земното кълбо. Според него медузата е наклонена под грешен ъгъл и прилича на нещо, което е странно плоско. Милунич не харесва бара на приземния етаж, ресторанта на последния етаж и учебния център. Въпреки това, той смята работата с Франк Гери за чудесно трансокеанско приключение.

В края на 2013 г. сградата е купена за 13,35 милиона евро (360 милиона крони) от Пражката Пропърти Мениджмънт. Новият собственик продължава да поддържа офиси в сградата и обмисля използването на част от сградата за нетърговски цели.

Сградата е много дискутирана. Привържениците на къщата я оценяват като модерна архитектура, която липсва в Прага, противниците й твърдят, че сградата не е подходяща за Прага и нарушава силуета на града.

Танцуващата къща е известна като първата пражка следреволюционна постройка на архитекти от световна класа. Смята се за един от символите на града.

В чешкото списание Architekt сградата е поставена сред петте най-важни чешки сгради от 90-те години.

Чешката национална банка избира Танцуващата къща като пример за съвременна сграда в една от десетте монети от цикъла „Десетилетие на архитектурата”.