Deutsch           English           Русский           Български    
ZNAMBG.com


ДЪРЖАВАТА НА САМО

11.07.2019
Статуя на Само. (CC BY 3.0)

Държавата на Само е племенен съюз на славянските племена, обитаващи района от Горна Полабия до планинската верига Караванке и от баварско-славянската граница до територията на днешна Словакия.

Вероятно през 623 г. славяните под ръководството на Само - предполагаем франкски търговец, който по-късно става първият и единствен крал на протодържавата, успешно въстават срещу аварите. След смъртта на крал Само, настъпила през 658 или 661 г., племенният съюз бързо се разпада. На територията на днешна австрийска Каринтия и частта от Долна и Горна Щирия, в рамките на племенна общност на Само, се формира най-старата славянска държава, която по-късно е наречена Карантания, станала независима през ІІ век. Местоположението или името на столицата на протодържавата е напълно неизвестно. Племенният съюз на Само обединява венетите и хорутаните - предците на днешните чехи, словаци, лужишки сърби и словенци.

Държавата на Само в периода 631-658 г.

Има само един съвременен източник на протодържавата на Само и това е хрониката на Фредегар. Според тази хроника протодържавата на Само е съществувала в годините 624-659, или 626-661 (от датата на обсадата на Константинопол през 626 г.).

Когато славяните се заселват в съседство с аварите, те започват да стават жертва на неславянските народи и следователно все повече и повече биват атакувани и ограбвани от техните подчинени славяни. От славяните са открадвани жени и е извършвано друго насилие, а самите те са били са обременени с данъци. Когато аварите през 622 и 623 г. започват да се подготвят за нападението срещу Византия, може би под впечатлението за евентуална миграция на хърватите на Балканите, през периода 622/623 г. зарочва антиаварската съпротива на славяните в Чехия, Моравия и вероятно дори Източните Алпи. Хрониката на Фредегар казва, че Само се е бунтувал срещу в четиридесетата година срещу крал Клотар, т.е. в 623 г. Съществува и вероятността, че хрониката на Фредегар за времето на началото на съпротивата е доста неточна, така че съпротивата е могла да се случи само до бунта след поражението на аварите от Византийската империя през 626 г.

Предполага се, че Само просто се присъединява към търговци, които са търгували на славянска територия, по времето, когато славяните вече са започнали да се противопоставят на аварите. Със своето мъжество той прави така, че славяните го приемат за крал. Въстанието и поражението на Само пред Константинопол определено са толкова силно са подкопали аварската военна сила, че многобройните славянски племена въстанали в широка дъга от Судетите до Южна Русия. Племеннният съюз на Само е бил насочен не само срещу аварите, но и против от натиска на немците.

В името на възпирането на аварската опасност, франкският владетел Дагоберт I би могъл дори да подкрепи първоначално съпротивата на Само От друга страна, обаче, появата на силен съюз между славяните не е бил, разбира се, добре дошъл за лангобардите и баварците, и особено за франките, които провалят плановете за разширяване на влиянието срещу Византия. Франките започват няколко войни сещу Само. Техният крал Дагоберт I трябвало да започне първата франкска военна кампания през 629 г. по инициатива на съседните германски племена. А франките били победени през 629 г. Когато обаче през 631 г. славяните на Само ограбват и побеждават много франкски търговци, които купували стоки в неговата земя, това става повод за нова война. Дагоберт I изпраща при Само пратеник на име Сихари и по време на срещата е имало взаимни обиди.

Така през 631 или 632 г. избухва Голямата война, в която германците, водени от Дагоберт I, нападат хората на Само от различни посоки. По този начин Дагоберт се основавал не само на франкската армия на Австразия, но също и на съюз с лангобардите, алеманите, а вероятно и на баварците. Атаките на лангобардите и алеманите са успешни, но резултатът от войната решава битката във Вогатисбург, където франкската армия бива разгромена след тридневни боеве, а Дагоберт бяга от полесражението. Не се знае нищо за този Вогатисбург, предполага се, че е гранично укрепление, като е възможно да е крепостта Вогаст, но може и да е чешкото селище Ухощ. Някои обаче предполагат, че Вогатисург е съществувал на германска територия и че най-вероятно това е днешния Форхейм във Франция. Смята се също, че се е намирал в района на Братиславската врата, локализиран между двата бряга на река Дунав до крепостта Девин. Допуска се, че е възможно да е бил край поречието на река Вах, край град Тренчин, Западна Словакия. Има и още повече предположения за местоположението му, съсредоточаващо се главно върху северозападната част на чешката територия, например, местността около хълма Рубин, близо до град Подборжани в Северозападна Бохемия. След опустошителното поражение на аварите пред Константинопол през 626 г. и франките във Вогатисург през 631 г., славяните в племенната съюз на Само живеят дълго време без външен натиск. Напълно възможно е към южните граници на съюза да са се преместили по-малките племена на хърватите, които дават името си на по-късно възникналата Хърватия. Това става вероятно през 622-623 г. Веднага след битката при Вогатикбург към съюза на Само се присъединяват и лужишките сърби, предвождани от княз Дерван. Голяма част от славяните от източните Алпи, водени от княз Валук, също стават част от племенния съюз, като присъединяването им е най-вероятно около 630 г.

Само успява да се възползва само от стремежите за отделяне, които се появяват след отслабването на аварите, и така се утвърждава като владетел на централноевропейската славянска "държава". Той се утвърждава като владетел на славяните в битките срещу франките и аварите, тъй като той е споменат в източниците като техен крал (рекс ). Въпреки това, „кралството” му все още не е държава в истинския смисъл на думата, това е преди всичко племенен съюз. Днес не се знае къде е бил центърът на този съюз. Според археологическите находки центърът на протодържавата е разположен в басейна на река Морава (включително съседните Долна Австрия и Словакия) и в югозападна Словакия (включително малката прилежаща част на Унгария), т.е. на териториите, където по-късно възникват Моравското княжество и Княжество Нитра. Това дава основание протодържавата на Само да бъде смятана за предшественик на Великоморавия. Смята се, че след смъртта на Само (658 или 661 г.) неговата империя се разпаднала, вероятно поради факта, че Само е имал значителен брой потомци. Според Фредегар Само сключва брак с 12 жени, бил е баща на 22 сина и 15 дъщери. Предполага се, че това са жените на отделните славянски княжества, влизащи в състава на протодържавата. Според по-късни чешки предания един от 22-та синове на Само е легендарният Крок - баща на Либуше – митична чешка княгиня, предсказала появата на град Прага. Няма писмени източници за периода след разпадането на племенния съюз на Само, но археологическите находки сочат, че протодържавата продължава да функционира, но разбира се не в същия мащаб. Тя рухва окончатателно под напора на аварите.


 Ивайло Лазаров
ivobg.net